Сянката на Бога
Шрифт:
— Благодаря ти, Гъс. Имаш от мен едно.
— Две! Не забравяй за Елизабет Гуд.
По-късно същия следобед пристигна плик от „Проучване“ с кредитната история на сестра му. Беше дълга шест страници, но той отиде направо на края, където бяха изброени и другите запитвания. Там намери онова, което очакваше: 19.10.95, „Обединени национални продукти“.
Това слагаше точка. Същият брокер в Чикаго, който бе проверявал Мари Уилямс, не само бе правил справка и за сестра му, но я бе направил на същия ден. Със сигурност бе работа на Грималди.
Ласитър избарабани
— Искам да получа акт за раждане — каза той — на жена на име Мари А. Уилямс. Дата на раждане: 8 март 1962. Не знам точно мястото, но е в Мейн. Намерете някой в столицата на щата. Сигурен съм, че там имат Статистическо бюро или нещо подобно. Кажете им да ни пратят, каквото успеят да изровят.
Най-малкото щяха да изровят имената и рождените дати на родителите й. Макар че Калиста едва ли бе потърсила убежище в техния дом, имаше вероятност да поддържа контакт, ако не с родителите си, поне с някои от хората, с които бе израснала. Като нямаше за какво друго да се хванат, не биваше да изпускат нито една възможност.
Това беше всичко. Гари Стойкович ровеше из Минеаполис, опитвайки се да изчовърка нещо от двугодишния й престой там. Гъс Удбърн проверяваше архива на „Нешънъл инкуайърър“, а някой в Мейн щеше да потърси акта за раждане на Калиста. Дева Колинс пишеше резюме за теологическите трудове на Барези и търсеше „гуру“, който да му обясни какво е сътворил докторът като генетик.
Обмисляше всичко това, когато едно от хлапетата в „Проучване“ се обади да го предупреди, че са им изпратили цял тон материали от „Кац и Джама“…
— Това пък какво е? — попита Ласитър.
— Компания за връзки с обществеността, която работи за Калиста Бейтс.
— Много хубаво, че са решили да ни помогнат — отбеляза Ласитър.
— Да не забравяме, че са доста мотивирани. Момчето, с което говорих, каза, че ако намерим Калиста, това автоматично означава много пари. „Трайстар“ я иска за биографичен филм за Гарбо, а Ники Кац твърди, че това означава осем цифри в договора. Така че им обещах да ги светнем, ако се натъкнем на нещо.
Останалата част от деня прекара в оперативки и консултации с адвокати относно абзаците със ситен шрифт в догорите за продажбата. Където и да мръднеше, Бък оставаше точно две крачки зад него и оглеждаше офисите, сякаш бяха Дийли Плаза 44 . Че присъствието му притеснява хората, ставаше ясно по неспокойните им погледи, но Ласитър не обясняваше нищо и изпитваше труднообяснимо задоволство от невъзможното присъствие на гарда.
Когато към шест часа при него се отби Дева Колинс и с подчертан жест остави на бюрото му една папка, той вече беше изморен.
44
Площад в Далас, където е бил застрелян Джон Кенеди. — Б.пр.
— Какво е това?
— Моят обзор — посърна тутакси момичето.
— Твоят „обзор“?
Лицето й поруменя.
— Относно Игнацио Барези — приносът му към теологията.
— О, да! — Ласитър разтри очи. — Да, чудесно! — Опита се да имитира малко ентусиазъм, но не се получи убедително. Единственото, което му се искаше в момента, бе да се прибере у дома, да пийне едно питие и да погледа
Погледна резюмето. Пет-шест страници.
Истината бе, че интересът му към разгадаване на мистерията — която се въртеше около връзката на Барези с „Умбра Домини“ и оттам с убийствата — беше поотслабнал в мига, в който бе започнал да гледа „Бързака“. Важното сега бе да се намерят Калиста Бейтс и детето й. Живи или мъртви. Едва после можеше да се върне към издирването на Грималди и причините зад всичко това.
От друга страна… младата жена пред него бе положила голям труд, за да напише обзора, и някак не вървеше да й демонстрира капризи. Така че седна, разтвори папката, подпря брадичка с ръка и зачете:
Игнацио Барези (1927–1995)
Приноси към библистиката
Резюме от Дева Колинс
Биографични данни и списък на публикациите
Ласитър прелисти този раздел набързо. Барези бе учил в Сорбоната: трийсет и седем годишен „студент“, който бе слушал лекции и полагал изпити по философия и сравнителна история на религиите. След една година бе продължил в Мюнхенския университет, Германия. По-късно, след година като гост лектор в Харвардския религиозен факултет, Барези внезапно се бе отдръпнал от тази сфера и през 1980 година се бе върнал в Италия. Въпреки краткостта й, кариерата му… И така нататък… Влиянието на Барези още се усеща…
Следваше хронологичен списък на публикациите му. Ласитър го прегледа набързо и погледът му се спря само на две заглавия: „Хуманността на Христос: доктрина или мнение?“ (1974) и „Обожествяването и Дева Мария“ (1977). И единствената му книга — „Мощи, тотеми и божественост“ (1980).
Библистика и Христология:Дева описваше естеството на тази научна дисциплина, която според нея през последните 150 години се била фокусирала върху търсенето на „историческия Исус“. По същество това било опит на учените да отхвърлят митологията, мълвата и доктрината, наложени post factumвърху „събитието“, и да открият кои части от евангелията са „доказуема истина“. За целта се използвали все по-съвременни научни методи, които търсели отговор на въпроса „Какво в живота и смъртта на Исус може да бъде научно доказано?“. Оформящият се засега отговор бил: почти нищо.
Работата на Барези:Дипломната работа на Барези беше в сферата на доктриналния анализ и се отнасяше до въздействието на външни събития върху църковната доктрина. Барези изтъкваше, че ударението в доктрината върху човешката, телесна природа на Исус не иде от евангелието, а само като противопоставяне на вярванията на друга християнска секта, че Исус е изцяло богоподобен.
В самите евангелия имало малко упоменавания на самото раждане на Христос — а за Мария почти не се говорело — и не се наблягало много на страданията му. Заложеното в доктрината, че Исус се е родил като човек, умрял като човек и изпитвал болка като човек, можело да се проследи в паметниците на християнското религиозно изкуство. Макар да нямало ранни такива — първите християни са спазвали семитската традиция, която забранявала изобразяването, представянията на Христос бързо еволюирали: от лъчезарен, щастлив младеж, обгърнат в сияние (четвърти век), до страдащия Исус, разпнат на кръста и кървящ (седми век).