Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
Вилърс се облегна.
— По какъв начин тази жена е отстранила инспектора от случая?
— Обадила се е на някой си Келсо, който е влиятелен човек и той е говорил с шефа на полицията.
— Имате ли доказателства?
Харди знаеше, че няма да мине лесно.
— Маргарет Морънси е помагала на Келсо в последната изборна кампания. Знам със сигурност, че той се е обадил на шефа на полицията.
— Това не е доказателство — отбеляза Вилърс бавно.
— Целта ми е да предизвикам съмнение, ваша светлост. Във втората фаза изискванията не са така високи.
Вилърс чакаше
Харди продължи:
— Ваша светлост, това поне са факти, а не предположения. Симпсън Крейн е убит със собственото му оръжие. Лари Уит също. Между двамата съществува връзка — медицинския център, независимо, че е трудно да се установи с точност за какво става дума. Помежду им са Джоди Бакмън и огромна сума долари. Разследването по случая Крейн е прекратено. Годеницата на адвоката на медицинския център „Йерба Буена“ упражнява известен контрол над Келсо. Искам съдебните заседатели да чуят всичко това. Може би ще започнат да си задават въпроси. Не е само теория. Фактите са налице.
Вилърс остана замислена.
— Но това е конструкция от карти — отбеляза тя накрая.
— Ваша светлост… — започна Харди, но не успя да продължи.
— Позволете на мен, ваша светлост. — Вилърс кимна и Пауъл се изправи. — Вчера проявих твърдост към вас, господин Харди, но каквото и да си мислите, аз не съм кръвожаден звяр, който на всяка цена иска да постигне смъртно наказание. След като излязохме от залата вчера, аз си направих труда да се обадя в Лос Анджелес и да поговоря с шефа на отдел „Убийства“ и шефа на полицията. В отдела, цитирам, са твърдо убедени, че Симпсън Крейн е ликвидиран от човек, нает от профсъюзите, край на цитата. Случаят не е приключен, макар че въпросният Рестофър наистина е отстранен. С разследването са се заели хора от ФБР. Няма никакви подозрения, пак цитирам, че убиецът е свързан с медицинския център „Йерба Буена“, край на цитата.
— Но Рестофър е отстранен, така или иначе.
Вилърс слушаше внимателно, дори си записа нещо.
Пауъл въздъхна.
— Очевидно инспекторът се е подразнил заради намесата на федералните агенти. Когато е решил да рови отново, най-грубо е започнал да си пъха носа в неща, които не го касаят… Да не забравяме, че става дума за влиятелни хора. Махнат е, защото е досаждал и защото се е показал като лош полицай.
Вилърс се изправи. Без съдийската тога би могла да мине за нечия мила баба. И в гласа й нямаше раздразнение.
— Господин Харди, изслушах ви и този път. Сега аз искам да ви кажа нещо и се надявам вие да ме изслушате. Това, което казахте, може и да е истина. В Лос Анджелес може да се вихрят какви ли не финансови игри, но те нямат нищо общо с нашето дело. Това, което според вас е връзка, спокойно може да е и съвпадение. Лари Уит просто не е бил замесен във всичко това или ако е бил, нямаме доказателства.
— Обадил се е на „Крейн и Крейн“.
— За какво? Лично с Крейн ли е разговарял? Или с Бакмън? За какво? Можем ли да установим? — Тя поклати глава. — Съжалявам, господин Харди. Искрено съжалявам. Виждам, че полагате всички възможни усилия, за да смекчите присъдата, така и трябва, но няма да допусна в залата да се излагат с нищо неподкрепени
Тя отиде до вратата, отвори я и зачака.
— А сега, моля да ме извините. За четирийсет и пет минути трябва да прегледам документи, за които са нужни два часа.
48
Явно мнозина в съдебната зала бяха чели сутрешните вестници или бяха гледали новините по телевизията. Когато Харди призова Нанси Дистефано, реакцията бе осезаема.
Седеше на първия ред, до доктор Лайтнър, точно зад Харди и Дженифър. Изправи се с усилие — очевидно изпитваше силна болка. Носът й все още беше с превръзката, синините се виждаха отдалеч.
Докато се придвижваше към свидетелската банка, проблеснаха няколко фотосветкавици. Вилърс нямаше намерение да го допусне — досега не беше забранила да се снима в залата, но при условие, че няма да се вижда. Търпението й се изчерпи и тя удари с чукчето.
— Достатъчно. Всички да седнат. От този момент нататък забранявам в залата да се внасят фотоапарати. Който има такъв, да напусне. Пристав, погрижете се за това.
В последвалата суматоха, докато фоторепортерите излизаха или предаваха апаратите си на своите сътрудници, за да ги изнесат, Нанси Дистефано застана за миг пред масата на защитата и стисна ръцете на Дженифър, без да каже дума. После зае свидетелската банка и положи клетва.
Харди застана на около пет метра от нея и започна:
— Госпожа Дистефано, каква е връзката ви с обвиняемата?
— Аз съм нейна майка.
Явно в залата имаше и хора, които не бяха чели пресата, защото се разнесе приглушен шепот. Вилърс не реагира, така че се наложи Харди да изчака, докато всичко утихне.
— Госпожа Дистефано, имате ли нещо против да ви наричам Нанси?
— Не.
Харди смяташе, че е най-добре да говори направо.
— Нанси, ще разкажете ли на съдебните заседатели за нараняванията си?
Пауъл скочи.
— Възразявам, ваша светлост. Не е по същество.
За всеобща изненада, преди да вземе решение, този път Вилърс поиска контрааргумент.
— Господин Харди?
— Ваша светлост, Дженифър Уит е израсла в дома на майка си. Характерът й се е оформил там. Съдебните заседатели би трябвало да добият представа за условията, при които това е станало.
Вилърс му позволи да продължи. Харди й благодари. Струваше му се, че между него и съдията се е установило някакво съгласие. Може би се дължеше на по-леките критерии в тази фаза на делото, но нещо се бе променило.
Приближи се до Нанси и продължи:
— Наскоро бяхте в болница, нали?
— Да.
— Ще ни кажете ли защо?
Нанси изреди счупените ребра, счупения нос, увредените бъбреци, синините по гръдния кош, бедрата.
— Как получихте тези наранявания?
— Съпругът ми ми нанесе побой.
Залата слушаше мълчаливо.
— Съпругът ви, Фил Дистефано, бащата на обвиняемата, нали?
— Да.
— За първи път ли ви нанася побой?
Когато чу това, Нанси сякаш се отдръпна — както правеше Дженифър. Или може би Дженифър правеше като нея? Тя поклати глава и се наложи Вилърс да й напомни, че трябва да отговаря с думи.