Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Да, в нещо секси — разнесе се глас с руски акцент.
Нина замръзна. В камерата стоеше Захар, дългокосият мъж, когото Чейс беше изхвърлил през прозореца в замъка Щаумберг. До него стоеше широкоплещест бандит с обръсната глава и грозен белег на гърлото, който стигаше от едното ухо до другото. И двамата бяха въоръжени, гологлавият с пистолет, а Захар с компактен картечен пистолет МР-5К.
— Здравей отново, секси лейди — каза Захар с крива усмивка и приглади косата си с ръка. — Ела тук. Ти също, Джак. — Той погледна край Нина и махна с пистолета си към Мичъл да я последва.
За щастие те се интересуваха повече от това, което Мичъл държеше в ръцете си.
— Добре, намерил си меча.
Мичъл го вдигна и се приготви за битка.
— Искаш ли реванш, Захар?
Руснакът отново се усмихна и поклати глава.
— Не мисля. Освен това веднъж вече те победих. А сега го остави на земята и върви ей там. — Той кимна към задната стена.
Мичъл неохотно остави Екскалибур на пода и двамата с Нина се отдалечиха. Тя отново хвърли бърз поглед към гробницата. Чейс не се виждаше никакъв — и като че ли руснаците мислеха, че вътре са само двамата с Мичъл.
— Вътре има много по-ценни неща от меча — каза тя на Захар, като махна към прохода. — Това е гробницата на крал Артур — и е пълна със съкровища. Ако ни пуснеш — твои са. Всичките.
— Съкровища ли? — каза Захар. Той погледна към входа, разочарован от онова, което видя вътре. — Няма никакви съкровища.
— В ковчезите са. Всичкото кралско злато и бижута на Артур.
Двамата руснаци се спогледаха.
— Застанете до стената — каза Захар, като отново насочи автомата си към Нина и Мичъл. Той кимна на другия мъж. — Орловски?
Гологлавият изръмжа, отиде до входа на гробницата, надникна вътре и видя двата ковчега. Погледна към Захар и влезе вътре…
Ръката на Чейс се появи иззад ъгъла и заби в лицето на Орловски отрязаното парче камък, засипвайки пода със зъби. Руснакът изрева и падна назад, оплисквайки стените с кръв от разбитата си уста. Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна по каменния под.
Захар изпъшка изненадано, завъртя се и стреля с автомата си към входа миг, след като Чейс отскочи встрани, за да се прикрие. Стрелбата отекна оглушително в тясното пространство. Нина изпищя и притисна длани към ушите си, а Мичъл се хвърли към Захар. Той го забеляза и насочи пистолета си към него, без да сваля пръст от спусъка. Куршумите се забиха в стената и от нея се разхвърчаха парченца скала. Нина се наведе тъкмо навреме, на стената зад гърба й се появиха вдлъбнатини от куршуми.
Мичъл сграбчи ръката на Захар, която държеше пистолета, точно преди оръжието да опре в лицето му. Захар изръмжа и стреля. От дулото бълвна огън и опърли слепоочието на Мичъл. Американецът изкриви лице от болка. Захар изтръгна пистолета от захвата му и се прицели в главата на Мичъл…
Единственото, което се чу, беше сухо изщракване. Пълнителят беше празен.
Чейс чу звука и се втурна в камерата, прескачайки падналия руснак.
— Нина, бягай!
— А Джак? — извика тя, забелязвайки Мичъл, който се бореше
— Махай се от тук! — той я бутна към изхода, след което се включи в борбата, която се водеше в средата на стаята.
Стиснал едното си око, Мичъл не успяваше да реагира достатъчно бързо, за да блокира Захар, който се завъртя около него и заби лакът в слепоочието му. Мичъл залитна назад, Захар не пропусна да се възползва от предимството си и го ритна в стомаха. Мичъл се блъсна в стената и се свлече на пода, останал без дъх.
Захар се усмихна триумфално и се обърна към Чейс.
Който замахна с меча към главата му, с намерението да я разцепи надве…
Ръцете на руснака се стрелнаха нагоре с впечатляваща бързина и дланите му се заключиха около острието точно преди да се забие в челото му. От ръба на меча се процеди капка кръв. За миг двамата мъже останаха неподвижни, вперили очи един в друг.
След което Захар помръдна.
Чейс очакваше ритника, но въпреки това не успя да го избегне. Захар се завъртя и замахна с крак, подсичайки нозете му. Чейс залитна и се приземи в центъра на нарисуваната Кръгла маса. Падайки, изпусна Екскалибур — и за свой ужас осъзна, че Захар все още го държи в окървавените си ръце.
Захар подхвърли меча във въздуха, сграбчи го за дръжката и го вдигна над главата си. Наведе поглед към Чейс, готов да го забие с всичка сила в стомаха на англичанина…
Кървава дупка цъфна на лявото му рамо.
Залата екна при гръмкия изстрел от пистолета на Орловски — който се оказа в ръцете на Нина. Захар се завъртя, Екскалибур излетя от ръката му и се приземи на пода в другия край на стаята. Той притисна ръка към раната си и залитна назад… спъвайки се във фигурката на Ланселот.
Ключът се завъртя.
Изпод пода се разнесе скърцане на метал и някакъв древен механизъм, поставен в очакване още през дванайсети век, най-после се задейства.
— Ох, мамка му! — промърмори Чейс.
Нина вдигна глава към тавана, от най-близкия отвор повя вятър — водата, която само след миг щеше да залее камерата, изтласкваше въздуха от тръбите. Но точно зад нея се разнесе друг, още по-ужасяващ звук — грамадната каменна врата на входа започна бавно да се спуска.
— Да се махаме! — извика тя. Мичъл се изправяше от пода, Екскалибур се намираше недалеч от него, а Чейс все още лежеше по гръб в средата на камерата…
От дупките с ужасна сила бликна мръсна кафява вода, която повлече Орловски и го блъсна в стената. Захар цопна на пода и извика от болка. Леденият поток блъсна Чейс от всички страни едновременно, напълни устата и носа му с вода и той се опита да се изправи, кашляйки и плюейки.
Единствено Мичъл, притиснат към стената, успя да се изправи. Той се приближи, залитайки, към Екскалибур, и измъкна мокрия меч от калната каша.
Бушуващият поток се втурна покрай краката на Нина, като я блъсна към вратата и изтръгна пистолета от ръката й. Той изчезна в бурната вода. Каменната врата продължаваше да се спуска, до пода оставаха пет фута… Тя се пъхна под нея и се озова в коридора.