Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Сервитьорката идва и Карлота заговаря бързо на италиански, като от време на време посочва Ник отсреща. Момичето го поглежда изпитателно, после се отдалечава.
Ник осъзнава, че Карлота току-що е поръчала вместо него.
Тя се усмихва игриво:
– Това заведение е известно с кафето и горещия си шоколад. Освен това поръчах tramezzini – малки сандвичи с прошуто, моцарела, сьомга, риба тон и зеленчуци. И накрая Torta barattina.
– Тортата на заведението?
–
– Приличам ли на човек, който обича сладко?
– Все нещо сладко трябва да има в теб. – Тя отново се усмихва. – Надявам се, че храната ще подобри настроението ти. В Италия, когато някой мъж се вкисне, му даваме да хапне сладко, за да се развесели.
– Мисля, че имам пълно основание да съм вкиснат.
– Може би.
Тя забелязва, че Ник несъзнателно върти венчалната халка на пръста си – възможност да смени темата. Карлота кимва към пръстена:
– С жена ти имате ли деца?
Ник я поглежда, сякаш вижда през нея. Чу въпроса , но все още премисля разговора с църковния служител. Поведението му беше странно. Имаше нещо необичайно, но не може да установи точно какво.
– Деца – повтаря Карлота, като си мисли, че може би не е произнесла правилно думата. – Bambini – имате ли бебета?
– Не. Имах. Син, на няколко месеца. Но загина заедно с майка си. При престрелка.
– Ооо... – Тя вижда болката в очите му. – Съжалявам. Чувствам се глупава, че попитах.
Той отново завърта халката.
– Не мога да се накарам да я махна. Може би никога няма да успея.
Сервитьорката донася поръчката, но Карлота вече съзнава, че сладкото няма да промени настроението на мъжа срещу нея. Решава да смени темата:
– Торино всъщност е разделен на два града. Мястото, където се съхранява плащаницата, е известно като Свещения град. Недалеч от него, под двореца „Мадама“, е така нареченият Сатанински град.
– Звучи като залъгалка за туристи. – Ник взема един тънък сандвич от изящната порцеланова чиния. – Съдейки от опит, истинското зло не се показва. То се крие и се промъква като диверсант.
– Името не е измислено за подмамване на туристите. Има исторически корени. Под земята се намира Пещерата на алхимика, където през първи век великият окултист Аполоний Тиански е скрил могъщ талисман. Учените от Савоя са мислели, че това е философският камък, дори Нострадамус е идвал да го търси.
Ник спира да се храни и я поглежда:
– И очевидно не е намерил нищо. Защо ми разказваш това?
– Торино пази ревниво тайните си – казва тя, като отпива глътка топъл шоколад. – Така е от дълбока древност. Просто имай предвид, че може и твоето търсене да се окаже безплодно като тяхното.
69
ЛОС АНДЖЕЛИС
Ейми Чан се прозява, дръпва завесите, после по къс бял халат влиза
Мици изстенва сякаш целият свят се разпада.
– Добро утро. Само проверявам дали си жива. – Ейми поглажда одеялото. – Обикновено телата, които намирам на пода, не са.
– И аз не съм!
– Тогава стой мъртва още малко, докато направя кафе.
Мици охотно изпълнява инструкцията. Самата мисъл да помести главата си, я ужасява. Тя затваря очи и се опитва да си спомни събитията от миналата вечер, за да разбере дали има нещо, за което трябва да се извини. Освен че допи сама виното, не се сеща за друго прегрешение.
– Искаш ли вода? – извиква Ейми. – Нещо за закуска?
Пуска кафемелачката и шумът от въртящи се кафени зърна кара Мици да отметне одеялото от главата си.
– Само кафе. Тихо кафе!
– Искаш ли нещо в тихото кафе?
– Не. – Мици отново се завива презглава. – Колко е часът?
В главата нахлува кръв и мозъкът сякаш пламва.
– Седем и петнайсет. Извинявай, но по навик ставам рано.
Мици се изправя с мъка и се завлича в банята по сутиен и пликчета.
Отива до тоалетната, после поглежда умивалника – елегантен дизайнерски съд със смесителен кран, но без видимо приспособление за пускане на водата. Тя завърта високата златна тръба с чувството, че извива врата на кокошка. Внезапно шурва вода и оплисква голия корем.
Тя взема кърпа от ръба на ваната и се избърсва. В огледалото над умивалника вижда окаяното си отражение. Под уморените очи и зачервените от махмурлука бузи личат белезите от нейния брак – белезите от колана на Алфи. Срамни виолетови, кафеникави и червени петна покриват корема, ръцете и краката .
– По дяволите, момиче, как позволи това да се случи?
Вглежда се отблизо в част от синините, като се завърта под различен ъгъл. Нищо чудно, че за малко не го уби. Би убила всеки, който се държи така към кучето си, камо ли към друг човек.
Мици се обляга на умивалника и се вглежда в очите си.
– Тъпа, тъпа кучка! Я се стегни!
Изправя се. Предпазливо напълва умивалника и измива ръцете и лицето си. Избърсва се, като се старае да не поглежда огледалото. По-късно ще оправя косата си. Когато се връща в дневната, Ейми все още шета в кухнята.
– Кафе и нарязани плодове. – Патоложката посочва масата. – Бъди добро момиче и хапни нещо.
– Слушам, докторе. Благодаря. – Мици бързо навлича дрехите си, та приятелката да не види синините. – Дали да не глътна и някой ибопруфен с това?
– Не и на гладен стомах.
– Имам нужда от това – примолва се Мици и протяга ръка.
– Горката. Успя ли да поспиш?
– Първите шест часа непрекъснат сън от няколко дни насам.
– Супер. – Ейми подава опаковка с хапчета и чаша вода. – Ето. Но преди това хапни нещо.