Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Това като че ли е от областта на Клоуи.
— Може би не. — Нина застана в центъра на кръга, като се опитваше да си припомни всичко, свързано с Артур, което беше прочела през последните дни. — Ланселот е бил буквално дясната ръка на Артур; винаги е сядал от дясната му страна. — Тя посочи съответната дупка. — А мястото от ляво на Артур е било наричано „Опасното място“. То винаги оставало празно — пазели го за рицаря, който ще открие Светия Граал — и който накрая се оказал Галахад.
— Значи двама намерени, остават десет. Какво ще кажеш за останалите?
— Ще трябва сами да решим —
Тя прекоси стаята и коленичи пред кръга. Въпреки че Кръглата маса е била израз на равноправието, без изразено лидерско място, каквото има на правоъгълната маса, всъщност където и да седнел Артур, той изпълнявал тази роля. Останалите рицари може би също са се съобразявали с това, че Бедивер и Ланселот традиционно се смятали за най-близките другари на Артур.
Но знанията й всъщност не й помогнаха особено. Ако Ланселот седеше вдясно от Артур, дали Бедивер е седял от неговата дясна страна, или е седял отляво на „опасното място“? Ами останалите рицари? Дори да знаеше местата на Ланселот и Галахад, тя бързо пресметна на ум, че й оставаха над три милиона възможни комбинации за останалите десет рицари. Предвид преживяното досега в гробницата, тя заподозря, че ще има право само на един опит да отвори вратата.
Освен това Клоуи беше споменала, че Кръглата маса е просто измислица на поетите романтици от дванайсети век. Може и да грешеше, може би идеята е била разработена въз основа на действителни по-ранни източници… Нина се поколеба.
— Онези, които не я знаят, никога няма да напуснат това място… — прошепна тя, спомняйки си надписа върху каменната плоча на входа.
— Проблем ли има? — попита Мичъл.
— Да. Съществуват над три милиона възможни комбинации, но според мен ще имаме право само на един опит.
— Може би не. — Мичъл се приближи към кръга, носейки фигурите на Ланселот и Галахад. Той й показа ключовете.
— Виждаш ли? Проверих останалите, всичките са такива. Няма начин някакви си средновековни монаси да могат да направят толкова прецизни ключалки. Дори няма значение в кои дупки се поставят, всички ключове са еднакви — просто трябва да са на мястото си.
Нина го погледна несигурно.
— Сигурен ли си, че искаш да поемеш този риск?
— Точно ти ли ще говориш за рискове? — прогърмя познат глас зад гърбовете им.
— Еди! — извика Нина и скочи на крака. Чейс влизаше в камерата, панталоните му бяха мокри и изкаляни.
Чейс на свой ред огледа облеклото й, най-вече мократа риза на Мичъл, преди да стрелне с подозрителен поглед голия до кръста агент на DARPA.
— Какво става тук?
— Опитваме се да отключим гробницата…
— Не, има предвид какво сте се разхвърляли така? Като че ли съм дошъл точно навреме!
— За бога, Еди! — рече ядосано Нина. — Сериозно ли мислиш, че съм преминала през всичките пълни с капани тунели до гробницата на крал Артур, само за да си намеря уединено място за… — Тя снижи глас, въпреки че Мичъл така или иначе щеше да я чуе. — За секс? За бога, Еди, мислех, че ме познаваш по-добре.
— Да, познавам те. И знаех, че ще слезеш тук, въпреки че ти казах да не го правиш!
Нина кимна надменно.
— Аха, точно така. Знаех си, че точно това
Чейс скръсти ръце.
— И каква точно е тя?
— Че губиш контрол върху нещата.
— О, така ли? — подсмихна се Чейс.
— Да, така. Еди, не знам колко пъти трябва да го повторя, но онова, което се случи с Мици, не беше по твоя вина, въпреки безбройните опити да обвиняваш себе си. И го компенсираш, като се опитваш да контролираш всичко, което правя — но не това е начинът!
— Не се опитвам да те контролирам — възпротиви се Чейс. — Опитвам се да те защитя! По дяволите, можеше да загинеш тук!
— Но съм жива, нали? — Тя се протегна и го потупа по ръката. — Виж, обичам те и искам да прекарам живота си с теб, наистина. Но няма как да бъдеш с мен всяка минута, всеки ден — вече не си ми бодигард. Не трябва да искам разрешението ти за всичко, което правя. Не става така.
— Ако не съм бил с теб, досега сто пъти да си загинала — напомни й остро Чейс. — Ти не си Индиана Джоунс, не си Лара Крофт, ти си истински човек, който може да бъде наранен. Или убит, пази боже. А аз не искам това да стане — особено заради някаква си проклета, стара, прашна легенда! — завърши той, кимвайки презрително към камерата, в която се намираха.
— Това не е легенда — отвърна гневно Нина, — това е истина, действителна история… — Тя млъкна изведнъж и очите й се разшириха, щом осъзна кое не съответстваше между онова, което й беше разказала Клоуи и онова, което й беше разкрила гробницата, я беше безпокояло досега.
Освен това чу потракването и стърженето на метал в камък зад гърба й…
Тя се завъртя. Мичъл беше наслагал фигурите на рицарите в празните дупки и се протягаше към фигурата на Артур…
— Недей! — извика тя. Мичъл замръзна, протегнал ръка над ключа. Нина го дръпна назад и измъкна фигурата от дупката.
— Добре, какво беше това? — попита той разтревожено и озадачено.
— Това не е входът към гробницата — каза Нина, размахвайки фигурката. — Това е последният капан! Клоуи беше права, Кръглата маса не е съществувала! През 1191 вече е била включена в легендата за Артур — и монасите са се възползвали от това! Това е последния тест за познанията ни върху легендата и историята. Ако Кръглата маса не е съществувала, тогава никой от рицарите на Артур не може да е сядал на нея. Нито пък Артур! — тя задържа бронзовата фигурка пред лицето му. Ключът под краката на краля бе значително по-къс от останалите. — Това е ключът — трябва да го извадиш. Истинската ключалка е някъде другаде.
Мичъл въздъхна тревожно.
— И какво ще стане, ако опитаме фалшивата ключалка?
— Точно каквото казват монасите. „Онези, които знаят истината, ще намерят гроба на Артур. Онези, които не я знаят, никога няма да напуснат това място.“ — Тя вдигна фенерчето нагоре, за да огледа тавана над входа. Над отвора беше застопорена дебела каменна плоча, чието предназначение беше да падне като гилотина и да блокира изхода от камерата. — Ако объркаме пъзела, това нещо пада и ни отрязва от света.