Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Еди! Джак!
Мичъл се придвижваше край стената, а водата продължаваше да се покачва.
— Нина, махай се от тук!
— Никъде не отивам без Еди!
Блъскан от бурните води, полузаслепен от пръските в очите му, Чейс се изправи на четири крака и вдигна глава над водата. Но помещението се пълнеше с ужасяваща скорост.
И щеше да се напълни още по-бързо, щом вратата се затвореше окончателно…
Мичъл стигна до изхода. Още три фута до пълното затваряне. Той се хвърли на пода и се претърколи
— Еди!
Паниката в гласа на Нина подейства като инжекция с адреналин на Чейс, който се отърси от вцепенението, причинено от студената вода. Той видя изхода, който вече се беше стеснил едва до два фута, плочата почти допираше повърхността на водата.
Последен шанс…
Чейс скочи на крака и веднага се гмурна напред, като се приземи по корем на няколко фута от вратата, понесен от водата, която изтичаше през непрекъснато стесняващия се отвор. Докато се промушваше през него, петите му се удариха в долния й ръб. През гръмотевичния шум на водата той чу последния ужасен писък на Захар, след което и двата звука рязко се изгубиха, когато каменната врата се затвори с трясък.
Водният поток веднага намаля до ручейче, водата постепенно се изтичаше от коридора. Чейс седеше задъхан на пода, а от него се стичаше кална вода.
— Еди, добре ли си? — попита Нина, помагайки му да се изправи.
— Мили боже! — изплю той, бършейки лицето си с ръце. — Каква е тая връзка между теб и местата със смъртоносни капани? Добре стреляш, обаче. Ако не го беше улучила в рамото, той щеше да ме убие.
— Целех се в главата му.
Чейс повдигна вежда.
— Наистина ли?
— Ами… не — призна си тя. — Просто реших, че ще прозвучи добре. Всъщност просто стрелях в неговата посока. — Той се усмихна и я стисна за раменете.
Мичъл се облегна задъхан на стената.
— По дяволите, на косъм бяхме. — Той протегна ръка и вдигна Екскалибур.
— Между другото, благодаря за помощта — каза Чейс с неприкрит сарказъм.
— Сега не му е времето, Еди — каза Нина, като застана между двамата мъже. — А ти как успя да ни откриеш? — Тази мисъл естествено доведе до следващата. — О, господи, Клоуи. Ами ако навън има още хора?
— По-добре да тръгваме — каза Чейс, опитвайки се да изцеди колкото може дрехите си. Преди да тръгнат през тунелите, той отново хвърли един поглед към Мичъл. По-голямата част от водата от изпитанието на Нивиен се беше отекла, но миризмата на запалимия газ от камерата сега се просмукваше в цялата система, разпростирайки се навсякъде, след като въздухът отвън вече проникваше в гробницата.
Събраха нещата си, които бяха оставили на брега на басейна. Нина съблече ризата на Мичъл и облече дрехите си, след което взе уоки-токито.
— Клоуи, там ли си? — Мълчание. — Клоуи, чуваш ли ме? — Отново никакъв отговор. — По дяволите!
Те тръгнаха към изхода, Мичъл водеше, хванал
— Излизам да проверя — прошепна Мичъл и започна да се изкачва нагоре. — Изчакайте ме тук.
Нина и Чейс го наблюдаваха, докато той предпазливо надникна над ръба на входа. Спря се за миг, очевидно не видя никого и продължи напред, оглеждайки се на всички страни…
Внезапно го сграбчиха две грамадни ръце, издърпаха го от тунела и го хвърлиха на земята. Максимов, с превързано чело, се надвеси над него. До него се изправи друг мъж.
Нина го позна от снимките, които им беше показал Мичъл. Това беше Круглов, дясната ръка на Васюкович.
— Джак Мичъл — рече с отвращение той и добави нещо на руски. Мичъл се накани да отговори, но Круглов го ритна и го накара да млъкне. — Доктор Уайлд! Знам, че сте долу, така че излизайте!
Нина се отдръпна назад в тъмнината и се блъсна в Чейс.
— По дяволите! — прошепна тя. — Какво ще правим сега?
— Доктор Уайлд! — повтори нетърпеливо Круглов. — Излезте веднага или ще убия приятелите ви.
— О, боже! — прошепна Нина с нарастващ страх. — Хванал е и Клоуи.
— Дай ми фотоапарата си. Бързо! — заповяда Чейс. Объркана, Нина го извади от джоба си и му го подаде. — Излизай.
— Какво?
Той се заигра с настройките на фотоапарата.
— Аз идвам след теб, просто ми спечели няколко секунди. Тръгвай!
Нина с неохота излезе на светло. Широката уста на Круглов се разтегна в самодоволна усмивка.
— Добре. Благодаря ви, че ни намерихте Екскалибур. — Той й даде знак да излезе навън.
— Къде е Клоуи? — попита Нина, докато бавно се изкачваше по стръмното. Също както и Захар, Круглов очевидно нямаше представа, че Чейс също е в гробницата.
— Тук е. Йорги, доведи я. — Круглов махна с ръка на някого; само след миг се появи Клоуи, водена от мъжа с качулката, когото Мичъл беше изхвърлил от замъка. Той седеше до нея и я държеше здраво за ръката.
— Клоуи — каза Нина, като спря на няколко фута от изхода. — Добре ли си? — Клоуи не отговори, само успя да кимне ужасена. — Пуснете я. Вече не ви трябва.
— Така е — съгласи се Круглов. — Йорги.
Йорги се ухили — и Клоуи потрепна, отметна глава назад и изпъшка. Той пусна ръката й тя падна по лице на земята със стърчащ от гърба нож.
— Не! — изпищя Нина. — Копелета гадни! Защо я убихте, тя не беше направила нищо!
Максимов като че ли споделяше мислите й и очевидно възрази нещо на руски. Шефът му го отряза с едно махване на ръката.