Сянката на Бога
Шрифт:
Дева изтъкваше, че макар първият му труд в тази сфера да бил в традициите на библистиката, след това работите на Барези рязко се отклонили.
„Мощи, тотеми и божественост“:В единствената си книга Барези изследва развитието на култа към мъчениците и светците в рамките на християнството, довел до получилата популярност вяра в силата на мощите, която със сигурност пък се корени в анимизма и древния култ към тотемите.
Тотемите и фетишите се различавали от мощите по това, че макар и двете да давали сила на носещите ги, те имали символичен характер, докато мощите били истински материални останки от свят човек след смъртта му или обекти, осветени от контакта с тленното му тяло.
Тотемите и фетишите често
Барези отнасял вярата в тотемите и вярата в мощите към възможно най-примитивните ритуали, в които кръвта на лъва например се изпива, за да се погълне и силата му. Канибализмът като ритуал също често включвал приемане на кръв и органи от победения враг като средство да се поеме силата му и да се покори душата му. Барези разглеждал тотемната мощ на ритуалните предмети в много религии и изследвал изместването в някои култури на тази мощ от реалния обект към абстрактното: думи, заклинания и — особено в юдаизма и исляма — букви и числа.
Втората част от книгата на Барези била посветена на мощите и особено на ролята на мощите в християнството. Към четвърти век от новата ера вече стабилно е била утвърдена вярата в магическата сила на християнските мощи като средство за прогонване на демони, лекуване на болести и т.н. Мощите са били лесен за възприемане от средния човек израз на сила, така че съвсем естествено популярността им нараснала. Към девети век вече имало специализирана търговия с център в Рим, чиито представители продавали свети мощи из цяла Европа. През Средновековието дори най-незначителната църква разполагала със свещени кости, нокти и зъби, често съхранявани в специални мощехранителници. Толкова разпространено било събирането им и толкова голяма била вярата в тяхната сила, че търговците на мощи внимателно наблюдавали потенциалните светци и мъченици, особено болните сред тях, и веднага се появявали след смъртта им, за да сварят телата им и да освободят костите.
Най-могъщите реликви, естествено, били тези на Исус и Мария. Препуциумът 45 на Исус бил съхраняван в украсени със скъпоценни камъни мощехранителници в половин дузина църкви, както и сеното от яслата му, косата, пъпната връв, млечните му зъби, сълзите, кръвта, ноктите му. И косата на Мария се пазела по доста места, също и стъкленици с млякото й, та дори и побелели камъни от скалата, върху която то е капало. А мощите, свързани със Страстната седмица, били неизброими: нокти, тръни от короната, цялатакорона — да, в Сен Шапел, в Париж, три екземпляра от копието на Лонгиний (което проболо Христос в ребрата) и най-различни дрехи, пропити с потта на Исус, в това число и прословутата Торинска плащеница, парчета от мраморната плоча в гробницата му, погребалните чаршафи, сандалите му и изобщо всичко, което е влязло в контакт с тялото му (без кости и зъби, разбира се… защото нали все пак се е възнесъл).
45
Предната част от кожичката на мъжкия член, която се обрязва според еврейската традиция. — Б.пр.
Барези изброявал част от чудесата, свързвани с различните мощи, и проследявал техния произход. Явно било, че има фалшификации (само парчетата от кръста били достатъчни, за да се построят няколко хамбара). Вярата в мощите обаче била толкова древна и толкова инстинктивно вкоренена, че се противопоставяла на гласа на здравия разум, крещящ, че просто нямамощи на Христос. След като има хора, които вярват — аргументирал се Барези, че нещо толкова нематериално като видението на Дева Мария може да проникне дълбоко под земята, до извора на лечебната вода (както твърдят
Той завършвал книгата с твърдението, че ритуалът на причастието, при който символичното вино и символичният хляб се трансформират в кръв и тяло Христови, е практика, основаваща се на анималистичната вяра в силата на мощите. Транссубстанцията не е нищо повече от духовна трансформация на символичните мощи (виното) в истински мощи (кръвта).
Накрая имаше бележка:
Мистър Ласитър, по-голямата част от тази информация е взета от докторска дисертация на студентка в Джорджтаун, написана през 1989. Името й е Мърсия А. Ингерсол и аз разполагам с адреса й, ако ви потрябва.
33.
През последвалата седмица придвижването на Ласитър беше по-скоро в обратна посока.
Човекът в Огъста докладва, че няма лице на име Мари А. Уилямс, родено в Мейн на 8 март 1962.
— Може да си е сменила името — каза подизпълнителят. — Ако наистина го е направила, ние сме безсилни. Аз не мога да направя извадка на всички момичета, родени на 8 март 62-ра. Което мога — и съм го направил, — е да проверя за МериУилямс, в случай че сте сбъркали първото й име.
— И какво се разбра?
— Намерих седемнайсет от 1950 насам. При четири от тях средното име започва с „А“. Но нито една няма нищо общо с това, което търсите — рождените им дати са различни и нищо друго не съвпада.
Толкова.
Гъс Удбърн и Гари Стойкович не се обаждаха. На практика, единствената полезна информация, която се получи, му бе донесена от едно хлапе в „Проучване“, което се появи с кашон в ръце. Това беше всичко за Калиста Бейтс, допълнено с материалите от агенцията „Кац и Джама“. Съдържанието на кашона представляваше хаотична компилация от разпечатки от Интернет, изрезки от вестници и списания, касети, фотографии, сценарии и какво ли още не. Вътре бяха например дословно снетите показания на Калиста пред съда по делото за натрапника, както и интервютата й за „Ролинг Стоун“, „Премиера“ и „60 минути“.
Хлапето се извини:
— Опитахме да организираме това, но тъй като не знаехме какво точно ви интересува… — Сви рамене и допълни: — Поне ги подредихме в хронологичен ред.
— Окей — каза Ласитър, — аз самият не знам какво точно търся, но предполагам, че ще разбера, след като го видя. Така че сега просто ще трябва да седна и да почета.
Прочете всичко за Калиста Бейтс — от критиките в „Синема ожьордюи“ до задъханите репортажи за любовните й връзки в таблоидите. Научи касовите постъпления за всеки неин филм, разбра кое е любимото й цвете, коя е предпочитаната от нея благотворителна организация и какво е мнението й за домашната земеделска продукция. Прочете най-подробно и описанията на всички случаи, когато я бяха „видели“. Започваше се с едно музикално студио, за да се стигне до пушалня на опиум в Чианг Май (и навсякъде тя или умираше от обезобразяваща болест в швейцарска клиника, или живееше като Бедната Клер по улиците на Калкута). Накратко казано, макар да му оставаше още много за четене, струваше му се, че вече знае всичко за Калиста Бейтс… освен къде е родена, къде живее и как се казва днес.
Вечерите бяха запазени за видеото. Вече бе изгледал всичките й филми в компанията на Бък и Пико, седнали направо на пода в дневната. Улиците бяха погребани под сняг и лед, което правеше бягането невъзможно, така че бе започнал да се състезава с двамата си телохранители в правенето на коремни преси.
Не беше щастлив.
Забеляза нещо в играта на Калиста: тя беше същински хамелеон, което и обясняваше как бе успяла да се скрие толкова успешно. Какъвто и образ да пресъздаваше на екрана, зрителят вярваше, че тя е такава и в живота, без значение в какво е облечена или каква е ролята.