Тай-пан
Шрифт:
Тя послушно се запъти към вратата на спалнята си, но той я спря.
— Само те дразнех. Как се чувстваш? Бебето безпокои ли те?
— Разбира се, че не. Аз съм много примерна майка и ям само много специални храни, за да създам много хубав син. И мисля войнствени мисли да бъде смел като тай-пан.
— Колко таела искаш?
— Сто, вече ти казах. Да не си глух? Много си особен днес, тай-пан. Да. Определено много особен. Да не си болен? Лоши новини? Или просто си уморен?
— Просто съм уморен. Сто таела, хубаво. Какъв е „бизнесът“?
Тя развълнувано плесна с ръце и седна
— О, ще видиш. Много мислих, откакто замина. Какво правя за теб? Любим се и се грижа за теб — и двете много хубави неща, разбира се, но не е достатъчно. Така че сега ще печеля таели за теб и за стари години. — Тя отново се засмя и той се зарадва на смеха й. — Но само от варварите. Ще натрупам състояния — о, ще разбереш колко съм умница.
— Не се казва така.
— Разбираш много добре какво искам да кажа. — Тя го прегърна.
— Искаш ли да се любим сега?
— След час има търг за земя.
— Вярно. Тогава по-добре ти си промени дрехата и бързай на там. Мъничък участък на Куинс роуд. Но плащам наем не повече от десет таела годишно. Донесе ли ми подарък?
— Какво?
— Ами, има такъв един хубав обичай — каза тя с невинен поглед. — Когато един мъж замине някъде, да носи на жена подарък. Нефрит. Такива нещица.
— Няма нефрит. Но следващия път ще бъда по-внимателен.
Тя сви рамене.
— Хубав обичай. Клета стара майчица много обедня. По-късно хапнем, айейа?
— Аха. — Струан се качи в собствените си апартаменти на горната палуба.
Лим Дин се поклони.
— Много студена баня, нали така, господарю. Ще искате?
— Аха.
Струан съблече омекналите си дрехи, легна във ваната и остави ума си да разсъждава върху подтекста на писмото на сър Чарлс, като ядът от тъпотата на Кънингтън почти го задушаваше. Изсуши се и облече чисти дрехи, но само след няколко мига ризата му отново бе мокра от пот.
По-добре да седна и да размисля, рече си той. Нека Кълъм се погрижи за земята. Обзалагам се на живота си, че Тес е казала на баща си за плановете му за хълма. Може би Кълъм ще бъде въвлечен в свръх наддаване. Момчето е постъпило добре. Трябва да му повери това.
И така той изпрати вест на Кълъм да участва в търга от името на „Ноубъл хаус“. Освен това му каза да купи малък, но хубав участък на Куинс роуд. Писа на Хорацио, че Мери е зле, и уреди една лорча незабавно да го закара на Макао.
После седна в дълбокото кожено кресло, загледа се в острова през люка и остави ума си да се рее.
Кълъм купи крайбрежния и краен парцели, горд да наддава от името на „Ноубъл хаус“ и да печели престиж. Мнозина го питаха къде е тай-панът и къде е бил, но той кратко отговаряше, че няма представа и продължи да показва враждебност, която вече не чувстваше.
Купи хълма и участъците, които му осигуряваха безопасност, и с облекчение установи, че Брокови не наддават против него, което означаваше, че можеше да има доверие на Тес. И все пак той реши в бъдеще да бъде по-предпазлив и да не я поставя повторно в такова положение. Беше опасно да си прекалено откровен за някои неща, помисли си той. Опасно и за нея, и за самия него. Например осъзнаването, че мисълта за нея, за най-лекия й допир
И макар че Кълъм не приемаше твърде сериозно суеверията, с които го обсипваше Горт, болките, които понасяше денем и нощем, пресякоха волята му да се съпротивлява. Имаше нужда от облекчение. Но и така да е, закле се той, ако Брок се съгласи да направи сватбата другия месец, няма да отида в бардака! Няма!
По залез Кълъм и Струан се качиха на „Уайт уич“. Брок ги чакаше на квартердека заедно с Горт. Вечерта бе хладна и приятна.
— Вече съм решил за твоята женитба, Кълъм — каза Брок. — Следващия месец няма да стане. По-добре ще е догодина. Но след три месеца от днес е седемнайсетият рожден ден на Тес и тогава можете да се ожените — на същия ден, на десети.
— Благодаря ви, мистър Брок — отвърна Кълъм. — Благодаря ви.
Брок се ухили на Струан.
— Това устройва ли те, Дърк?
— Това е твое решение, Тайлър, не мое. Но мисля, че два или три месеца не е много по-различно от един. Все още настоявам за следващия месец.
— Септември устройва ли те, Кълъм? Както казах? Бъди честен, момко.
— Да. Разбира се. Аз се надявах, но… е, добре, мистър Брок. — Кълъм се закле, че ще изчака трите месеца. Но дълбоко в себе си знаеше, че няма да може.
— Значи е уредено.
— Аха — откликна Струан. — Тогава след три месеца.
Да, каза си той, три месеца. Току-що си подписа смъртната присъда, Тайлър. Може би две.
— И, Дърк, ще ми отделиш ли малко време утре? Да определим зестрата и някои други работи.
— По обяд?
— Става. По обяд. А сега викам да слезем долу при дамите. Ще останеш ли за вечеря, Дърк?
— Благодаря, но имам да свърша някои работи.
— Като конните състезания, а? Трябва ли да ти го призная? Много умно да извикаш тоя момък Блоър от родината. Подходящ млад франт. Последната гара от всяко състезание ще бъде залога на Брок. Ще определим награден фонд.
— Да. И аз така чух. Добре ще е да имаме най-добрия хиподрум в Азия.
Блоър бе направил съобщението на търга за земя. Лонгстаф бе приел да стане първия президент на Жокейклуба. Вноската за годишно членство бе определена на двадесет гвинеи и всеки европеец на острова незабавно се бе присъединил. Блоър бе обкръжен от доброволци да яздят кавалерийските коне, които генералът се бе съгласил да предостави.
— Ти можеш ли да яздиш, Дърк?
— Аха. Но никога не съм се състезавал.