Тай-пан

Клавел Джеймс

— Аз също. Но може би трябва да опитаме, а? Ти яздиш ли, Кълъм?

— О, да. Но не съм много добър.

Горт го потупа по гърба.

— Можем да наемем коне на Макао, Кълъм, да се поупражним. Може да вземем и бащите си с нас, а?

Кълъм неловко се усмихна.

— Да, бихме могли да опитаме, Горт — каза Струан. — Е, лека нощ. Ще се видим утре на обяд, Тайлър.

— Тъй. Лека нощ, Дърк.

Струан си тръгна.

По време на вечерята Кълъм се опитваше да заличи антагонизма, който съществуваше между Горт и Брок. Стори му се странно, че харесва и двамата, че можеше да ги прозре — можеше да разбере защо Горт искаше да бъде тай-пан и защо

Брок няма да отстъпи управлението, поне още за известно време. Странно защо се чувстваше по-мъдър от Горт в това отношение. Всъщност не е толкова странно, помисли си той. Горт не е бивал внезапно оставян сам за седем дълги дни с цялата отговорност. В деня, когато се оженя за Тес, ще изхвърля двадесетте суверена на Брок. Няма да е редно да ги пазя повече. Каквото и да стане, започваме наново. Само след три месеца. О, Господи, благодаря ти.

След вечеря Кълъм и Тес излязоха на палубата сами. И двамата стояха бездиханни под звездите, като се държаха за ръце и изгаряха. Кълъм докосна устните й в първата колеблива целувка и Тес си припомни грубата целувка на Нагрек и огъня, който ръцете му бяха разпалили, и болката, която беше й причинил — всъщност не болка, а агония от удоволствие, което винаги я караше да пламва в спомените си. Радваше се, че скоро ще може да угаси огъня, който вътрешно я изгаряше. Още само три месеца и — успокоение.

Върнаха се във вонящата каюта долу и след като Кълъм си тръгна, тя легна на леглото си. Копнежът й я измъчваше и тя заплака. Защото разбираше, че Нагрек я бе докоснал по начин, по който само Кълъм щеше да има право да я докосва. Знаеше, че това трябва да остане тайна за него и завинаги. Но как? О, моя любов, моя любов.

* * *

— Казвам ти, татко, че това е грешка — говореше Горт в голямата каюта, като бе понижил глас. — Ужасна грешка!

Брок стовари халбата си на масата и бирата плисна върху нея и на пода.

— Това е моето решение, Горт, и стига за това. Те ще се оженят през септември.

— Освен това беше грешка, че не наддавахме за хълма. Тоя дявол още веднъж се оказа по-добър от нас, пусто да остане.

— Размърдай си мозъка, Горт! — изсъска Брок. — Ако бяхме направили това, младият Кълъм щеше да се увери, че Тес невинно споделя с мен каквото трябва и каквото не трябва. Хълмчето не е важно. Може да дойде време, когато ще каже нещо за Дърк, което ще го съсипе, и това е, което искам да знам, нищо повече. — Брок се презираше за това, че слушаше Тес и я използваше, без тя да знае, да шпионира Кълъм и като оръдие срещу Дърк Струан. Но още повече ненавиждаше Горт и повече от всякога не му вярваше. Защото разбираше, че Горт е прав. Но той искаше щастието на Тес повече от всичко и това разбиране го правеше опасен. Сега плодът на проклетото лоно на Струан щеше да се съедини с обожаемата Тес.

— Заклевам се в Бога, че ще убия Кълъм, ако само косъм падне от главата й — каза той със страшен глас.

— Тогава защо разреши на Кълъм да се ожени за нея толкова бързо, пусто да остане? Разбира се, че ще й причини болка и ще я използва срещу нас.

— И какво те накара да си промениш мнението, а? — присмя се Брок. — Ти беше съгласен — даже ентусиазирано — с това.

— Все още съм, но след три месеца, за бога. Това ще провали всичко.

— Защо?

— Разбира се, че ще провали всичко — отвърна той. — Когато се бях съгласил, Роб беше още жив, нали? Тогава тай-панът щеше да се оттегли това лято и да предаде ръководството на Роб, а после, след година — на Кълъм. Така щеше да стане. Да се оженят догодина

щеше да е най-добре. Но сега тай-панът остава. И сега, като се съгласи сватбата да стане след три месеца, тай-панът ще ти я отнеме, ще насъска Кълъм против нас. Сега си мисля, че той никога няма да се оттегли. Определено никога, докато ти си тай-пан на „Брок и синове“.

— Той никога няма да напусне Азия, каквото и да казва на Кълъм. Или на Роб. Познавам Дърк.

— А аз познавам теб!

— Когато той се оттегли — или умре, — тогава и аз ще се оттегля.

— Тогава по-добре той да умре веднага.

— По-добре се запаси с търпение.

— Аз съм търпелив, тате. — На върха на езика на Горт бе да каже на Брок за отмъщението, което бе запланувал за Струан — чрез Кълъм на Макао. Но не го направи. Баща му се интересуваше повече от щастието на Тес, отколкото да стане тай-пан на „Ноубъл хаус“. Баща му бе загубил тъй необходимата разяждаща безскрупулност, която Струан притежаваше в степен, правеща възможно той да бъде тай-панът.

— Запомни, тате — той те измами със среброто, с компанията си, с женитбата. Тес е твоята слабост — избухна Горт. — Той го знае и ти беше измамен с нея като корабокрушенски фар, който те води към катастрофа.

— Не, не. Знам какво правя — отвърна Брок, като се мъчеше да не повишава тон, но вените на слепоочията му се бяха издули като възлите на камшик. — И съм те предупредил. Не се занимавай сам с тоя дявол. Ще ти откъсне топките и ще ти ги натика в гърлото. Добре го познавам!

— Да, наистина, татко! — Горт можеше да подуши старостта на баща си и за първи път наистина разбра, че ще може да го победи, ако се изправят като мъж срещу мъж. — Така че се махни от пътя ми и остави мъжете да гледат мъжката работа, да му се не види!

Брок скочи на крака и събори стола. Горт беше се изправил и чакаше баща му да посегне към ножа, като знаеше, че отсега нататък завинаги може да си позволи да чака, защото му бе разбрал мярката.

Брок ясно осъзна, че това е последната му възможност да овладее Горт. Ако не посегнеше към ножа, бе загубен. Ако посегнеше, трябваше да убие Горт. Знаеше, че ще може — но само с хитрост, вече не само със сила. Горт е твоят син, твоят най-голям син. Той не е враг, каза си той.

— Не си прав — каза той, като задуши желанието си да убива. — Не си прав нито за себе си, нито за мен. Не е така. Не, пусто да остане. За последен път те предупреждавам, че ако го преследваш, ще се срещнеш със Създателя си.

Горт усети тръпката на победителя.

— Само джос може да ни измъкне от тая каша. — Той изрита стола, който му бе препречил пътя. — Слизам на брега.

Брок остана сам. Допи халбата си, още една, после още. Лайза отвори вратата, но той не я забеляза и тя го остави да пие, отиде да си легне и се помоли бракът да се окаже щастлив. И за мъжа си.

Горт слезе на брега. Отиде в заведението на мисис Фордъринджил.

— Не искам да имам вземане-даване с вас, мистър Брок — каза тя. — Последното момиче бе жестоко наранено.

— Че какво значение има една маймуна за тебе, стара вещице? Ето! — Горт хвърли двадесет златни суверена на масата. — Ето още толкова да си държиш устата затворена.

Тя му даде едно младо момиче Хака и стаичка далеч в дъното на къщата.

Горт изтормози момичето, жестоко я преби и я остави умираща.

На следващия ден отплува за Макао на „Уайт уич“, четиридесет мили на югозапад. Всички от семейство Брок бяха на борда, освен самият Брок. Кълъм също стоеше на квартердека. Ръката му бе свързана с ръката на Тес.