Приключенията на Незнайко
Шрифт:
Пчелица приближи до леглото на Незнайко един стол, сложи на него куфарчето си и като поклати глава каза:
— Ех, тези момчета! Вечно измислят разни лудории! Я ми кажете, моля ви се, защо ви е потрябвало да летите с този балон? Мълчете, мълчете! Зная какво ще кажете: аз няма вече. Всички момчета казват това, а после пак почват да лудуват.
Пчелица отвори куфарчето си и в стаята веднага замириса на йод или на някакво друго лекарство. Незнайко страхливо се сви. Пчелица се обърна към него с думите:
— Болният да се изправи!
Незнайко
— Болният не бива да става! — каза строго, Пчелица. — Аз ви казах да седнете.
Незнайко сви рамене и седна в леглото.
— Няма нужда да свивате рамене — забеляза Пчелица. — Покажете си езика.
— Защо?
— Покажете го, покажете го. Така трябва.
Незнайко изплези език.
< image id="limg_1-67" l:href="#" />— Кажете „а“.
— А-а-а — проточи Незнайко.
Пчелица извади от куфарчето си една дървена тръбичка и я допря до гърдите на Незнайко.
— Дишайте дълбоко.
Незнайко почна да пухти като локомотив.
— Сега не дишайте.
— Хи-хи-хи! — затресе се от смях Незнайко.
— Защо се смеете? Струва ми се, че нищо смешно не съм казала!
— Че как тъй мога съвсем да не дишам! — попита Незнайко и продължи да се кикоти.
— Съвсем да не дишате, разбира се, не можете, но за минутка може да спрете дишането си, нали?
— Може — съгласи се Незнайко и престана да диша.
След като свърши прегледа, Пчелица седна на масата и почна да пише рецепта.
— Вашият болен има на едното рамо синина — каза тя на Синеочка. — Идете в аптеката, там ще ви дадат медена мушамичка. Отрежете едно парченце от мушамичката и го сложете на болното място. И не му позволявайте да става от леглото. Ако стане, ще изпочупи всичките ви съдове и ще разбие някому челото. С момчетата човек трябва да се отнася по-строго.
Пчелица скри тръбичката в куфара си, погледна още веднъж изпод вежди Незнайко и си отиде.
Синеочка взе рецептата от масата и каза:
— Чухте ли? Трябва да лежите.
В отговор на това Незнайко направи тъжна физиономия.
— Няма какво да гримасничите. И да не сте помислили да търсите дрехите си, аз добре съм ги скрила — добави Синеочка и излезе от стаята с рецепта в ръка.
Дванадесета глава
Новите познати
Когато Синеочка излезе, Незнайко полежа малко, после си спомни, че бе решил да види от какво е направена куклата и пак се приготви да стане, но в същия момент зад вратата отново се разнесоха стъпки и се зачу нечий шепот.
— Къде е?
— Там.
— Какво прави?
— Лежи в леглото.
— Мъртъв ли?
— Не, струва ми се, жив.
— Нека да го видя.
— Почакай.
Незнайко погледна към вратата и забеляза, че някой наднича през дупката на ключалката.
—
— Няма да се дръпна, щом ме наричаш ненаситница.
Зад вратата се чу шум.
— Не се блъскай, не се блъскай! — раздаде се сърдит шепот. — Ако ме блъснеш още веднъж, ще те дръпна за косата.
— А пък аз — за плитките и ще те ритна даже!
Незнайко поиска да види кой спори там. Той скочи от леглото и бързо разтвори вратата. Чу се глух удар и Незнайко видя пред себе си две момиченца. Те отскочиха настрани, хванали челата си с ръце, и уплашено гледаха Незнайко. На престилката на едното беше избродирано зелено зайче, а на другото — червена катеричка. И двете като по команда замигаха, заплакаха, след това се обърнаха назад и почнаха да се изкачват по тясната стълбичка отдясно на вратата.
— А-а-а! — плачеше силно момиченцето с късите плитчици, които стърчаха на тила му в различни посоки.
— У-у-у! — пригласяше му и другото, с голяма синя панделка на самия връх на главата.
Незнайко се почеса по тила и измърмори под носа си:
— Виж ти история! Май че здравата ги треснах с вратата.
От страх да не направи още нещо в чуждата къща Незнайко се мушна в леглото и реши да дремне, но след малко в коридора отново се зачуха стъпки. Вратата се отвори и в стаята надникна ново момиченце. То имаше къдрави коси, весели, игриви очи и дяволито личице с остро носленце.
— Момче! — извика то. — Побойник!
Незнайко подскочи от изненада в леглото. Вратата веднага се хлопна и се чуха бързо отдалечаващи се стъпки. Незнайко сви рамене и измърмори презрително:
— Фантазьорка!
Той отпусна глава на възглавницата и почна дори да задрямва, когато вратата отново се отвори и в стаята надникна същото момиченце с къдриците.
— Побойник! — извика то. — Ха-ха-ха!
Вратата моментално се затръшна. Незнайко скочи от леглото и изтича в коридора, но там нямаше вече никой.
— Добре! — измърмори Незнайко заканително.
Той взе от писмената маса една дървена линия и се притаи зад вратата. Не стана нужда да чака дълго. Скоро в коридора се зачуха стъпки! Незнайко вдигна по-високо линията. Вратата се отвори. В стаята влезе Синеочка и линията веднага я перна по челото.
— Ох!
Синеочка се хвана за челото.
— Но защо ме ударихте с линията? — извика тя. — Сега ще ми излезе синьо на челото.