Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Тя вдига след две позвънявания:

– Доктор Чан.

– Здравей, Тайлър Картър се обажда. Извинявай, че те безпокоя в неделя, но имаме още една жертва на Привидението. Може дори да сме хванали самия него.

– Сега ще си взема нещата.

– Жертвата се казва Ема Варли, двайсет и няколко годишна. Откриха я в дома в Гардена. Мици ще ти изпрати повече подробности на имейла. Еймис вече е там – каза, че е започнала да се разлага.

– Кажи на Мици да не ми праща нищо на имейла – работният ми компютър изгърмя онази нощ, а не мога да се

свържа със служебния сървър. Изпратете ми адреса на есемес.

– Ще го направя. Благодаря.

Картър затваря стационарния телефон, изважда мобилния, пише адреса на местопрестъплението и го изпраща.

– Мици, би ли казала на Том да изпрати хората си там?

– Разбира се. Мога ли да споделя няколко идеи?

– Казвай.

– Мислех си две неща.

– Какви?

– Първо, за взлома у Джени Харисън и изчезването на телефона .

– Как си го обясняваш?

– Може би Привидението е убил Ким Бас и е смятал да убие и Джени. Имала е късмет, че не си е била вкъщи. Надрусала се и се събудила в леглото на непознат мъж.

– Момент на сексуалната разюзданост, който за разнообразие да спаси живота , вместо да го проваля.

– Може би понякога и на жени като нея им провървява.

– Изпратих екип да претърси къщата на Джеймс. Ще се обадя на Крис да потърсят и телефона.

Мици има още идеи:

– Ако Джеймс е ходил в апартамента на Харисън, може да е оставил отпечатъци и ДНК. В двора има толкова мръсотия, че може да намерим дори следи от обувки.

– Матюс ми каза, че легендарното ти дясно кроше е само за отвличане на внимание от гениалния ти мозък.

– Матюс да не приказва много, а да ми увеличи заплатата.

– Какво още се сети?

– Проверих в близките участъци. Нямат друго обаждане по повод Ким Бас освен това на Харисън. Джеймс е казал на Джени, че е звънял в полицията, но явно не го е направил.

– Или просто не са го регистрирали. В близкия час ще имаме информация за номерата, на които е звънял от домашния, служебния и мобилния си телефон. Накарай някого да провери дали няма обаждане до някой от участъците.

– Добре.

– Нещо друго?

– Това е.

– Тогава се погрижи за обажданията и после ела долу. Ще поговоря с лекаря и после смятам да разпитам господин Джеймс, да видим какво ще ни каже.

Мици поглежда часовника си. Работи вече дванайсет часа без прекъсване и не му се вижда краят.

– Надявам се да започне с „Признавам“ и да завърши с подпис – измърморва тя.

166

Лекарят съобщава на Тайлър Картър неприятна новина:

– Професионалното ми мнение е, че задържаният не е готов да бъде подложен на разпит.

– Какво? – изплюва Картър. – Не ми казвайте, че се хванахте на тази симулация.

– Не съм убеден, че симулира. Но това не е причината, поради която не можете да го разпитате сега.

– Защо тогава?

– Отворил е раните си. – Карл Дженкинс показва с ръка. – Просто е забил нокти в порязванията и е разкъсал

шевовете. Болезнено и кърваво занимание. Трябваше да му сложат усмирителна риза.

– Абсурд. Готви се да пледира невменяемост.

– Може би. Но пак трябва да го пратите в болница.

– Няма да стане. – Картър се отдалечава. – Ако го изпратя в обществена болница, стотици хора ще бъдат застрашени. Осигурете му лечение тук.

– Искате да кажете, че разследването ви ще бъде застрашено.

– О, извинете – да, това също. Разследването ми на серийни убийства ще бъде застрашено. Има голяма вероятност мъжът, за когото сме сто процента сигурни, че е убил десетина жени, да се измъкне.

– Тайлър, нямам друг избор и вие също нямате. Самонараняване в такъв мащаб означава, че съм длъжен да препоръчам да бъде изпратен в болница и лекуван от квалифицирани психиатри. А вие трябва да подкрепите решението ми, защото иначе може да се простите със значката.

– Боже, дай ми сили!

– Дано да ви даде. Впрочем, вече стана късно и трябва да побързаме с хоспитализирането на пациента.

Картър посочва Мици:

– Добре. Но първо ще му повдигнем обвинения и тя ще отиде с него.

– Както кажете – отговаря Дженкинс. – Тя може да го придружи, освен ако той не възразява, което едва ли ще направи. Нека да погледнем истината в очите. Пациентът можеше да си тръгне по всяко време през последните дванайсет часа. Но може би трябва да помислите добре, преди да повдигнете обвинения на човек, за когото има сериозни основания да смятаме, че е душевно болен.

На Картър му иде да фрасне с юмрук стената.

– Можем да му повдигнем обвинения по-късно – намесва се примирено Мици. – Този тип е нарязан на парчета. Ще отида с него. Може да каже нещо важно в линейката. Както сам каза, не трябва да прибързваме.

– Добре – отстъпва Картър. – Но не поемай никакви рискове с този. Ще пратя един униформен с теб. Въпреки външния му вид не забравяй, че той е убиец – сериен убиец.

167

Джон Джеймс – наречен още Избавителя – наречен още Чироза – е вече добре опакован, когато Мици се качва при него в линейката. На две крачки зад нея се приближава грамадното туловище на Джоуи ди Матео, як млад полицай от рядка порода – израсъл в Комптън и Парамаунт, но съумял да не се забърка в уличните банди. Той почти закрива входа на линейката, преди парамедикът да затвори вратата.

Мици се настанява на пейката срещу носилката, на която лежи Джеймс. Към лявата му ръка е свързана система за кръвопреливане. Пристегнат е с каиши, за да не изпадне.

– Аз съм лейтенант Фалън – представя се спокойно тя. – Ще ви придружавам. Имате ли нещо против?

Той отваря очи и я поглежда подозрително.

Мици знае, че първите думи сега ще определят целия тон на общуването им занапред. Или ще го предразположи да говори, или ще го предизвика да се затвори като черупка на мида.