Зелено дайкири
Шрифт:
— Разбирам. Няма значение.
Тя използва една салфетка, за да изтрие следите от прошутото от устните си. Щеше да лапне едно две дражета „Тиктак“, преди да целуне Брус.
— Ще се оправиш ли?
— Всъщност изживявам лична драма. Не знам какво да ти подаря за сватбата.
— Аха!
— Госпожа и господин Гуакамоле, двойката, която си има всичко.
— Искаш да си го изкараш на мен ли?
— По-скоро искам просто да си го изкарам.
— Тревожа се за
— Не става дума за мен. — Той изнесе истинско представление, докато режеше пресни смокини, за да украси чинията с брускети. — Не бива да се занимаваш с недвижима собственост.
— Ще го взема под внимание.
Такова бебе е, помисли си тя. Защо просто не го каже: _Не се омъжвай за Брус._ Как Стив беше отбелязал толкова точки, ако така се страхуваше да не се провали? Или начален удар се крадеше по-лесно от сърце?
— Чаша вино преди да тръгнеш? — каза той. — Имам страхотно шардоне в хладилника?
Тя отвори хладилника, видя бутилката и прочете на глас:
— „Арно Енте Пулини Монтраше Ле Рефер“. Леле! Това си го бива. Изненадваш ме.
— Един клиент ми го носи от Франция.
— Вносител на вина. Суперклиент!
— По-скоро докер на пристанището в Маями.
— Крадено ли е?
— Технически — загубено по пътя.
Тя издърпа бутилката и видя нещо друго отзад. Неотворена кутия зелева салата и пай от сладки картофи, и двете от закусвалнята на Кадилак. Погледна датата на кутията със зелева салата.
„От днес е!“
Стив й беше казал, че няма да има време да мине през Кадилак. Защо му беше да я лъже? Опита се да мисли като него, да проследи завоите на криволичещата пътека, по която се движеше.
„Защото планира нещо незаконно!“
Затвори хладилника, намери тирбушон в чекмеджето и тръгна да отваря бутилката.
— Онова твое правило, да казваш винаги истината на адвоката си…
— Какво за него?
— Аз съм ти адвокат. Какво сте забъркали с готвача?
— С Кадилак ли? Нищо.
— Не на мен тия, Соломон.
— Трябва да ми се довериш за това.
— Проблемът е, че не мога. Виж, искам да спечеля, но предпочитам да не ме лишат от адвокатски права междувременно.
— Именно затова е по-добре да не знаеш всичко.
„По дяволите, наистина ли очаква да си обърна главата на другата страна?“
— Само изравнявам терена — поясни той.
— С гребло? Или с булдозер?
— Моля те, Виктория, престани.
— Ти престани. Не можеш да криеш неща от мен. Не го приемам.
Точно тогава Боби влезе в кухнята. Щеше да го върти на шиш малко по-късно.
— Здравейте! — каза Боби, приближи се към барплота и си взе парченце прошуто. Носеше
— Трябваше да се прибереш преди мръкване — каза Стив.
— Не съм бебе — отвърна Боби.
Виктория извади тапата от бутилката с вино.
— Боби, трябваше да си облечеш пуловер. Навън е студено.
— Само момичетата носят пуловери.
— Слушай какво ти казва Виктория, хлапе — намеси се Стив, докато пускаше вода върху гевгира, пълен с пресни скариди. — Къде беше?
— Карах колело.
— Без каска?
— Ти като момче носил ли си каска?
— Протестирам, неуместен въпрос — отвърна Стив.
— Приема се. — Виктория наля две чаши вино. — Носи си каската, Боби.
— Боже, защо ми се нахвърляте в един глас и двамата?
— Защото те обичаме — каза Виктория.
Изненада се сама на себе си. Да каже подобно нещо!
„Ние те обичаме.“
Като че ли бяха двойка. Остави чашата с вино.
— Трябва да тръгвам. До утре, момчета!
— До утре!
Тя си облече шитото по поръчка черно кожено яке.
— Стив, утре ще поработим върху поемата, нали?
— Каква поема? — попита Боби.
— Наистина ли вярваш, че Катрина не знае какво означава? — попита Стив.
— Абсолютно. Не я бива много с алегориите и метафорите.
— Каква поема? — попита отново Боби.
Стив взе един нож и започна да чисти скаридите.
— Нещо, което Барксдейл е написал. Не те засяга.
— Защо не?
— Защото не бива да те замесвам в делата си.
— Малко е късно за това, чичо Стив.
Стив погледна към Виктория, тя повдигна рамене и той изрецитира:
И дожънеше се гавра таена…
Его-жаден и вършее сатана,
а жена в огън и ада тресеше.
— Супер! Всеки стих има по двайсет и една букви — каза Боби.
— Не бях забелязал.
— Тогава вероятно не си забелязал, че и буквите са едни и същи.
— Какво! — Стив беше удивен. — Искаш да кажеш, че това е анаграма?
— Да — отвърна Боби, като си взе още една брускета.
— Боби, какво друго може да означават буквите, ако са подредени по друг начин.
Боби започна да преиграва, сбърчи чело, затвори очи:
— Много неща.
— Но на нас ни трябва едно-единствено — каза Стив. — Послание към Катрина. Нещо такова.
— Нарича се „основа“, чичо Стив. Използва се за образуването на всички останали.
— Помогни ни, Боби. Какви други фрази виждаш?