Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Той дори не съблича якето си в антрето, както прави обикновено. Отива направо в спалнята. Тук вонята е нетърпима. Джей Джей е причинявал смърт. Виждал е смърт. Докосвал е смърт. Но никога не е помирисвал смъртта. Не е подушвал бруталната воня на разложение, която тя носи.

Той предпазливо влиза в стаята и като закрива устата си с ръка, се приближава до белия ленен чаршаф, в който е увил скъпоценната си Ем. Иска му се да я погледне, но се страхува от това, което може да види. По-добре да я запомни каквато я донесе първата нощ.

Сяда на края на леглото и се замисля какво и как да направи. В къщите около дома живеят

хора. Дори с ключа от чантичката , ще бъде рисковано да я върне там. Но тя го заслужава. Полага се. Трябва да я остави да спи в покой.

90

ИТАЛИЯ

Ерика Кракси казва на Ник всичко, което знае за Тамара Джейкъбс и защо съпругът е получил толкова много пари.

Разкритията са потресаващи. Той я кара да повтори подробностите няколко пъти. Такава информация трябва да се провери внимателно. Трябва да вземеш всички възможни мерки, за да не допуснеш някоя ужасна грешка. Накрая, след като потвърждава отново всички факти, тя се съгласява да извикат Гория, за да може Ник да се увери, че е разбрал правилно всичко.

Разбрал е. След края на разпита Ерика се чувства изтощена и уплашена – много, много уплашена.

– Какво ще се случи с мен сега? – пита тя.

Започва нервно да гризе ноктите си, докато чака някой да каже. Ник поглежда към Гория и изражението на частния детектив му дава очаквания отговор.

– Ние ще ви пазим – казва американецът. – Имам предвид лосанджелиската полиция и хората на този човек. Казах ви вече, че му имам доверие. Ще направим всичко, за да бъдете в безопасност.

– Само не карабинерите! – уплашено възкликва тя.

– Не, няма да викаме карабинерите. Обещавам. Фабио и хората му ще ви охраняват, докато намерим съпруга ви.

Частният детектив коленичи, хваща ръцете на Ерика и казва нещо на италиански, при което тя се усмихва леко. Поглежда в скута си, после – към Ник:

– Може ли пак да пробвам да се обадя на Роберто?

– Разбира се.

Тя нервно набира номера на съпруга си и започва да крачи из стаята, докато напразно чака той да вдигне. Набира втори път. Откакто Роберто Кракси е излязъл от вилата, са минали над трийсет минути и Ник знае, че практически няма шанс той да се върне сега. Ерика затваря телефона и се приближава до американеца. По страните се стичат сълзи. Тя хваща двете му ръце, поглежда го в очите и проплаква:

– Моля ви, намерете го. Не позволявайте Роберто да умре!

Ник стиска ръката .

– Ще направим каквото можем.

Тя кимва и се отдръпва. Ник усеща, че е оставила нещо в ръката му.

– Това е свети Христофор, закрилникът на пътниците. Може би той ще ви помогне да намерите мъжа ми и онова, за което сте дошли.

91

Монахът работи бързо. Методично. Знае, че има да свърши още много работа. Под бледата луна, в среднощния хлад, той се заема да скрие колата, с която превози пленника си. Заличава следите. Залага капани за всеки, който би могъл да го преследва.

Непроследимият мобилен телефон в джоба му започва да вибрира.

– Ало.

– Хвана ли го? Жив ли е още?

– Да.

– Molto bene. Бог ще те възнагради за вярната служба. Сега знаеш какво да правиш, какво се очаква от теб, нали?

– Без никакво съмнение.

–

Добре. Американците са изпратили някакъв лейтенант от полицията на Лос Анджелис да търси Кракси. Казва се Каракандес. След като свършим разговора, ще ти изпратя негова снимка и подробности за него. Бъди внимателен. Той е много опитен и решителен.

– Няма да имам проблем с него.

– Не го подценявай, би било грешка. Работи в отдел „Убийства“ и е прекосил континенти, за да дойде тук. Няма да си тръгне, докато не постигне резултат.

– Това ли е всичко?

– Да.

Монахът затваря телефона и изчаква търпеливо на дисплея да се появи обещаната снимка.

След малко на екранчето излиза лицето на лейтенант Ник Каракандес. Ефрем го разглежда добре. Това е лицето на врага му. Лице, което няма да забрави. Той затваря очи и си представя американеца пред себе си. Представя си какво трябва да направи, за да изпълни мисията си. Ефрем се вглежда за последен път в очите на полицая – прозорците на душата, после изтрива снимката. Двамата с Ник Каракандес ще се срещнат – сигурен е в това – и тогава Бог ще напътства ръката му.

92

ГРАДСКАТА МОРГА НА ЛОС АНДЖЕЛИС

Седнала в кабинета си и с чаша билков чай в ръка, Ейми Чан слуша гласа с изразен британски акцент на професор Александър Хейстинг-Смит. Опитва се да си го представи. Може би официално облечен и спретнат като британския министър-председател или пък с буйна рошава коса като брадатия епископ, който извърши бракосъчетанието на Кейт и принц Уилям?

Професор Алекс не прилича на никого от двамата. Наближаващ петдесетте, едва метър и седемдесет висок, той ходи с развлечени фланелки и джинси и въпреки че е експерт по анатомия и биология, изглежда така, сякаш само една мазна закуска го дели от патологичното затлъстяване и една-две години – от пълното оплешивяване.

– Драга госпожице – казва той, като се протяга. – Провел съм подробни сравнителни тестове за разпъване. Мога категорично да ви уверя, че отпечатъците върху плащаницата не само напълно отговарят на тези, които биха останали върху плата, ако с него е бил увит мъж, застигнат от такава позорна смърт, а и са идентични с нараняванията, които е получило тялото на Исус Христос.

– Кои например?

– Например всеизвестната рана от копието. На плащаницата се вижда петно от кръв на мястото между петото и шестото дясно ребро. Долната вътрешна част на тази рана се намира приблизително един сантиметър под върха на гръдната кост и около шест сантиметра под средната отсечка на тялото. Напълно съвпада с раната, нанесена от копието на римския войник, който е пробол Христос. Петната на плащаницата са достоверни и с това, че освен от кръв съдържат и следи от бистри телесни течности.

– Аз не видях никакви следи от течности.

– Няма как да видите. Трябва да разгледате плата лично. Но има такива, уверявам ви.

Денят беше труден, затова Ейми не се обижда от резкия отговор.

– Какво ще кажете за посоката на оттичане?

– Надолу върху тялото. Отговаря на рана от копие, нанесена на човек в изправена – разпната – поза.

Ейми оставя чашата си на бюрото и отваря папката с подробните снимки на плащаницата на компютъра си.

– Извинете невежеството ми, професоре, но какви тестове точно проведохте?