Приключенията на Незнайко
Шрифт:
Въздушното пътешествие беше свършило.
Единадесета глава
На ново място
Незнайко дойде на себе си в съвсем непознато място. Той лежеше на пухено легло. Дюшекът беше толкова мек, сякаш бе пълен с пух от глухарчета.
— Ех, че противна шапка! Както и да я сложиш, все лошо стои. Исках да си направя шапка с голяма периферия, но платът не стигна и трябваше да я направя с малка, а когато периферията е малка, лицето изглежда кръгло, а това не е толкова красиво.
— Стига си се въртяла пред огледалото! Не мога да търпя, когато се въртят пред огледалото — каза синеокото момиченце.
— А според тебе защо са измислили огледалото? — отвърна му се светлокосото момиченце.
То сложи шапката едва ли не на тила си, отметна глава назад и с присвити очи почна да се оглежда.
Незнайко го досмеша. Той не можа да се сдържи и прихна. Светлокосото момиченце моментално отскочи от огледалото и подозрително погледна към Незнайко. Той веднага затвори очи и се престори, че спи. Чу как двете момиченца тръгнаха към леглото му, като се стараеха да не тропат с токчетата си, и се спряха близо до него.
— Сякаш каза нещо — чу шепнене Незнайко. — Сигурно така ми се е сторило… Кога ли ще дойде на себе си? От вчера лежи в безсъзнание.
Друг глас отговори:
— Пчелица поръча да не го будим. Каза да я повикам, когато сам се събуди.
„Коя ли ще е тая Пчелица“ — помисли си Незнайко, но не се издаде, че чува разговора им.
— Какво храбро момче! — чу се отново шепот. — Я си представи, само хвръкнало с балон.
Незнайко чу, че го нарекоха храбър и устата му от само себе си отиде едва ли не до ушите. Ала навреме се усети и сдържа усмивката си.
— После ще дойда когато се събуди — продължаваше гласът. — Тъй много ми се иска да го разпитам за балона. Ами ако има сътресение на мозъка!
„Да имаш да вземаш! — помисли си Незнайко. — Никакво сътресение на мозъка нямам.“
Русокосото момиченце се сбогува и си отиде. В стаята стана тихо. Незнайко дълго лежа със затворени очи и наострени уши. Най-сетне полуотвори едното си око и забеляза наклонилата се над него глава на синеокото момиченце. Момиченцето приветливо му се усмихна, после се намръщи и като го заплаши
— Така ли се събуждате винаги? Отваряте най-напред едното си око, а после другото?
Незнайко кимна с глава и отвори другото си око.
— Значи вие не спите?
— Не, аз току-що се събудих.
Незнайко искаше да каже още нещо, но момиченцето сложи пръст на устните му и каза:
— Мълчете, мълчете! Не бива да говорите. Вие сте много болен.
— Съвсем не съм!
— Откъде знаете? Нима сте доктор?
— Не.
— Виждате ли? А приказвате. Вие трябва да лежите мирно, докато повикам лекаря. Как ви е името.
— Незнайко. А вашето?
— Синеочка.
— Хубаво име — одобрително каза Незнайко.
— Много се радвам, че ви харесва. Изглежда сте възпитано момче.
По лицето на Незнайко се разля усмивка. Той беше много доволен от похвалата, тъй като почти никой никога не го бе хвалил, а повече му се бяха карали. Наблизо нямаше момчета и Незнайко не се страхуваше, че ще почнат да го закачат, гдето приказва с момиче. Затова той разговаряше със Синеочка напълно свободно и учтиво.
— А как се казва онова, другото момиче? — попита Незнайко.
— Кое друго?
— Онова, с което приказвахте. Едно красиво момиче с бели коси.
— О! — възкликна Синеочка. — Значи вие отдавна не спите?
— Не, аз само за минутка бях отворил очи и после веднага пак заспах.
— Не е истина, не е истина! — поклати глава Синеочка и смръщи вежди. — Значи вие намирате, че аз не съм достатъчно красива?
— О, не, какво приказвате! — изплаши се Незнайко. — И вие сте красива.
— Коя от нас е по-хубава, аз или тя?
— Вие… и тя. И двете сте много хубави.
— Вие сте жалък лъжец, но аз ви прощавам — отвърна Синеочка. — Вашата красавица се казва Снежинка. Вие пак ще я видите. А сега стига толкова. Вредно е за вас да приказвате много. Лежете мирно и да не сте помислили да ставате. Ей сега ще повикам Пчелица.
— Коя е Пчелица?
— Пчелица е нашата лекарка. Тя ще ви лекува.
Синеочка излезе. Незнайко тутакси скочи от леглото и започна да си търси дрехите. Той искаше по-скоро да избяга, защото знаеше, че лекарите обичат да гощават своите болни с рициново масло и да ги мажат с йод, от който страшно много щипе. Дрехите ги нямаше наблизо, но вниманието му беше привлечено от една кукла, седнала на една пейчица до стената.
На Незнайко веднага му се прииска да счупи куклата и да види какво има вътре — памук или дървени стърготини. Той забрави за дрехите си и се залови да търси нож, но в това време видя своето отражение в огледалото. Незнайко захвърли куклата на земята и почна да прави гримаси пред огледалото, разглеждайки лицето си. Като се налюбува достатъчно на себе си, той каза:
— Аз също съм красив и лицето ми не е много кръгло.
В този момент зад вратата се чуха стъпки. Незнайко бързо се мушна в леглото и се покри с юргана. В стаята влязоха Синеочка и едно друго момиченце с бяла престилка и с бяла шапчица, с малко кафяво куфарче в ръка. То имаше пълни червени бузи. Зад кръглите рогови очила гледаха сериозни сиви очи. Незнайко разбра, че това е доктор Пчелица, за която Синеочка му бе говорила.