Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
Колко от този надпис е име и каква част от него е титла, не зная, но мисля, че в него се включваше и адресът му. Точно така е записано в дневника ми, написано от шейх Кемал и преведено от Владо.
На следната сутрин ние изпитахме прикрита тревога. Пратихме двама четници с една лодка да посрещнат посетителя при слизането му и след това чакахме знака на далечния часовой. Дори Апостол беше заразен от моето настроение.
Рано следобед чухме вика на часовоя. След десет минути лодката се показа в езерото и се приближи до нашето пристанище. В предната част стоеше един човек в Норфолкски ловджийски жакет, с ловджийска пушка
Щом лодката доближи, той стана и стъпи на брега. Махна покривката си и пред нас се показа младежко лице с червеникава брадица от двете страни на неговата остра челюст, светло-кестенява коса, високи, макар и не изпъкнали лицеви ябълки и светло-кестеняви очи, които се смееха в унисон със слабите бръчки от двете страни на неговите малки уста. Той имаше приятно лице, макар и силно турско. Насмешливото примигване на неговите кестеняви очи ми направи трайно впечатление.
Всички ние останахме назад, а Апостол с достойнство, което не подозирах досега, излезе напред и тържествено се целуна с него, след това Владо, помощникът на Апостол, и аз бяхме представени и по същия начин се поздравихме. Отидохме в голямата колиба и четниците по турски обичай поздравиха посетителя. Насядахме на церемониалната черга. Един четник веднага сложи кафе на госта, а шейхът даде на всички ни сладкиши.
Всеки, който познава турската психология, ще знае, че шейхът няма да каже целта на посещението си този ден. Ние засягахме обши въпроси, при все това разговорът ни беше много интересен. Шейхът не говореше български, знаеше малко френски. Аз не говоря нито френски, нито турски, но Владо и Апостол говореха турски. Разговорът се поведе на този език, но аз малко пропуснах от него. Колкото се отнасяше до мене, Апостол настоя да ми се преведе всяка изговорена дума. Направи впечатление на шейха, че аз заемам важно положение в организацията. Владо беше добър преводач. Понякога шейхът добавяше някоя френска дума, която аз разбирах, но не можех да съставя отговора.
Ако се съди по думите му, Кемал бей не беше реакционер, макар че носеше султански пълномощия. Още тогава подозирах, че той е младотурчин.
– Защо сте грабнали оръжието?
– поддържаше той. – Въоръжените революции са безсмислени, безполезни. Следвайте постъпките на младотурците, приемете нещата такива, каквито са, но агитирайте. Присъединете се към тях и направете прогресивното движение една здрава сила... Болшинството турци и християни са прогресивни хора, но то държи за миролюбивите средства... Вие разрушавате, унищожавате, защо не изграждате?
Понякога той се разпалваше, но не беше ядовит. Апостол се държеше вежливо. Владо и аз бяхме западняци, даже шейхът се разгорещяваше. Но тъкмо в тези моменти, когато речта му идваше до някое възклицание, неговата хумористична усмивка се разширяваше, той пускаше някоя шега и ние всички се смеехме. Той беше очарователен събеседник.
Струва ми се, че още в самото начало той подозря кой съм аз, но не ми зададе никакви лични въпроси. Апостол ме представи като другар. Най-сетне Владо му каза. Неговият интерес беше явен, но не прояви никакво любопитство по отношение моите съображения да се присъединя към четата.
И така, ние поговорихме до късно тази нощ. Показахме му чифлика, кошерите,
Към среднощ се разделихме. Ние четиримата се проснахме на чергата пред огъня. Преди съмнало Апостол ме събуди. Беше доста студено. Шейхът спеше спокойно до нас, свил се на кълбо под един япанджак – навярно му беше студено.
– Той не е навикнал на такова легло – прошепна ми Апостол.
Той стана, хвърли своя япанджак върху младия турчин и се вмъкна под моята покривка.
На сутринта след изпиването на кафето ние излязохме да се поразходим. Аз посъветвах Владо да оставим шейха и Апостол да преговарят насаме. Но те настояваха да присъствуваме и ние. След това шейхът разкри целта на своето посещение.
Той покани Апостол да отиде в Цариград като гост на султана за един месец, негово величество признава Апостол за човек с удивителна военна и административна способност и водител на народа. Негово величество желае да изучи подробно желанията на народа, но направо от неговия вожд. През време на посещението в Бариград аскерът ще бъде изтеглен от района на Апостол и той ще може да се сношава със своите подвойводи всеки ден чрез специални куриери. Апостол ще бъде приет и угощаван в двореца с царски почести.
Едва ли шейхът бе много изненадан, когато Апостол, след като изслуша мълчаливо цялото предложение, решително го отхвърли. Явно той знаеше по-добре положението, отколкото самият султан. Въпреки написаните десетки книги, всяка една под авторството на някой дипломат, аз съм убеден, че прехваленото знание на Абдул Хамид за собствената му империя не е вярно. Султанът е имал мъгляво понятие за революционното движение, когато с мислел, че Апостол е едничкият важен фактор в него.
След това шейхът помоли Апостол да потвърди своя отказ писмено. В този смисъл се написа писмо до негово величество, с което бе признато изпълнението на мисията от страна на шейха. В това писмо бе добавено. "Ако всички чиновници са като шейх Кемал, много малко недоразумения ще има между народа и неговия господар."
В това време аз показах моя "Кодак" на шейха. Той се зарадва и извика:
– Фотографирайте Апостол и мене заедно. Това ще бъде един скъп спомен за моето посещение.
Аз ги фотографирах двамата заедно, седнали рамо до рамо. След това се оказа, че нямам достатъчно течност за проявяване. Шейхът се наскърби, но аз казах:
– Аз ви давам непроявения негатив, под условие обаче, че вие ще ми изпратите една снимка. Ето ви моят адрес в България.
Той обеща. Тогава аз завих негатива в една червена хартия и му го дадох.
Шейхът си отиде следобяд.
– Ако някога дойдете в Цариград – ми каза той, – потърсете ме. Да, зная, че вие сте нелегален... но аз не съм полицейски чиновник. Не мога да ви представя в двореца, но бих ви приел царски в моя дом.
Когато той изчезна зад тръстиката с лодката, четниците го поздравиха с "ура". Той стана, направи темане, а след това неочаквано свали феса си и го размаха във въздуха.
На другата зима, когато пристигнах в София, намерих едно писмо, адресирано до мене и облепено с турска пощенска марка. Вътре имаше една снимка от прочутия негатив, не твърде чиста, но ясна. Имаше и едно писмо, което свършваше с думите: "Бог да ви пази във вашите приключения." На гърба на фотографията беше написано само "Кемал".