Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
— Ще ни разкажеш ли какво стана сутринта на двайсет и осми декември?
Пауъл стана.
— Ваша светлост, мястото на този въпрос беше в първата фаза на процеса.
Харди отговори веднага, за да изпревари решението на Вилърс:
— Това е разказът на Дженифър Уит и мисля, че съдебните заседатели трябва да го чуят, ваша светлост.
Вилърс се намръщи, както винаги, когато страните влизаха в спорове помежду си, но в края на краищата се съгласи с Харди.
— Разкажете ни за онази сутрин, госпожо Уит — обърна се тя към
Дженифър кимна.
— Станах рано, защото бяхме вечеряли късно и не бях измила чиниите. Лари щеше да си е у дома целия ден, всъщност цялата седмица, така че исках всичко вкъщи да е както трябва. След това смятах да изляза да потичам както обикновено, така че облякох екипа си и слязох долу. Беше доста късно, към осем и половина, но реших че след като няма да ходи на работа, Лари може да поспи. Мат също обичаше да спи до късно.
Хубав детайл, помисли си Харди безскрупулно.
— Както и да е. Лари четеше вестника си сутрин на закуска. Винаги го прави… правеше… Но онази сутрин слезе ядосан.
— Защо беше ядосан? — попита Харди.
Дженифър преглътна с усилие.
— Не бях облечена както трябва.
— Нали каза, че си била по спортен екип?
Кимна.
— Да, но трябваше да изляза след около час, разбирате ли? Предполагам, че съм изглеждала зле, като току-що станала от леглото… без грим, с неоправена коса…
— Но нали преди това си се занимавала с домакинска работа? Мила си чинии и така нататък.
Дженифър не желаеше да говори за побоищата на Лари, но нямаше нищо против да сподели другото. Светецът Лари трябваше да получи няколко солидни удара и Харди трябваше да накара Дженифър да ги нанесе.
— Да… така е… но не му харесваше.
— Разкрещя ли ти се?
— Не. Личеше си, че е ядосан. Познавах го.
— Добре, Дженифър — Харди хвърли поглед към съдебните заседатели, — какво стана после?
— Направих му кафе и се опитах да разтрия раменете му. Обичаше да го правя, когато се чувстваше напрегнат, но тогава той ме спря.
— Казваш, че те спря. Как те спря? Изблъска ли те? Приложи ли физическа сила?
Пауъл изглежда нямаше нищо против, че подсказва отговорите на свидетеля, но Дженифър отказа да върви нататък.
— Не. Просто ми каза да престана. Виждате ли, не му харесваше, че изглеждах така. Казах му, че ако иска, ще се кача горе и ще се преоблека.
— Въпреки че след час щеше да излезеш да бягаш?
Дженифър кимна.
— Ако беше поискал, щях да го направя. Нищо не ми коства. Само че той ми каза да не ходя. После ми каза, че бил буден от близо час и преглеждал сметките. Безпокоял се за парите. Около Коледа… знаете как е.
— И какво стана после?
— После заспорихме за семейния бюджет. — Тя погледна съдебните заседатели. — Всички от време на време се карат за такива неща.
— Добре, какво стана след това?
— Слезе Мат. Триеше очите си, както винаги, след като се събуди. Не исках да ни слуша,
— Е, размина ли се?
— Не… Когато слязох пак, Лари отново ме подхвана, задето изглеждам зле. Мислел, че съм се качила, за да се преоблека с нещо прилично. Казах му, че вече ще изляза да потичам, но той беше ядосан заради другото… за всичко. Пак се скарахме и Мат се разплака. Реших, че ако изляза, това ще престане и излязох.
— Отидохте да бягате?
— Да.
— В колко часа излязохте от къщата?
— Не знам. Първите две пресечки минах ходом, за да загрея… винаги правех така. После започнах да тичам.
Разказа го добре — отиването до банката, връщането, списъкът, в който не бе отбелязала, че пистолетът липсва, защото не се бе качвала в спалнята. Харди стигна до извода, че Фримън бе допуснал сериозна грешка, като не разпита Дженифър. Разказът й беше логичен, гласът й звучеше уверено, тонът й бе откровен. И така до самия край.
Въпросът беше дали ще се справи толкова добре и при кръстосания разпит след обедната почивка?
— Бих искал да започнем с едно разяснение, имате ли нещо против?
По време на обедната почивка Харди й бе дал възможност да вкуси насладата от частичната победа и след това се бе опитал да я подготви за атаката на Пауъл. Може би беше успял? Тя гледаше прокурора спокойно и открито. Кимна.
— Казахте, ще цитирам точно: „Не съм убила съпруга си и е абсурдно да се твърди, че съм убила единствения си син“. Смятате ли, че не е чак толкова абсурдно да се твърди, че сте убили Лари?
Въпросът трябваше да я извади от равновесие и беше добър за целта, но Харди нямаше намерение да го остави без последствия.
— Възразявам, ваша светлост. Каква е същността на въпроса?
Вилърс се съгласи. Дженифър нямаше да отговори, но се виждаше, че Пауъл е постигнал целта си. Улови погледа й и леко вдигна длан — знак да се успокои, да не се оставя да я извади от равновесие.
Пауъл й се усмихна и продължи:
— Ако не възразявате, госпожо Уит, бих искал да изясним една част от разказа ви, която не разбрах. Казахте ни, че след като сте оправили леглата и сте слезли долу за втори път, отново сте започнали да се карате.
— Да. Лари започна пак.
— А Мат се разплака.
— Да.
— И в отговор на това, вие, като майка, напуснахте къщата?
— Излязох, за да престане.
— Да, разбирам, но как точно се опитахте да го утешите? Прегърнахте ли го? Казахте ли му, че го обичате?
— Не. Знаех, че ще престане да плаче, когато с Лари престанем да се караме.
— Това беше целта, нали? Да го накарате да престане?
— Не. Искам да кажа, щеше да престане.
— И вие просто го оставихте и излязохте навън?