Сянката на Бога
Шрифт:
Светкавиците навън прорязваха нощта, гръмотевиците разтърсваха стаята. Ласитър крачеше зад прозореца и отпиваше от питието си. Какъвто и да бе отговорът, най-вероятното място, където можеше да го намери, бе клиника „Барези“. Това означаваше полет до Рим на сутринта, наемане на кола и три часа път до Монтекастело. После щеше да наеме стая в „Пенсионе Акила“ и да решава как да продължи.
Извади преносимия си компютър, нахвърли няколко бележки, за да фиксира наученото за убийствата на Хендерсън и Пеня. След това съхрани файла на диска, зашифрова го, свърза се по модема, ползвайки телефонната линия в стаята си,
Беше почти три и половина, когато Ласитър мина през средновековните градски порти на Тоди — красиво и процъфтяващо градче, кацнало на стръмен хълм над умбрийската равнина. Бяха му казали, че може да намери карта на района в туристическото бюро, недалеч от централния площад, така че той се насочи натам, следвайки табелите с надпис: „Centro“.Криволичейки по тесните улички, в крайна сметка той излезе на Пиаца дел Пополо.
Площадът представляваше голямо каменно пространство, заобиколено от също каменни palazzi.Ласитър мина бавно покрай скупчени на едно място масички и се озова пред наклонен паркинг, гледащ на север към Перуджа.
Служител в зелена униформа му поиска пари. Ласитър сви рамене и подобно на възможно най-тъпия турист остави човека да подбере нужното от ръката му. Мъжът отдели шестстотин лирети и деликатно сви банкнота от сто лирети между двата си пръста. Посочи себе си и повдигна въпросително вежди. Ласитър разбра — бакшиш — и кимна. Служителят написа бележка с куп информация на нея и я затъкна между предното стъкло и чистачките.
— Туристическо бюро? — попита Ласитър, използвайки минимум английски думи.
— A-a-a, si — каза мъжът, — si, si. — След което подхвана триминутна тирада на скорострелен италиански, завършила със змиевидно движение на китката. — Шу, шу, шу — изрече накрая той и обърна ръката си с дланта нагоре, за да покаже, че е приключил. — Ecco!
Ласитър се изненада, че след това „обяснение“, което изобщо не беше разбрал, все пак се озова пред вратата на бюрото. Жената там говореше английски съвсем слабо, но все пак схвана какво иска от нея. Обърна се и с няколко светкавични движения извади подробна карта на Умбрия, карта на Тоди и околностите — включително Монтекастело, — списък на фестивалите тук, малък плакат с герба на града и четири пощенски картички с изгледи от района.
Ласитър й благодари, после взе химикалката и лист хартия от бюрото й и написа: „Клиника «Барези» — Монтекастело“.
Поглеждайки написаното, жената се намръщи и изигра сложна пантомима: вдигна ръце към тавана, после ги кръстоса и започна да „мете“. Изкашля се, изтри очи и каза: „Пуф“.
Ласитър нямаше представа какъв е смисълът на всичко това, но се усмихна и се престори, че е разбрал.
— Si, Si — каза той. — Няма проблем.
Жената го погледна скептично, сви рамене, отвори картата и очерта върху нея маршрута до клиниката, а после и втори маршрут до „Пенсионе Акила“. Отбеляза крайните точки със звездички, сгъна обратно картата
Ласитър си получи колата от служителя в зелената униформа, разгъна картата на седалката до себе си и пое в указаната върху нея посока. Пътят го поведе надолу по хълма, обратно през портите на града и после из провинцията. След няколко грешки накрая излезе на твърда почва и продължи покрай някаква тясна река.
Пет мили по-нататък стигна до главния ориентир, бензиностанция на „Аджип“. Тук реката бе широка не повече от петнайсетина метра, но фигурираше на картата като величествената Тибър.
Мина по моста „Тевере“, зави наляво, след още няколко мили мина покрай няколко сини контейнера за боклук, а след това и през някаква овощна градина. После пътят се разклоняваше. Ласитър отби, спря за малко и разгледа картата. Надясно бе Монтекастело — скрито зад каменна стена селце, сгушено в грамадна скала, издигаща се на около двеста и петдесет метра над речната долина. Същото като на картичката върху хладилника на Кара Бейкър. Нямаше никакво съмнение, че изгледът върху нея бе на място, недалеч от тук.
Жената в туристическото бюро бе маркирала обаче лявото разклонение, затова Ласитър тръгна по него. В началото пътят вървеше покрай царевични нивя, от които сега стърчаха само ниски стебла, после мина покрай една маслинена горичка и няколко семпли къщурки.
Не след дълго пристигна. Отляво видя две масивни каменни колони, чиято вдлъбната като купа горна част бе запълнена с изсъхнала растителност. На стълб от ковано желязо висеше табела с надпис: „Клиника «Барези»“. Мина покрай колоните и около километър по-нататък излезе на билото на нисък хълм.
Това, което видя, прониза сърцето му.
Ако тя не беше построена от същия сив камък както колоните край пътя, от нея вероятно щеше да е останала само черна пепел. Явно точно това се бе опитала да му обясни онази жена.
Дим. Огън. „Пуф!“.
От клиника „Барези“ бе останало онова, което се съдържа в думите „изгоряла до основи“. Там, където високата температура на пожара бе напукала хоросана, камъните се бяха свлекли на безформени купчини. От дясната половина на сградата не бе останало нищо друго освен един почернял комин, заобиколен от изгорели боклуци. Западната страна бе по-слабо поразена… но зейнала към небето. Без таван и с избити от огнената стихия врати и прозорци, останките на клиника „Барези“ изглеждаха много по-стари, отколкото бяха в действителност. Ласитър слезе от колата и смаян се огледа. Гледката на опустошението му напомни за първата ужасна сутрин, когато бе пристигнал пред дома на Кати. Дори отново усети миризмата на изгоряла пластмаса и метал. Никога нямаше да забрави първото си впечатление — овъглена купчина от греди и огънат черен метал.
И за друго му напомни тази гледка — за ексхумирания гроб на Брендън. Полицията се бе постарала да смекчи впечатлението, но той добре помнеше какво бе видял: падналата надгробна плоча, пръснатите наоколо изгорели цветя, стъпкани в пръстта, черната пепел…
По ръцете му полазиха мравки, плъзнаха по плещите му и се събраха на тила. Почувства ледена вълна по гръбнака си й изпита влудяващо усещане за безпомощност. Подпря гръб на колата. Навсякъде, където потърсеше отговори, намираше само изпепелена земя.