Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Обичам те, миличко. – Мици целува дъщеря си по челото. – И винаги ще бъда до теб и до сестра ти. Знаеш, нали?
– Да, мамо. Знам...
47
БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Ким Бас бе изпила твърде много водка и бе изпушила твърде много марихуана, но по дяволите, трябва да има и забавления. Докато търси ключа в чантичката си, тя си мисли за купона тази вечер и допълнителните пари, които изкара. Иска само да си влезе, да се изпикае, да се изкъпе и да заспи. Да си почине малко, преди животът отново да я подхване.
Отваря и се спъва в изтривалката, докато влиза. Вратата се затръшва зад гърба и тя
Вените на главата започват да пулсират. Паниката стяга гърдите . В мрака зад себе си чува пъшкане на човек, който се мъчи, напряга всичките си сили да направи нещо. За части от секундата болката спира. Тя успява да си поеме дъх. Свеж въздух прониква в дробовете . Нещото, което стиска гърлото , се отпуска.
Невидими ръце я обръщат. Тя се бори за въздух. Някой я притиска отгоре, някой в тъмнината на собствения дом, усеща го. Някаква тежест натиска гърдите . Той коленичи върху нея. Вече може да го подуши.
Чироза!
Управителят на цеха, който винаги мирише на риба.
– Ем ти праща поздрави.
С една ръка стиска гърлото . С другата запушва устата . Навежда се толкова ниско, че дъхът му погалва кожата , и прошепва:
– Dominus tecum.
ТРЕТА ЧАСТ
Горко на ония, които са мъдри в своите очи, и които са разумни пред себе си!
Исая 5:21
48
ЧЕТВЪРТЪК
ТОРИНО
Никой не знае на колко е години. Дори самият той. Единственото, което знае, е името, което са му дали. То не е избрано от родителите му. Предавало се е през вековете от поколения монаси. Име, от което хората се боят. Ефрем.
Ефрем никога не е празнувал рождения си ден. Ефрем никога не е празнувал нищо. Той няма лични документи, ипотека, банков заем или каквато и да било застраховка, здравна осигуровка или законни договори. За света той не съществува.
Ако лекар или зъболекар прегледа кожата на Ефрем, очите, костите и зъбите му, би предположил, че възрастта му е някъде около четиридесетте. Ефрем обаче никога не е ходил на лекар и никога няма да отиде. Не е ходил на училище, в университет или друга институция, която би могла да го регистрира в писмените архиви на обществото. Няма никакъв официален документ на негово име въпреки четиридесетте десетилетия, откакто е на белия свят.
Точно по тези причини високият младолик мъж с вид на арабин е малко неспокоен, когато показва паспорта си на граничния контрол, а после изтегля триста евро от международна банкова сметка, открита специално за мисията му.
Истинското призвание на Ефрем е по-странно дори от необичайните неща, които го заобикалят. Той е анахорет. Отшелник. Част от ортодоксална секта, оттеглила се от светското общество. Води незабележим живот в манастир, скрит дълбоко сред Ливанските планини. В уединение. Почти без да потребява каквото и да било. Ефрем е най-довереният член на един много таен и много почитан орден в Църквата на маронитите – монах, ползващ се с пълното доверие на патриарха и старейшините като Набил Хаяк.
Именно
– Ливан е повече от страна; Ливан е послание.
Ефрем е повече от човек; той е ръката на Бог.
Ръка, стисната в юмрук.
Ръка, която ще донесе светото възмездие.
49
ЛОС АНДЖЕЛИС
Часът е няколко.
Онзи неопределен мъртъв час през нощта, когато би трябвало да спиш, но си буден. Час, толкова ужасен, че не заслужава да се назовава с цифри. Мици не може да заспи. От часове лежи в тъмното и се бори с мислите в главата си. Леглото е голямо, студено и празно. Алфи може да беше свиня и побойник, но поне топлеше. Тя постоянно си напомня, че въпреки сълзите на Джейд и Амбър постъпката е правилна – трябваше да го направи още преди години. Алфи започна да я бие на втората година от брака им. Удари шамар една вечер, когато пиеха и тя започна да му се кара, задето е останал без работа. На следващата сутрин бе успяла да се убеди, че е станало по нейна вина. Може би го беше притиснала твърде много и с това го бе предизвика. От толкова време се изправяше срещу разни престъпници по улиците, че едно малко спречкване вкъщи се стори нормално.
Следващия път я удари, когато беше трезвен. Силен юмрук в корема, който изкара въздуха. И то само за да напомни кой командва вкъщи. След този случай тя се изнесе за една седмица, което го накара да пълзи и да се моли да се върне.
Насилието престана, когато се родиха бебетата. Но само временно. По-късно споровете за секса – или по-скоро за липсата му, понеже тя си лягаше твърде изтощена, за да прави друго, освен да спи – прераснаха в юмручни схватки. Поглеждайки назад, сега си мисли, че по онова време дори не си е давала сметка, че това е домашно насилие – нали му отвръщаше подобаващо. Пък и сумарно тя вероятно му беше нанесла повече поражения, отколкото той на нея. После правеха секс. Правеха секс и се кълняха, че повече няма да се повтори. Чукаха се, сякаш идваше краят на света и само страхотният секс може да спаси планетата.
Сега Мици съзнава каква глупачка е била.
В няколко часа и много тя става, облича пеньоара и отива да види момичетата. Спят като ангелчета. Може би ще преживеят леко това изпитание. Може би и тя ще се справи.
50
КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС
Джей Джей седи в студената си спалня и се опитва да се успокои. Изминал е само час от убийството и сърцето му все още препуска.
Бавно вдишва сладникавия аромат на горящите свещи – балсам за бушуващите му емоции. Този път се почувства различно. Не така възвишено. По-примитивно. Беше усетил прилив на възбуда каквато никога не го беше спохождала досега – влечение, толкова неустоимо, че искаше да остане там сред вонята на смъртта и да я убива отново и отново.