Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Тогава нямам представа. В момента нищо не ми е ясно. Но имам предчувствие, че Кракси е свързан с убийството, което разследвам.
– А пък то според вас е свързано със свещената плащаница, така ли? Около нея също има доста тайнственост. Научихте ли нещо за нея?
– Да, някои неща. Главно от лъжливия уредник. Затова не знам на какво да вярвам.
– Недоверието в непознати рядко вкарва в беда.
– Това някаква италианска мъдрост ли е?
– На баща ми.
– Мъдър старец.
Гория се засмива:
– Не съвсем. Умря на четиридесет
Ник отново поглежда към равното поле, през което минават. Светлините на града вече не се виждат. Колата се носи по двулентово шосе, навлизащо между нивите.
– Имайки предвид онова, което току-що казахте за Кракси и професионалната му дейност, разумно ли е да го изненадваме така посред нощ?
– Не сме толкова глупави. Прав сте – въпреки че наближава шейсетте, Кракси може да ви пречупи врата и да ви зарови в двора си като куче кокал. Затова няма да сме сами и няма да му дадем тази възможност.
– Радвам се да го чуя.
Пет минути по-късно фиатът отбива от главното шосе и продължава по тесен, виещ се път към селцето Валпиана. Гория изключва фаровете и спира в началото на неравен каменист път от дясната страна.
– Ще спрем тук и ще продължим пеша.
Ник разкопчава колана си, слиза в ситния дъждец и затваря вратата възможно най-тихо.
Докато вървят през гората, италианецът изважда мобилния си телефон и изпраща предварително написан есемес на някого от хората си. След минута телефонът започва да вибрира в ръката му. Гория спира и се обръща към Ник:
– Сега ще набера този номер и човекът, който евентуално ще се обади, ще бъде Кракси.
Ник го поглежда изненадано.
– Един от хората ми е пуснал телефона през един отдушник в къщата на Кракси по-рано тази вечер, докато той беше излязъл. Когато го намери, няма да го докосне. Ще вдигне едва след като се увери, че не е експлозив.
Гория натиска копчето за набиране.
Както очакват, чува се само сигнал от звънене, но никой не вдига.
– Мелодията на звънене е особена – обяснява игриво частният детектив, когато отново набира. – Знаете ли „Розовата пантера“?
– Разбира се. Хенри Манчини – той е италиански композитор, затова ли го избрахте?
– Не. – Отново никой не вдига и Гория набира за трети път. – Не е италианец. Манчини е американец. Обаче семейството му е от Абруцо, като моето. – Изведнъж дръпва телефона от ухото си и го подава на Ник. – Той е.
Ник хваща апарата.
– Господин Кракси, моля ви, не затваряйте, аз съм...
Връзката прекъсва.
– Затвори.
– Пробвайте пак. Натиснете копчето за повторно набиране.
Ник опитва пак и чува, че от другата страна някой вдига.
Той започва да говори бързо, за да каже възможно най-много неща, които биха накарали Кракси да го изслуша.
– Господин Кракси, казвам се Ник Каракандес от полицията в Лос Анджелис и трябва да говоря с вас.
Този път не му затварят. Той чува, че връзката още е отворена –
– Имам нужда от помощта ви. Трябва да говоря с вас за Тамара Джейкъбс и отношенията ви с нея.
Никой не отговаря. Ник продължава:
– Моля ви. Знам, че сте там. Знам, че ме чувате. Идвам чак от Лос Анджелис, за да говоря с вас. Искам да ви задам няколко въпроса.
Все още нищо.
– Господин Кракси, signore, ще ме приемете ли? Можем ли да се видим някъде?
От телефона се чува само пращене.
Ник поглежда разтревожено Гория:
– Не съм сигурен, че е там.
– Не затваряйте. Ще стигнем след няколко минути. Ще видите къщата му и моите хора.
Ник продължава да говори, докато се примъкват през гората, слизайки по хлъзгав склон от мека, мокра почва и гнили листа. Между дърветата се появяват светли жълти правоъгълници. Прозорци. Гория взема от колана си стандартно военно уоки-токи – от онези, които кодират сигнала и позволяват да говориш с хора в радиус до седем километра.
Частният детектив прошепва нещо на италиански. Повтаря същите думи и изчаква малко. Постепенно изражението му се променя.
– Нещо не е наред – казва след няколко секунди. – Случило се е нещо.
83
ЛОС АНДЖЕЛИС
Тайлър Картър или е гений, или абсолютен задник. В отдел „Убийства“ няма общо мнение по въпроса. Най-високият процент на разкриваемост, постигнат от един детектив в щата, означава, че можеш спокойно да заложиш парите си, че до няколко години този детектив ще бъде повишен в капитан. Трийсет и три годишният мъж обаче е арогантен и самовлюбен, не уважава нищо и никого и често докарва хората си до пълно изтощение.
Картър идва от банкерско семейство и няма как да не се откроява сред колегите си. Очаквало се да наследи занаята от баща си и дядо си, но той решил друго. Предпочел значката и пистолета пред куфарчето и пакета акции. Дори таткото и неговите милиони не успели да го разколебаят. „Уолстрийт“ може да е изгубила, но пък лосанджелиската полиция със сигурност е спечелила. Прицелил се е в майорския чин, преди да навърши четиридесет, и сигурно се надява да стане комисар достатъчно скоро, за да влезе в политиката, преди да удари петдесетака. Всичко върви по план. Или поне вървеше – допреди осем месеца.
Допреди Привидението.
„Привидението“ е името на серийния убиец, когото преследва – прякор, за който полицаите се молят на Бога да не стигне до знанието на пресата. Досега извършителят има десет трупа в актива си и никой не би се изненадал, ако бъдат открити още десет.
Мици Фалън седи пред бюрото на Картър, който разказва в какво се е забъркала:
– Прякорът идва от факта, че никой никога не го е виждал...
– Никога ли?
Картър я поглежда строго:
– Не обичам да ме прекъсват. Ако нещо не ти е ясно, изчакай и питай, след като свърша.