Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Така ли? — погледна го подозрително Нина. Въпреки че руснакът изглеждаше приятелски настроен, цялото й същество крещеше да се маха от тук.
— Да. Отидохте и разказахте всичко на американското правителство, вместо да запазите тайната за себе си. Само си помислете колко пари щяхте да изкарате от продажбата на всички тези съкровища!
— Никога не е ставало въпрос за пари — отвърна ледено тя.
— Накрая всичко се оказва въпрос на пари. — Той извади пурата от устата си и се вторачи в куфарчето на Мичъл. — Като например колко
— Всъщност за DARPA — отвърна Мичъл.
Приковски го погледна с недоверие и лицето му се изкриви гротескно.
— Наистина ли? Бях готов да се обзаложа, че сте от разузнаването. Обикновено разпознавам себеподобните си.
— Себеподобните ти се крият в миши дупки, Павел — каза Чейс. Приковски като че ли не се обиди; напротив, дори изглежда се забавляваше. — Ще вършим ли работа или какво?
— О, аз винаги съм бил по работата. — Той щракна с пръсти и произнесе една-единствена дума на руски, при което двете блондинки се връцнаха на високите си токчета и излязоха от стаята, като затвориха вратата зад гърба си. — Каза, че искаш да поговорим за Леонид Васюкович.
— Точно така. Тази вечер той организира прием в своето имение. Искам да присъствам.
— Очакваш да ти уредя среща с един от най-богатите мъже в Русия? — попита Приковски с преувеличена изненада в гласа. Чейс просто го погледна. — Ха, разбира се, че мога да го направя! — изпъчи се той след миг. — Моите момичета ще бъдат там довечера, както и много други. Когато някой в Москва иска да празнува — естествено някой, който значи нещо — той идва при мен. Павел Приковски винаги разполага с онова, от което се нуждаят! Мога да ви уредя покана, никакъв проблем.
— Нямам предвид като гост — каза Чейс. — Искам да вляза, без някой да разбере за това.
Приковски изведнъж се стегна.
— Добре, това вече не е чак толкова лесно.
— Запознат съм с разположението на стаите в сградата и охранителната система — каза Мичъл. — Бил съм там. Трябва ни само някой, който да изключи охранителните камери за няколко секунди, за да може Еди да прекоси поляната. Максимум трийсет секунди.
— Моите момичета не са шпионки — възрази Приковски.
— Мога да им казвам какво да правят по микрофон в ушите…
— Не, не, не! Имаш ли представа какво ще им се случи, ако ги хванат? Васюкович е безжалостен тип, но неговият лейтенант, Круглов, е направо психопат! Той ще ги изкорми!
— Да, срещали сме се с Круглов — каза Чейс. — И нямам нищо против отново да се срещнем. Очи в очи.
— Тогава иди до парадния вход и питай за него! Но аз няма да хвърля моите момичета в устата на тигъра. Прекалено е опасно — и то не само за тях. Знаеш ли какво ще се случи с мен, ако разберат, че съм ти помогнал?
Чейс му се усмихна студено.
— Само каквото заслужаваш.
Този път Приковски не изглеждаше развеселен.
— Приех да се видя
— Тогава изпратете мен — каза Нина.
Чейс не беше сигурен, че я е чул правилно.
— Какво?
— Аз ще отида — каза тя, а Мичъл и Приковски я погледнаха изненадано. — Всичко стана по моя вина — ако не се бях усъмнила в Джак в Лондон, дори нямаше да сме тук.
— Не — каза твърдо Чейс. — В никакъв случай.
— Еди, и аз не искам да го правя, но това е единственият начин да те вкараме вътре. Освен ако Джак не знае някой друг начин за изключването на охранителните камери? — Мичъл поклати глава. — Мога да вляза заедно с другите… момичета на Павел, да се престоря за една от тях. Щом вляза вътре, Джак може да ме упъти къде да отида и след това просто ще се скрия, докато той не дойде да ни вземе с хеликоптера.
— Смятате да използвате хеликоптер? — възкликна Приковски. — Скъпо, опасно, много рисковано — веднага мога да кажа, че това е американска операция!
Чейс не му обърна никакво внимание.
— Да не си се побъркала? Няма да ти позволя да го направиш!
— Нямаме друг избор — настоя Нина. — Ако вътре нямаме свой човек, ти няма да успееш да влезеш без да те видят — и ще бъдеш убит!
— По-добре мен, отколкото теб.
— Не, Еди, не е така. Не искаш да пострадам, нали? Е, аз не искам ти да пострадаш. — Тя го хвана за ръката и го погледна в очите. — Еди, ние ще се женим, ще правим всичко заедно — което означава, че ще споделяме и рисковете. Или и двамата, или никой от двамата. Ако не го направим, Васюкович ще спечели и всички хора, които загинаха, опитвайки се да го спрат, ще са загинали за нищо. А аз знам, че ти няма да позволиш това да стане. Е, аз също.
Тя разбираше, че той е ядосан — но освен това обмисляше думите й. Мичъл се накани да каже нещо, но тя го стрелна предупредително с поглед. Чейс трябваше сам да реши.
Най-накрая той погледна към Приковски.
— Ако го направим — само ако — смяташ ли, че можеш да я вкараш вътре?
— Да, това мога — каза руснакът. — Виж, изкарването й навън ще бъде трудно!
— Ами ти, Джак? Ще успееш ли да я упътиш до точното място? — Мичъл кимна. — И след това да я изведеш оттам?
Този път главата на Мичъл не помръдна.
— Не мога да ти дам никакви гаранции, Еди. Но Нина е права — това е единственият начин да си върнем… — той погледна към Приковски — предмета обратно, преди Васюкович да го е отнесъл на мястото.
— А оттам няма никакъв начин да си го вземем обратно?
— Никакъв. Това е стара подводничарска база — но се намира във все още затворена военна зона, а Васюкович има много добри връзки с руските военни. Единствената възможност е да се изпрати отряд тюлени с подводница, но ако ги заловят, при сегашните отношения между САЩ и Русия…