Зелено дайкири
Шрифт:
— Чарлс Барксдейл иска да ни каже нещо — отвърна Стив. — И е по-добре да разберем какво е то преди Пинчър.
— Какво значи „гавра“? — попита Катрина, след като Виктория й прочете стиховете.
— Унижение. Накърнено достойнство.
— За изневярата ли става дума?
— Нямаш ли представа какво е искал да каже Чарлс? „Гавра таена“, „его-жаден“, „жена в огън“?
— Дано да не е имал предвид мен.
— Помисли, Кат. Казвал ли е Чарлс някога
Пак присвиване на раменете, пак отмятане на косата.
— Чарли все цитираше от книгите и се перчеше. Пишеше разни неща и ги наричаше поезия. Никога не казваше директно какво мисли.
— Именно затова е поезията.
— Именно затова никога не съм я харесвала. Аз просто казвам каквото мисля и толкова.
34.
Прошуто и пъпеш, сладко и солено
— Много тънко режеш прошутото — каза Виктория.
— Откога някой на име Лорд е толкова сведущ на тема прошуто? — попита Стив.
— А твоето име, Соломонте?
Стояха един до друг край плота в кухнята му. Той внимателно приготвяше _брускети ал прошуто_, а тя го надзираваше.
— Евреите и италианците разбират от храна — каза той. — Това е първокачествено прошуто от Парма. Трябва да е тънко като хартийка, за да се топи върху езика.
Виктория наблюдаваше как Стив реже розовото месо с прецизността на хирург. Навън слънцето беше залязло и вятърът удряше листата на палмите в прозорците.
— Когато бях дете, майка ми сервираше прошуто върху пъпеш като ордьовър на официалните си вечери — каза тя.
— Страхотна комбинация. Сладко и солено.
Като нас двамата, помисли си тя. После пропъди тази мисъл.
— От колко време готвиш?
Той я погледна укорително:
— Знам какво правиш.
— Какво?
— Този внезапен интерес към храната. Опитваш се да ме откъснеш от делата.
„Хвана ме. Наистина ли ме познава толкова добре?“
— Трябва да подготвим Боби за даването на свидетелски показания — каза той.
— Сигурен ли си, че искаш Боби да свидетелства!
— Трябва да каже на съдията, че иска да остане при мен.
— Но това е рисковано. Когато Боби се притесни, кой знае какво може да каже.
Стив обели една скилидка чесън с пръсти.
— Тук ще трябва да се наложа като по-старши. Боби ще свидетелства.
— Аз мога да съм по-обективна от теб.
— Но аз съм заложил повече, така че аз решавам. Пък и интуицията ми подсказва, че ще се справи много добре.
— Пак ли?
— Непрекъснато ти повтарям, вслушвай се във вътрешния си глас.
— Моят вътрешен глас ми подсказва, че съм гладна. — Тя посочи тънките бели ивички, които минаваха по месото. — Това сланина ли е?
Той отново я изгледа изпитателно.
—
— Само колкото за вкус.
Изкушена, тя грабна едно тънко парченце месо, лапна го и затвори блажено очи.
— Ммм, вкусно! — Взе по-голямо парче, постави го на езика си и замърка: — Много вкусно…
— Ако го направиш още веднъж, ще те съдя за сексуален тормоз.
Тя лапна пръста си, облиза го, за да се наслади за последно на аромата и каза:
— Вкусно. Съди ме, Соломон — взе една скилидка чесън, разгърна я върху парче чиабата. — Ще топлиш ли хляба?
— Няма да го топля, ще го изпека. Грилът го прави хрупкав. Добрата храна е комбинация от вкусове и консистенция. Като прошутото с пъпеш на майка ти.
— Противоположностите понякога много добре си пасват — каза тя.
Той я погледна, но не пое топката и не хукна с нея.
— Доколкото разбирам, двамата с Брус не готвите много.
— Не ме бива в кухнята, а Брус си пада най-вече по кисело мляко и зеленчуци.
— За мен яденето е чувствена наслада. Запълва липсата на останалите.
— Без тези номера, Соломон. Как е съдебната стенографка с руднициците?
— София? Не се виждаме вече.
— Защо?
Той повдигна рамене.
— Нямаше за какво да си говорим.
— Говорите? Възможно ли е да порастваш пред очите ми?
— Не, това е само временна фаза.
— Обади ли се на Джаки?
Той сипа зехтин върху намазаната с чесън чиабата и я сложи върху грила.
— Ще й се обадя, когато ми остане време.
Толкова добре умееше да увърта в съдебната зала и толкова прозрачен лъжец се оказа в кухнята!
Минутка по-късно той махна чиабатата от грила, добави прошутото и още няколко капчици зехтин. Тя отхапа и остави букетът от вкусове да обвие езика й.
— О, чудно е!
В същия миг Виктория се почувства виновна. Трябваше да е у Брус още преди час. Какво щеше да каже той, ако знаеше, че нагъва парче месо?
„Животинска плът! Яла си животинска плът!“
Добре де, Брус може да е малко догматичен, помисли си тя. Малко властен, ако трябва да сме точни.
— Не се наяждай с ордьовъра — каза Стив. — Канена си на вечеря.
— Съжалявам, но не мога.
— Паста с миди и скариди в сос путанеска.
— О! С аншоа ли?
— И каперси, и маслини.
— Звучи страхотно, но обещах на Брус…
— Е, няма проблем.
Но тя видя разочарованието в очите му.
— Брус ужасно се притеснява от този студен фронт. Утре се очакват слани — почувства се още по-неловко. Като че ли дължеше на Соломон обяснение защо отиваше в къщата на годеника си.