Зелено дайкири
Шрифт:
— Не се излагайте. Има стотици, дори хиляди.
— Хайде, хлапе!
— Гладен съм. Може ли да го оставим за по-късно?
— Боби, много е важно!
— Ще го направя в замяна на чаша вино.
— Не става. Какво друго виждаш? Някаква фраза с „жена“ или „съпруга“?
Боби се нацупи.
— Можем да използваме някоя компютърна програма — предложи Виктория.
— Не, не, не, не, не — изтананика Боби. — Искам аз да го направя.
— Събери си ума — каза му Стив и в гласа му пролича раздразнение. — Искаш ли
— Майната му! — извика Боби.
— Спокойно! — каза Стив.
— Майната му! Майната му! — Боби грабна шепа скариди и ги хвърли с все сила, те се разпльоскаха по шкафовете. — Не те е грижа за мен! Изобщо! Никак! — Люлееше се напред-назад с размътен поглед.
— О, Боже — въздъхна Стив. — Кога яде за последен път?
— На кой му пука? На кой му пука?
— Кръвната ти захар е спаднала. Нали знаеш, че трябва…
— Не ти пука! Не ти пука!
— Стига, Боби. Успокой се.
— Не ти пука! Не ти пука!
— Боби, теб наистина много те бива с анаграмите — каза нежно Виктория — и наистина оценяваме помощта ти.
Очите на момчето се пълнеха със сълзи.
— Само затова ли ви е грижа, защото ви помагам?
— Разбира се, че не. Ти си чудесно момче. Чувствително и мило.
— Не съм лигльо — една сълза се стичаше по бузата му.
— Не, не си. Ти си силно момче и искам да бъда близо до теб, за да видя как ще се превърнеш в истински мъж.
— Наистина ли? — Боби обърса сълзата с опакото на ръката си.
— Гледай! — каза Стив, взимайки пример от Виктория. Грабна шепа скариди и ги хвърли по шкафовете. Две или три се залепиха, а останалите се пръснаха по пода.
— Супер! — Боби сграбчи шепа скариди, запрати ги към стената и започна да се киска.
— Има още малко — каза Стив.
— Виктория е на ред — каза Стив.
Тя грабна няколко скариди и ги залепи на шкафа.
Боби се разсмя.
— Хвърляш като момиче.
Стив постави ръка на врата на момчето и го стисна.
— Знаеш ли какво, хлапе?
— Какво?
— Никой баща не е обичал сина си повече, отколкото аз те обичам теб.
Боби гушна Стив през кръста с двете си ръце. Стив го прегърна през раменете.
— Мисля, че знам основата на анаграмата, чичо Стив.
— Сигурен съм.
— Искаш ли да ти я кажа?
— Не, искам да се погушкаме още малко.
— Хайде, чичо Стив.
— Може да почака до утре. До другата седмица. До другия Бар-Мицвах.
— Сега!
— Добре, хлапе, казвай.
— „И сега жената е довършена“ — каза Боби. — Това е първоначалната грама. „И сега жената е довършена.“
35.
Беглецът
— В събота сутринта всички синоптици, мъже и жени, се надпреварваха да съобщават за полярния фронт, който се спускал на юг.
— Внимавайте, идва студ! — викаха говорителите.
Стив гледаше истерията по телевизията, облегнат
Отзад се виждаха фермери, които увиваха палмови листа около стъблата на авокадовите насаждения. Бяха по тениски и джинси и не изглеждаха сякаш страдат от хипотермия, въпреки че повечето бяха родом от Карибските острови, където нямаше студ.
— Може да се окаже най-мразовитата нощ от студовете през декември 1894 година насам — каза Санчес.
— Днес може да се борим много по-добре с майката природа — увери го Бигбай. — Пръскачки, нагреватели, машини за вятър. Плюс това разполагам с армия от двеста работници.
И нито един от тях нямаше зелена карта, в това Стив беше напълно сигурен.
Бигбай се отнесе, започна да обяснява разликата между сухия студ и сланата, после гладко се прехвърли на любимата си тема:
— Нека да напомня на зрителите, че независимо от времето, търговските офиси на ваканционно селище „Бигбай“ ще бъдат отворени утре в обичайните часове. Ваканционни пакети на достъпна цена, осигуряващи наслада за цял живот.
Беше само осем часа сутринта, но вече беше получил дозата си „Бигбай“. Изключи телевизора и пет минути по-късно се обади Виктория.
— „И сега жената е довършена“ — каза тя. — Заспах, мислейки за това.
„С Бигбай до теб без съмнение.“
— Аз също — отвърна Стив. — Какво ли означава?
— Може ли да работим върху това в понеделник? През празниците ще трябва да стоя във фермата.
— Видях твоя човек в прогнозата за времето. Изглеждаше зашеметяващо.
— Толкова съм притеснена — прошепна тя. — Брус се опитва да се държи смело, но отвътре е ужасен от това, което може да се случи.
В далечината Стив чу някой да вика.
— Запалете огън във варелите, пронто! Компренде?
— Ще дойдеш довечера, нали?
— Не и ако трябва да ви гледам как се мляскате около огъня.
— Ще се опитаме да спасим фермата. Знаеш го.
— Виж, няма да имате голяма полза от мен. Дори и бурените ми загиват.
— Брус те харесва, Стив.
— Брус не умее да преценява хората.
— Моля те, направи го заради мен, Стив.
След това какъв избор имаше? Каза й, че ще иде преди мръкнало, за да разравя лайната или каквото там Брус кажеше. Каза му да облече хубаво Боби и за миг му прозвуча много домашно, сякаш му беше съпруга, а Боби — техен син. Но мисълта отлетя, когато Виктория каза, че трябва да затваря. Брус я викаше, говореше нещо за сандвичи и супа за двеста души.