Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Ник няма търпение да дойде четвъртък – дотогава лосанджелиската полиция трябва да е получила уверенията на френските власти, че ще закрилят Едуар и Урсула Брусар, и ученият ще може да се върне при обичаната си съпруга. В петък вечер Ник ще надига студени бири в някой шумен бар и ще се сбогува с колегите от управлението.

Семейство Брусар се приближават и го изкарват от размишленията. По лицата им личи, че нещо не е наред.

– Има стачка. – Едуар свива отчаяно рамене. – Наземните диспечери в цяла Франция.

– Изненадващи действия – обяснява

Урсула. – Всички полети са спрени за двайсет и четири часа.

Ник хваща лицето си с две ръце.

– Не можем да останем тук. Не можем да чакаме цяло денонощие, това ще ни навлече само неприятности.

– Съгласен съм. – Едуар се обръща към жена си: – Можем да отидем с колата до Женева и да вземем самолет от там.

Ник няма представа на какво разстояние е Швейцария, затова пита:

– Колко ще ни отнеме?

Едуар свива рамене:

– Неделя е, няма много движение. Предполагам, че шест-седем часа, зависи дали ще спираме.

– Ще трябва да спрем – намесва се Урсула. – Немислимо е да пътуваме толкова без почивка.

– Хайде да тръгваме тогава. – Ник се изправя. – Колкото по-скоро, толкова по-добре.

– Ще поръчам да докарат колата – казва Едуар и тръгва към главния вход. – Можем да изчакаме отвън.

– Не. Вътре. Ще изчакаме до последния момент и тогава ще излезем.

– Добре, както кажете – смутено отговаря французинът.

Урсула се приближава до Ник, докато мъжът отива да извика пиколото.

– Той не е добре – споделя тя. – Не иска да говори за това, но е вярно.

– Какво му има?

Тя поставя ръка на гърдите си.

– Миналата година получи сърдечен пристъп. Аритмия.

– Това е смущение в ритъма на сърцето, нали?

– Oui. Получава ППС – преждевременни предсърдни съкращения. Лекарят казва, че е от стрес, може би и от прекаляване с кафето и цигарите. Накарах го да се откаже от пушенето, но от кофеина не може.

– Аз съм същият. – Ник се опитва да я окуражи с усмивка. – Madame Брусар, не искам да ви лъжа, все още не сте в безопасност. Ще направи всичко, за да предпазя вас и съпруга ви, но не съм сигурен, че мога да ви спася от стреса.

– Разбирам. Исках просто да знаете за състоянието му.

Едуар се връща към тях.

– Благодаря – обещава Ник, – ще го държа под око.

– Мерси.

– Колата е отвън – обявява ученият, като се усмихва спокойно. – Можем да тръгваме.

134

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джон Джеймс стои гол в осветената от свещи спалня. Между палеца и показалеца на дясната си ръка държи тънко ножче за бръснене. Буря от емоции и съмнения разкъсва душата му.

Погледът му е прикован във високото тясно огледало на гардероба. Без да мигне, нанася разрез в лявото си рамо – десет сантиметра надолу. Преди кръвта да потече, прави втори – петсантиметров разрез хоризонтално през първия. Наблюдава

бавно появяващия се съвършен червен кръст.

Обикновено болката идва с първото порязване. Външна болка, съответстваща на вътрешната. Съвършеният баланс. Това е знак, че Бог му прощава, че душата му се прочиства с изтичащата кръв. Точно както е страдал Божият Син, както Бог е дал кръвта си за човечеството, Джей Джей пролива кръвта си за Исус.

Но в ранните часове на този шабат¹² той не чувства нищо. Нов разрез. Пак нищо. Очите му се пълнят със сълзи. Чувства се изоставен. Приливът на адреналин, който идва от порязванията, саможертвата, съсредоточаването – всичко това му помага да владее, насочва го. Те го смиряват. Но не този път. Сега има само празнота. Сякаш Бог го е напуснал. Трябва да вложи повече старание. Трябва да докаже, че е достоен.

Джей Джей покрива целите си гърди с кървави разпятия. Под стичащата се кръв продължава надолу към гръдния кош и към корема си. В огледалото вижда не своето отражение, а платно от плът – портрет на любовта му към Бог. Тънки поточета кръв се стичат от ключиците до хълбоците му.

Не е достатъчно. Изобщо не се доближава до истината. Той премества ножчето в другата си ръка. Нанася същите кръстовидни прорязвания от дясната страна на гърдите си. С лявата ръка не е толкова точен, непохватно прерязва нежната плът около зърното си – ареолата. Най-после – прилив на ендорфини, признак за Божието удоволствие. Бог очаква още от него. Исус го призовава да продължи и да се докаже.

Той забива ножчето по-дълбоко в розовото кръгче с гордо стърчащия монумент от плът. Пристъпва към огледалото. Втренчва се в очите, които го гледат от осветеното със свещи стъкло. Чувства се така, сякаш е излязъл от тялото си. Безтелесен. Отделен от действителността.

Навежда се и прокарва острието през върха на зърното. Кръвта потича, но парчето не пада. Увисва като отворена тапичка на паста за зъби. Болката го раздира. Разтърсва го като електрически ток. Бог е доволен. Джей Джей извива главата си назад в горд екстаз. Очите му са затворени, но пръстите и острието му намират разцепеното зърно и отрязват и последното парченце плът, на което то се държи.

¹² Шабат – седмият, последен ден от еврейската седмицата, събота – б. р.

135

ФРАНЦИЯ

Тримата тръгват на север от летището и след около два километра се вливат в бързо движещия се трафик на запад по магистрала А8. През затъмнените стъкла на беемвето Ник вижда табели за градове, чиито имена са му познати: древното пристанище Антиб, датиращо от пет века преди Христа; Кан, където се провежда световноизвестният филмов фестивал; Сен Тропе, любимо място на най-големите богаташи в света.

Едуар съобщава интересни факти за всяко градче, покрай което минават: