Изповедта на един македонски четник

Сониксен Алберт

Една вечер към нас се присъедини чета, която беше от района на войводата Пандо Кляшев ⁶⁸ . Двама войводи разделяха администрацията на Костур помежду си. Единият се наричаше Митре Влаха ⁶⁹ , от петнадесет години нелегален. Митрето беше от румънско потекло, прост овчар, но неговите несъмнени способности и честност го издигаха дори над враждебността на сарафовистите. Разбирайки, че неговите способности имат само военна цена, той поиска да раздели командването с Пандо Кляшев, за да му помага в административната работа, която Митре смяташе за по-важна.

Пандо

Кляшев, 29.09.1882 – 31.07.1907

Димитър Пандуров (Митре Влаха), 1873 – 22.02.1907

След Лука аз не съм срещал друг, по-добре подготвен интелектуално за войвода от Пандо Кляшев. Той беше с правилни черти, аристократическа осанка. Неговата чиста реч се приближаваше до руския език. Беше облечен просто, с пристегната униформа. С изключение на платнените му навуща, кожения кобур на револвера и колана му с патрони, нищо друго не издаваше призванието му. Той бе учил в Софийския университет и струва ми се, го бе свършил. Негов помощник бе Карчаков, малко по-млад, свършил гимназия. Те двамата не бяха прости боеви хора, а имаха определени теории за икономическа организация. Те бяха уредили кооперативни магазини и четири мелници. И "караулното" училище беше тяхно дело.

Когато стигнах в селото, те бяха извършили едно дело, което може би ще остане като материал за народни легенди на бъдещите поколения.

В селото Песодер живеел един гръцки поп, който по чин стоял по-долу от владиката, но по правене на зло бил по-горен от него. Този отец Ставре бил организирал шпионска мрежа, която доставяла на гръцката черква най-точни сведения за революционните агитатори. Най-напред той се отличил с това, че по време на въстанието дал енергична помощ на турците за издирване членовете на местния комитет. На два пъти участвал в клане. Въпреки неговото настояване един турски офицер отказал да изгори едно село, но отец Ставре насъскал албанските разбойници и те изгорили селото. Селяните ми казаха, че един стар турски майор отказал да се сдружи с попа, като казал пред войниците, че "било безчестие да се търси помощта на този звяр".

С предаването и убиването на Лазар Поптрайков ⁷⁰ , един умен организатор, цената на поп Ставре се повдигнала пред гръцката черква. Той донесъл главата на Поптрайков в Костур, фотографирал я и отпечатаните снимки раздал на селяните. Но най-майсторското му дело било клането в Загоричани.

Отец Ставре ръководил операциите на терористичните чети. Мястото му помагало да преследва своите цели, защото турците държали гарнизон в Песодер.

Доста любопитно е това, но чудовището било човек просветен и с изискани маниери. Той можел да измами всеки чуждестранен журналист и силата му върху жените била огромна. По тази причина гръцката черква често го пращала в чужбина с дипломатически мисии. Той бил начело на делегацията, изпратена от "македонския народ", която посрещнала английския крал на олимпийските игри. Миналото лято той обиколил Европа и ангажирал симпатиите на дипломати и общественици за каузата на гръцкото разширение.

Веднъж една жена намерила писмо по планинските пътеки, очевидно изтървано от някой куриер. Тя го предала на четата, Пандо Кляшев го отворил, и то се оказало гръцко шифровано писмо. Като дете карали Пандо насила да учи гръцки език. Той почнал внимателно да изследва писмото. Към него бил приложен един списък на няколко имена, които се оказали на турски жандармерийски офицери. Те били написани с обикновени букви, но срещу всяко име

имало думи в цифри. Работещ с приблизителни догадки, кои могат да бъдат полицейските участъци, Пандо започнал да дешифрира писмото и по една случайност открил ключа на шифъра.

Макар и безименно, писмото очевидно било от гръцкия владика и било отправено до капитан Вардас – главнокомандуващ боевите сили. В него се развивал план за изгарянето на селото Буф, голямо българско село, отчасти намаляло по население поради емигриране в Америка. Авторът на писмото нареждал на капитан Вардас да изпрати някой си капитан Белус да се посъветва с отец Ставре, който щял да му даде последните упътвания.

Кляшев повикал на съвет Митре. Двамата събрали четата в района и отишли в планината, която се намира над Песодер. Измежду по-малките местни водачи имало един ученик от гръцката гимназия в Атина, който говорел безпогрешно гръцки. Той бил избран да изиграе главната роля.

Преди няколко месеца четата била заловила неколцина пленници от една гръцка чета. Те били обезоръжени и проводени в Гърция в селско облекло, а техните униформи били запазени като трофеи. Кузо, подвойводата, и шестима от четниците се облекли в гръцки униформи. След това написали едно писмо с гръцкия шифър и го проводили в Песодер по един селянин. В него искали отец Ставре да дойде по работата за "Буф" и писмото било подписано от "капитан Белус".

След няколко часа четата, която била скрита в гората, видяла как двама души от селото се качват по планината. Единият бил в попско расо, а другият в униформата на турски стражар. Когато тези двама души стигнали до едно голо място, те срещнали четата от седем души в гръцки униформи, от които единият пристъпил напред и се представил за капитан Белус.

Един час след това, когато гарнизонът в Песодер се спуснал в планината, за да разбере какви са тия пушечни изстрели, намерили отец Ставре и неговия другар убити.

Жал ми е, че не можах да се срещна с Митре, който беше отишъл в Битоля да се лекува. С Кляшев и неговата чета, Владо и аз преминахме Костур до Леринско и оттам се разделихме с тях, за да продължим пътя си към Воденско. След няколко месеца всички, освен подвойводата, бяха убити. Ако някога ви се случи да отидете в малките кафенета на българските емигранти в Америка, вие ще видите портрета на Пандо Кляшев, а някъде и на Карачков. Една сутрин влязохме в същото село, в което аз и Сандо за пръв път срещнахме Тане. Сега пак го намерихме. Прекарахме цялата нощ заедно. Той ми каза, че във Воденско имало сражение, при което Лука бил ранен в ръката. Гърците стреляли по четата от засада, но нямали голям успех.

Ние отново се впуснахме на път, преминахме Леринско и една сутрин стигнахме в селото, което лежи под планината и в което се разделихме с Лука. Селяните ме познаха и от все сърце ми подадоха ръка.

– Къде е Лука? – попитах аз председателя на местния комитет.

– Не зная – отговори той. – Струва ми се, че е в блатата.

– Истина ли е, че гърците нападнали четата от засада?

Неговите очи светнаха.

– Истина е – каза той. – Аз помогнах да погребат петимата гърци, които бяха оставени убити, единият от тях беше капитанът.

– Има ли някое наше момче убито или ранено?

– Един четник... Яни... Влах... той беше убит. Казват, че Лука е ранен в рамото. Това се случило тук, отгоре. Четата идвала към селото. Късно през нощта тя отишла в овчарските колиби. Имало пълна месечина. Навярно часовоят е спал и на съмнало гърците успели да се промъкнат до един горист гребен над колибите. Те стигнали там пълзешком, през урвата, и нашите момчета ги усетили едва когато един залп от пушки "гра" пронизал колибите. Четата изскочила вън и почнала да стреля, но гърците отбягнали да се бият на открито. Яни паднал в колибата, без да разбере какво е станало. Ние проводихме един кон за Лука. Аз го видях изправен до едно дърво много блед и загърнат в япанджак.