Тай-пан

Клавел Джеймс

— Мисля, че ще напусна Азия. След около два месеца.

— Това звучи като заплаха.

— Не, тай-пан. Просто съм влюбена, но съм също влюбена и в живота. Освен това съм съгласна с вас. Че победителят трябва да се избира преди старта. — Тя си повя с ветрилото, като се молеше залогът й да оправдае риска. — Кого избрахте?

Той не погледна конете.

— Кобилката, Шиваун — отвърна той спокойно.

— Как се казва? — запита тя.

— Мей-мей — отвърна той с меко сияние в погледа. Ветрилото й се поколеба,

но продължи като преди.

— Едно състезание никога не е загубено, докато не се определи и награди победителят. — Тя се усмихна и се отдалечи с високо вдигната глава, по-красива от когато и да било.

Кобилката загуби. Само на косъм. Но загуби.

* * *

— Защо толкова рано, тай-пан? — тъничко рече Мей-Мей.

— Така. Уморих се от състезанието и се обезпокоих за теб.

— Спечелих ли?

Той поклати глава.

Тя се усмихна и въздъхна.

— Е, добре, няма значение. — Бялото на очите й бе придобило розов цвят, а лицето й бе посивяло под златистия тен.

— Лекарят идва ли? — попита Струан.

— Още не. — Мей-мей се търкулна настрани, но това не облекчи неразположението й. Махна възглавницата, но и това не помогна, така че тя я върна на мястото й. — Клетата стара майка си е просто стара — каза тя с измъчена усмивка.

— Къде те боли?

— Никъде. Навсякъде. Като се наспя добре, всичко ще мине, не се безпокой.

Той масажира врата и гърба й, като си забраняваше да мисли немислимото. Поръча пресен чай и лека храна и се опита да я убеди да хапне, но тя нямаше апетит.

По залез влезе А Сам и каза нещо кратко на Мей-мей.

— Дошъл е лекарят. И Гордън Чен — каза Мей-мей на Струан.

— Добре! — Струан стана и се протегна.

А Сам отиде до едно инкрустирано със скъпоценни камъни шкафче и извади малка фигурка от слонова кост на гола жена, лежаща настрани. За изумление на Струан, Мей-мей посочи някои части на миниатюрната статуетка и накрая заговори на А Сам. А Сам кимна и излезе. Объркан, Струан я последва.

Лекарят се оказа възрастен човек с дълга плитка, добре намазана с мазнина. Старата му черна роба бе окъсана. Очите му бяха ясни.

Няколко дълги косъма стърчаха от брадавицата на бузата му. Има-ще дълги тънки пръсти, а вътрешната част на ръцете му бе пронизала от сини вени.

— Толкова съжалявам, тай-пан — каза Гордън и се поклони заедно с лекаря. — Това е Кий фа Тан, най-добрият лекар в Тай Пинг Шан. Дойдохме възможно най-бързо.

— Благодаря ви. Минете от… — той прекъсна. А Сам се беше приближила до лекаря и след дълбок поклон му бе показала статуята, като показваше различни места по нея по същия начин като Мей-мей. Сега пък многословно отговаряше на въпросите. — Какво, по дяволите, прави той?

— Поставя диагноза — отвърна Гордън Чен, като внимателно се вслушваше в разговора на лекаря и А Сам.

— Чрез статуята?

— Да.

За него ще бъде непристойно да прегледа госпожата, ако не е необходимо, тай-пан. А Сам обяснява къде са болките. Моля ви, бъдете търпелив. Сигурен съм, че не е нещо сериозно.

Лекарят мълчаливо съзерцаваше статуйката. Накрая погледна Гордън Чен и меко каза нещо.

— Казва, че не е лесно да постави диагноза. С ваше позволение, той би искал да прегледа госпожата.

Изгаряйки от нетърпение, Струан ги поведе към спалнята. Мей-мей бе спуснала завесите, заобикалящи леглото. Бе само дискретна сянка зад тях.

Лекарят се приближи до леглото на Мей-мей и отново замълча. След няколко минути меко заговори. Лявата ръка на Мей-мей послушно се появи иззад завесата. Лекарят хвана ръката й и внимателно я разгледа. После постави пръсти на пулса й и затвори очи. Пръстите му лекичко започнаха да почукват по кожата й.

Минутите летяха. Пръстите бавно потупваха, като че ли търсеха нещо, което е невъзможно да бъде намерено.

— Какво прави сега? — попита Струан.

— Вслушва се в пулса й, сър — прошепна Гордън. — Трябва да бъдем съвсем тихи. Във всяка китка има по девет пулса. Три на повърхността, три по-надолу и три — съвсем дълбоко. Последните му разкриват причината на болестта. Моля ви, тай-пан, бъдете търпелив. Много е трудно да се преслуша с пръсти.

Потупването с пръсти продължи. Това беше единственият звук в каютата. А Сам и Гордън Чен гледаха като омагьосани. Струан се размърда неудобно, но мълчаливо. Лекарят като че ли бе изпаднал в мистично мечтание. После внезапно, като че ли изхвърляйки се върху неуловима плячка — потупването престана и лекарят натисна силно. За миг замря като статуя. После постави китката на завивката и Мей-мей тихо му подаде дясната си китка. Процедурата се повтори.

И отново доста минути изминаха, преди потупването рязко да спре.

Лекарят отвори очи, въздъхна и постави китката на Мей-мей на завивката. Махна към Гордън Чен и Струан.

Гордън Чен затвори вратата зад тях. Лекарят тихо и нервно се изсмя и заговори бързо и спокойно.

Очите на Гордън Чен се разшириха.

— Какво има? — остро попита Струан.

— Не знаех, че ще има дете, тай-пан. — Гордън се обърна към лекаря, зададе въпрос и лекарят накрая отговори. Последва мълчание.

— Е, какво, по дяволите, каза?

Гордън го погледна и неуспешно се помъчи да изглежда спокоен.

— Казва, че Майката е много зле, тай-пан. Че в кръвта й е проникнала отрова през долните крайници. Тази отрова се е натрупала в черния й дроб и сега черният дроб — той потърси думата — лошо се приспособява. Скоро ще има треска, лоша треска. Много лоша треска. После ще минат три-четири дни и отново треска. И отново.

— Малария? Треската на Хепи вели?

Гордън се обърна и зададе въпроса.