Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Тя го поглежда сърдито:
– Ще попитам.
Докато тя превежда на банкера, Ник отваря папката и преглежда документите. Вижда последователните плащания от Тамара Джейкъбс – суми от 3600 евро, равняващи се на 5000 долара. По-големите преводи също са документирани – два международни превода от 18 179 евро, или двайсет и пет хиляди долара.
Карлота отново се обръща към него:
– Signore Гатусо няма представа в коя банка са преместили парите си семейство Кракси. – Пресяга се през Ник към папката и разравя листата, докато намира каквото търси. – Това е последната
75
ЛОС АНДЖЕЛИС
Сержант Боби Шийн очаква обаждането. Само се надява, че Мици не му е много сърдита. Искаше му се Алфи Фалън да влезе за по-дълго зад решетките, но беше наясно, че надеждите му са напразни. Заради увеличаващия се държавен дефицит напоследък хората с първо закононарушение общо взето получават по едно конско и безплатен превоз обратно вкъщи.
– Здрасти, Мици, как си?
Тя стои в тоалетната на участъка.
– Държа се, Боби. Държа се. Конър ми се обади. Каза, че ти си го накарал.
– Да, аз му казах. Виж, съжалявам, че бяха толкова мекушави. Надявах се съдията да е по-строг.
Тя се обляга на студените бели плочки в ъгъла при сешоарите за ръце.
– Няма защо да се извиняваш. Кой беше съдията?
– Кент. Съдия Джо Кент. Този некадърник трябваше да се пенсионира още преди десет години.
– Трябваше да е жена.
– Кент е жена, ако се съди по курвенското му поведение.
Мици се усмихва. Откакто го познава, Боби винаги е съдил строго хората.
– По кой член осъдиха Алфи? Двеста седемдесет и три или двеста четиридесет и три?
– Седемдесет и три. Снимките, които ти направихме, бяха достатъчно доказателство за телесна повреда.
Тя засрамено си спомня как, след като бе видяла Алфи в ареста, Боби я бе завел при лекаря, за да опишат и заснемат всичките наранявания.
– Добре ли си, мила?
– Още не съвсем, но ще се оправя, след като всичко това свърши.
– Скоро. Поне вече започна.
– Знам. Боби, благодаря ти за помощта. Знам, че се грижиш за мен. Не се чувствай виновен заради присъдата.
– Ти си звезда, Мици. Издигни се над цялата тази гадост и заблести отново. Обади ми се, ако мога да помогна с нещо.
– Непременно.
Тя затваря телефона и се поглежда в огледалото над умивалниците, преди да излезе.
– Ти си звезда, Мици – не го забравяй.
76
ТОРИНО
Изповедта е полезна за душата.
Да признаеш, че си сгрешил. Да се покаеш. Така е възпитан монахът. И точно в момента той напълно признава провала си и е готов да го изкупи. Поддаде се на суета и самомнителност. Въобрази си, че е по-способен от мъжа, когото следеше – а не беше.
Гордостта донася падение.
Той знае писанията, знае мъдростта: Дойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.
Ефрем мислено се упреква. След като завърши мисията си, ще причини изгаряща болка на това горделиво тяло, за да е сигурен, че днешният урок ще бъде запомнен завинаги. Единственото, което го успокоява, е, че колкото
Гордостта предшествува погибелта. Монахът се отказва от преследването и се връща при колата на жертвата. Има вероятност врагът му да я е изоставил, но това би било голяма жертва за човек в неговото положение, още повече, че защитава и други хора освен себе си. Не, Ефрем е сигурен, че жертвата ще се върне при автомобила. Трябва само да чака – врагът си мисли, че вече е спечелил.
Преди падението сърцето е изпълнено с гордост.
77
ГРАДСКАТА МОРГА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Ейми Чан прекарва цялата сутрин в работа по рутинен случай на отравяне с медикаменти. Самотна седемдесет и пет годишна жена решила да изпие месечната си доза антидепресанти наведнъж и да се сбогува с този свят. Кой може да я обвинява? Градът на ангелите е ад за всеки, който не е млад, красив и обичан.
Ейми си измива ръцете, сваля зелената престилка и облича удобна кафява туника и тесен черен панталон. Връща се в кабинета си и отваря имейла от Мици, която е изпратила няколко висококачествени снимки на Торинската плащаница. Виждала е някои от тях и преди, но не им е обръщала голямо внимание. Лицето, заснето в близък план, изглежда най-познато. Въпреки размазаните сивкави черти, то несъмнено изобразява представата на повечето съвременни хора за Христос – с брада, дълга коса и корона от тръни. Ейми преглежда файловете, докато намира по-голяма и по-интересна снимка на тялото.
В снимката има нещо, което веднага буди в нея интуитивното усещане, че нещо не е наред. Вниманието е привлечено от дланите, особено дясната и пръстите , които изглеждат твърде големи в сравнение с останалата част от тялото. Тя написва кратко писмо, прикачва снимката и го изпраща на Гюнтер Куентъл във ФБР. Той е световноизвестен експерт по фотограметрия – науката за изчисляване на геометричните свойства на предметите по тяхна фотоснимка.
Преди да направи своите собствени научни проучвания, Ейми преглежда няколко художествени изображения на събитията около тайнствата на възкресението. Пуска търсене в интернет и най-доброто, което намира, е снимка от картината на Джовани Батиста, от шестнайсети век, изобразяваща увиването на сваления от кръста Исус. На нея се вижда, че плащаницата не е много плътно прилепнала около главата и е отворена откъм краката.
Ейми отново поглежда отпечатъците от тялото върху покривалото и вижда, че между тях и изобразеното на картината има несъответствие. За да останат толкова ясни следи от тялото, то трябва да е било увито много плътно, а не покрито хлабаво, както го е нарисувал Батиста.
Ейми увеличава снимката на монитора и оглежда плащаницата сегмент по сегмент, от горе до долу. Това отнема цял час. Откритията са интригуващи и смущаващи. Частите на тялото са непропорционални помежду си. Изглеждат като нарисувани, а не отпечатани. Колкото повече се вглежда в лицето, толкова повече се засилват любопитството и объркването .