Приключенията на Незнайко
Шрифт:
— Чак синьо може и да не ви излезе — отговори Незнайко, като въртеше смутено линията в ръцете си.
— Не, ще ми излезе, ще ми излезе! Знаете ли каква съм нежна? И с тапа да ме ударите, веднага ще ми излезе буца.
— Може да се залепи мушамичка — сети се Незнайко. — Нали донесохте от аптеката мушамичка?
— Аз я донесох за вас.
— Ще стигне и за двама ни — отвърна Незнайко.
Той взе мушамичката и я разряза с ножица на четири части.
— Залепвайте я по-бързо — вълнуваше се Синеочка. — Ето тук, тук…
Тя
Незнайко залепи мушамичката, но видя, че е залепнала накриво, почна да я отлепва.
— По-внимателно! По-внимателно! — викаше Синеочка. — Цялото ми чело ще изплескате с тази противна мушама.
— Сега е добре — каза Незнайко, като залепи мушамичката.
Синеочка изтича към огледалото:
— Добре изглеждам, няма що! Само да не ме види някой с тази мушама на челото! Я ми покажете рамото си. Къде е натъртеното място?
Синеочка се залови да залепва мушамичка на рамото на Незнайко.
— Аз съвсем не исках да ударя вас — рече Незнайко.
— А кого?
Незнайко искаше да каже, че едно непознато момиченце го беше закачало, но сметна че това ще бъде доносничество.
— Никого — отговори той. — Аз исках просто да опитам може ли да чукна някого с тази линия.
— Вие, момчетата, си мислите само как да чукнете някого, а когато вас самите ви чукнат, не ви се харесва… Защо се усмихвате? Да не ви е смешно, че имам мушама на челото си?
Тя отново се приближи към огледалото.
— Наистина много смешно е с този четириъгълник на челото!
— А вие изрежете мушамата кръгла — посъветва я Незнайко.
Синеочка отлепи мушамичката, изряза я с ножиците във вид на кръгче и пак я залепи на челото си.
— Така по-добре ли ви се струва? — обърна се тя към Незнайко.
— Разбира се — потвърди Незнайко. — Според мене така дори ви прилича.
Синеочка присви очи и взе да се оглежда в огледалото.
— А сега дайте ми панталоните и ризата — помоли Незнайко.
— Идете се измийте, а после ще получите и дрехите си.
Синеочка заведе Незнайко в кухнята. Там на стената имаше умивалник. До него на един пирон висеше кърпа за лице, а на поличката имаше сапун и прах за зъби.
— Ето ви четка, ето ви прах за зъби. Ще си измиете зъбите — каза Синеочка, като подаваше на Незнайко четката за зъби.
— Не мога да понасям праха за зъби! — измърмори Незнайко.
— А защо?
— Не е вкусен!
— Че няма да го ядете, я!
— Все едно. Щипе на езика.
— Ще пощипе
Незнайко с нежелание се зае да мие зъбите си. След като прекара два пъти четката по зъбите си, той направи отчаяна гримаса и почна да плюе. После изплакна с вода устата си и почна да си сапунисва ръцете. След като си изми ръцете, сложи сапуна на поличката и почна да си мие лицето.
— И на лицето сложи сапун — каза Синеочка.
— Не искам! — отговори Незнайко. — Сапунът винаги влиза в очите.
— Не, моля ви се — строго каза Синеочка. — Иначе няма да получите дрехите си.
Нямаше какво да се прави, Незнайко насапуниса лицето си и бърже започна да измива сапуна с вода.
— Бр-р-р! — потръпваше той. — Каква студена вода.
Като наплиска криво-ляво лицето си, той протегна ръце напред и със затворени очи взе да опипва стената.
Синеочка го гледаше и едва сдържаше смеха си.
— Какво търсите?
— К-кърпата — отговори Незнайко, разтреперан от студ.
— Защо я търсите със затворени очи? Отворете си очите.
— Как да ги отворя, когато п-п-проклетият сапун и без това ми влиза в очите!
— Че да бяхте го измили хубавичко.
Синеочка откачи кърпата от стената и я подаде на Незнайко. Той я прекара по лицето си и чак тогава се реши да отвори очи.
— Е, сега станахте много по-чист и дори по-красив — каза Синеочка и като забеляза мръсните следи по кърпата, завърши: — Но следния път ще трябва да се измиете по-добре. Аз само първия път съм снизходителна.
Тя донесе дрехите на Незнайко и рече:
— Обличайте се и елате горе да пием чай. Вие сигурно сте изгладнял вече?
— Страшно съм изгладнял — призна си Незнайко. — Струва ми се, че бих изял цял слон!
— Ах, горкичкият! Хайде елате по-бърже, чакаме ви.
Тринадесета глава
Разговор на масата
Незнайко бързо се облече и се изкачи по скърцащата стълбичка. Той се намери в стая малко по-малка от долната, но много по-уютна. Двата полукръгли прозореца с красиви завеси гледаха към улицата. Между прозорците имаше врата за балкона. В средата на стаята беше сложена маса, наредена с купички, панички и чинийки, пълни с различни сладка, бисквити, банички, кравайчета, кифлички, баклавички и други неща за ядене. Ясно беше, че момиченцата бяха решила да нагостят богато Незнайко. Незнайко просто не знаеше къде да гледа най-напред, когато видя на масата такова разкошно угощение.