Тайната на Ескалибур

Макдермът Анди

— Ами ти, Джак? — попита Нина. — Искаш ли да се пробваш за трона?

— Повече съм заинтересуван да изнесем това нещо на някое сигурно място — отвърна Мичъл. Въпреки това когато Чейс отстъпи, той протегна ръка към меча. — Но пък кой знае… — Нина го снима, докато се опитваше да измъкне меча — отново безрезултатно. — Изглежда, ще трябва да вземем камъка с нас.

— Мисля, че ще имаме нужда от помощ — каза Чейс. — Колко е голямо това нещо? Ширината му е около един ярд, сигурно тежи повече от тон. — Той погледна към Нина. — Ти няма ли да опиташ?

— Да бе, точно така. Щом вие не можахте, аз едва ли ще успея. — Нина прибра фотоапарата

в джоба си и се наведе към гранитния блок, приближавайки фенерчето към острието. — Но беше прав за острието. Това определено не е обикновена стомана. — Тя се наведе още по-наблизо, проучвайки дребните детайли. — Бил е използван като оръжие, по острието има драскотини и нащърбени места — но са много малки. Сигурно е много здраво. — Тя се протегна и хвана Екскалибур за дръжката, за да се изправи…

Острието заблестя с неестествена синя светлина. Нина отскочи уплашено назад — и с лекота издърпа меча от скалата. Изписка изненадано и го изпусна на пода. Блясъкът веднага се изгуби и Екскалибур издрънча на каменния под.

— Какво беше това, по дяволите? — попита Чейс. Единствената светлина идваше от отразения лъч на фенерчето.

— Заприлича ми на излъчването на Черенков 16 — каза Мичъл, като внимателно протегна ръка към Екскалибур, сякаш от него се излъчваше горещина.

Нина отстъпи назад.

— Искаш да кажеш, че това нещо е радиоактивно?

— Край с мечтите за внуци — промърмори Чейс.

— Не виждам причина да е — каза Мичъл. — Но определено се генерира някаква високоенергийна реакция. — Той се наведе напред и докосна меча.

16

Ефект на Черенков се нарича насочено излъчване на светлина, когато заредена частица се движи през среда със скорост, по-голяма от фазовата скорост на светлината в тази среда. — Б.пр.

— Хей, полудя ли? — извика Нина. Но нищо не се случи.

Той отдръпна ръката си.

— Опитай ти.

— Предпочитам да не го правя.

— Всичко ще бъде наред. Имам теория за това. — Тя се намръщи още повече, но Мичъл й се усмихна успокояващо. — Довери ми се.

Нина докосна меча с върха на показалеца си. Той отново светна целият, сякаш бе натиснала някакво скрито копче. Когато го отдръпна, светлината веднага изчезна.

Тя отново притисна пръст към него, този път по-силно. Блясъкът отново се появи, като че ли самият метал излъчваше светлина. Тя се взря отблизо и установи, че блясъкът не беше неизменен: по-скоро неуловимо, но непрекъснато се променяше. Тя плъзна пръст по дължината му.

— Дори не е топъл.

Чейс пристъпи напред и също постави пръст върху острието. Блясъкът не се промени. Но когато Нина дръпна ръката си, светлината изчезна веднага.

Тя погледна към Мичъл.

— Добре, Джак. Сподели своята теория.

— Бяхме прави — каза Мичъл, като се взираше в меча. — Това наистина е свръхпроводник и наистина канализира земната енергия. — Той вдигна ръка и посочи тавана на камерата. — Цялото това място, Хълмът на Гластънбъри, сигурно е област, където тази енергия се събира. И по някаква причина когато ти хванеш меча, я фокусираш.

— Защо? Как? И, ъъъ… какво? — Нина притисна ръце към слепоочията си, болезнено объркана. — Какво говориш, по дяволите? Как така го карам да прави каквото и да било?

— Не

знам. Но очевидно в теб има нещо, което го кара да реагира по този начин. И каквото и да е то, крал Артур също го е притежавал. Спомняш ли си от легендата как мечът светвал всеки път, когато го вадел от ножницата? Как грейвал със светлината на трийсет факли, нещо такова? Може би тялото ти притежава някакво специфично биоелектрическо поле, същото като неговото, знам ли. Може би ще успеем да го разберем чрез кирлиановата фотография.

— Кирлианова фотография 17 ? — изсмя се Нина. — Значи вече навлизаме в сферата на аурите, чакрите и кристалите.

Той посочи към Екскалибур.

— Обясни го ти тогава.

Нина вдигна оръжието, което отново заблестя.

— Но аз не мога, нали? А ти като че ли много бързо намираш обяснение. — Тя вдигна меча към очите си и се взря в острието.

— От известно време DARPA проучва потенциала на земната енергия. Ала това е… да го наречен неочаквано развитие. Но пък отговаря на нашите теории. — Той я погледна замислено. — Генераторът на геоенергия има нужда от свръхпроводник, за да заработи. Екскалибур е свръхпроводник, трябва да е. Но по някаква причина, когато ти го хванеш, той проявява способностите си. Ти го караш директно да канализира енергията, без да се нуждае от антена.

17

Кирлианова фотография — начин за фотографиране без фотоапарат, с помощта на високочестотно електрическо поле. Ефектът на Кирлиан позволява да се открие и да се фиксира на снимки „изтичането“ на енергията от органични или неорганични тела, намиращи се в поле с висока честота. — Б.пр.

— Но как? Това е просто едно парче метал. — Нина замахна и удари с меча по скалата, за да подкрепи думите си… и той просто разряза камъка, сякаш беше масло. Едно парче с големината на юмрук падна тежко на пода.

— Ох! — Нина отскочи назад. — Какво стана, по дяволите?

— Пъхни го обратно в камъка — предложи Мичъл. Нина го направи и острието с лекота се плъзна на няколко инча дълбочина в гранита. Тя пусна дръжката; блясъкът изчезна и мечът остана да стърчи, забит в каменния блок.

Чейс се опита да го измъкне. Металът заскърца върху камъка, но не помръдна от мястото си.

— Чудно, направо успя да го забиеш в масивна скала.

— Но… — Нина хвана дръжката и синята светлина отново се появи. Успя да измъкне Екскалибур от гранита, без да положи почти никакво усилие.

Тя се обърна към Мичъл, докато Чейс клекна до скалата, за да види отблизо мястото, където беше повредила камъка.

— Добре, ако имаш някаква друга теория, аз много, много искам да я чуя.

— Всъщност имам — но тя може да почака. Дай ми меча. — Тя му го подаде внимателно. Щом го пусна, блясъкът изчезна. — За това дойдохме тук. За проучване на останалото можеш да доведеш цял археологически екип, но мечът трябва да бъде отнесен в DARPA за анализ колкото се може по-бързо. — Мичъл внимателно прокара пръст по острието и подсвирна с възхищение. — Хора, все пак успяхме… Ти успя, Нина. Намери Екскалибур. Поздравления!

— Благодаря — отвърна Нина. Тя се приближи до входа към основната камера. — Но какво ще кажете сега да се махаме от тук и да се преоблечем в сухи дрехи, а?