Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Разбираемо е. Проба, която е на няколко века – дори не съм подозирал, че е възможно.
– О, напълно възможно е. – Едуар не допуска мисълta, че нещо такова може да го затрудни. – Марио използва стандартния Пи Си Ар метод. Запознат ли сте с него?
Ник е изследвал достатъчно изнасилвачи, за да има основни познания за снемането на ДНК отпечатъци.
– В общи линии, да. Полимеразна верижна реакция – използва се за увеличаване обема на пробата, когато няма достатъчно генетичен материал за създаване на пълен профил.
Ученият се усмихва:
– Доста опростена представа за едно революционно
– Но това не е било достатъчно в случая с плащаницата, така ли?
– Достатъчно беше, но трябваше да се провери по два независими метода от двама различни учени. Затова реших да изпробвам един нов метод, нещо много по-прецизно от стандартния Пи Си Ар.
– И той е...?
– Амплификация на микро-РНК.
Изражението на Ник подсказва, че това не му говори нищо. Едуар се замисля за момент.
– Нямаме време за много обяснения. РНК прилича на ДНК, тя също носи генетичен код. Само че не е двуверижка като ДНК, а едноверижна и много по-къса. – Замълчава, сякаш решава, че няма смисъл от повече подробности. – Нека да кажем за по-кратко, че микро-РНК в комбинация с някои нови, комерсиално достъпни реактиви като „Минифайлър“ и „Айдентифайър плюс“ дава много по-надеждни резултати – нещо, което научната общественост би била много по-склонна да приеме.
– Какво очакваше да докажете с тези ДНК тестове Тамара Джейкъбс?
– Да установи човека, който е бил увит с Торинската плащаница. Мислеше, че така може да докаже, че това е бил – или не е бил – Исус Христос.
– Как? – Ник се намръщва. – За тази цел трябва да има доказана ДНК проба от Христос.
– Не е задължително.
Ник е объркан.
– Е, как да не е? Ние постоянно се сблъскваме с този проблем. Вземаме ДНК от местопрестъплението, но трябва да намерим на кой заподозрян отговаря. Тамара е имала проба от плащаницата, но не е разполагала с ДНК за сравнение.
– Тя, не.
– Не разбирам.
– Тамара смяташе, че има друга проба. Не от плащаницата. А взета от кръста, на който е починал Христос.
132
ЛОС АНДЖЕЛИС
Докато Мици обсъди случая с Тайлър Картър и приключи с обработката на показанията от Джени Харисън, вече наближава полунощ. Няколко пъти се опитва да се свърже с Ник, но телефонът му е изключен.
Въпреки че би могла да извика такси на Джени или да я изпрати с някой униформен, тя решава да я закара лично до Бойл Хайтс. Не иска момичето да се попилее някъде и да остави в разследването дупка, по-дълбока от Големия каньон. Докато кара, Мици избягва да задава други въпроси около убийството. Мозъкът на Джени сигурно съвсем се е размекнал. Един неангажиращ разговор изглежда по-полезен.
Момчетата от „Грабежи“ са удържали на думата си и Джени благодарно отключва новомонтираната ключалка.
– Трябваше да прережем лентичка или нещо подобно – отбелязва тя. – Тук никога не е слагано нищо ново. – Обръща се към Мици. – Защо не влезеш да пийнем по едно? Имам
– Не, благодаря. Скапана съм. Имаш номера ми – намери някой уличен телефон и ми се обади в понеделник. Може и по-рано, ако се сетиш нещо ново или просто ти стане кофти и имаш нужда да поговориш с някого.
– Благодаря.
Мици изчаква вратата да се затвори и ключалката да изщрака. После си тръгва. Светът е пълен с Дженита – самотни жени, изхвърлени от живота, които не могат да се върнат в правия път. Докато пътува към къщи, Мици мисли за снимката от видеозона, която намери под дюшека на Джени, и се пита дали някой ден младата жена ще се вземе в ръце и ще има щастието да се омъжи и да има деца. Въпреки всичко, което е изтърпяла от Алфи, самата Мици е готова да го преживее отново, ако това е цената, която трябва да плати, за да има Джейд и Амбър.
Тя спира пред къщата и влиза. Вътре е ужасно празно. Няма го Алфи. Няма ги децата. Само тя и самотата . Замисля се как ли ще живее, след като момичетата напуснат родното гнездо. Поглежда часовника си. Наближава един, но тя няма да може да заспи. Мислите започват да блуждаят. В Калифорнийския щатски затвор всички вече са заключени по килиите си. Институцията е предвидена за две хиляди затворници, но вътре са натъпкани два пъти повече. Полицаите наричат това „уют“. Лампите са изгасени. Във вонящия тъмен лабиринт се чуват странни звуци. Хиляди мъже – включително бащата на нейните момичета – лежат втренчени в тавана и размишляват върху постъпките, заради които са объркали така живота си.
– Продължавай да мислиш – изрича тя с твърд глас. Отваря хладилника и осъзнава, че е забравила да напазарува. – Хубаво си помисли какво изгуби.
Мобилният телефон иззвънява и тя го грабва от масата.
– Ало.
– Мици, Ник се обажда.
– Слава Богу! Какви си ги надробил, по дяволите? Матюс ще те разкости.
133
НЕДЕЛЯ СУТРИН
ФРАНЦИЯ
През прозорците във фоайето на хотел „Шератон“ прониква мека светлина. Утринта обещава денят да е по-топъл от обичайното за този сезон.
Ник и семейство Брусар са се разбрали да се съберат в седем сутринта и всички идват навреме. Едуар и Урсула плащат сметката, докато детективът седи в едно кресло и гледа как хотелът се пробужда.
Започва последната му работна седмица. Тази е основната мисъл, която занимава ума му. Това е началото на края. Краят на живота му като полицай и личните драми, свързани с него.
Той мислено си представя как ще протекат последните му няколко дни. През нощта разказа на Мици какво се случи в Торино и тя обеща още днес да отиде при Матюс и да му обясни всичко, включително причината да вземе улики от убийството на Сакони. Скоро двамата с Брусар ще кацнат в Лос Анджелис, а Урсула ще е в безопасност в Швейцария. Утре ще вземе показанията на Брусар и ще го предаде на някого, който ще поеме случая след неговото напускане. Във вторник, при малко късмет, всички веществени доказателства ще бъдат обработени и проверени. Трудно е да си представи какъв скандал ще гръмне, след като се разчуе, че има ДНК профил на Мъжа от плащаницата. На Адам Жажа и другите глупаци от „Връзки с обществеността“ ще им се отвори много работа.