Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Мици гълта две хапчета с малко вода.
– Благодаря, че беше до мен снощи.
– Няма проблем. Винаги ще съм до теб.
– Знам. Аз също – ако имаш нужда от мен. Но не в такива ситуации. Ще ядеш бой лично от мен, ако позволиш на мъж да се отнася с теб както онзи идиот с мен.
– Сега ще се справиш, нали?
– Гаранция. Тепърва започвам да живея.
Патоложката се усмихва:
– Стара чанта, ама лачена.
– Само стой и гледай. – Мици отпива глътка прясно кафе. – Снощи споменах ли ти за Торинската плащаница?
– В общи линии. Каза, че затова
– Добре, ето каква е работата. Мислим, че плащаницата е свързана по някакъв начин с убийството на Тамара Джейкъбс и не можем да разберем как.
– Аз как мога да помогна?
– Не знам. Просто отваряме всички врати и проверяваме какво има зад тях. Един от въпросите, които постоянно правят впечатление, е дали плащаницата наистина е тази, с която е бил увит Исус. Ако ти пратя няколко снимки с висока разделителна способност, ще ми кажеш ли дали според теб следите върху платното отговарят на раните, които е имал?
– Леле! – Молбата изненадва Ейми. – Ще ме караш да правя аутопсия на Божия Син.
Ако главата не я болеше толкова, Мици би се засмяла.
– Да, нещо такова. Макар че малко преувеличаваш ролята си.
– Знам. Но пак ще направя файл за доклада със заглавие „Исус Христос“. Колко патоанатоми могат да се похвалят с такова нещо?
70
ТОРИНО
Апартаментът на Роберто Кракси се намира на втория етаж в една сграда около площад „Кастело“, близо до Куадрилатеро – историческия център на града, в границите на древния римски каструм8. Пет минути са достатъчни на Карлота, Ник и младши лейтенант Фредо Батисти, за да стигнат дотам и да намерят място за паркиране на оживената калдъръмена улица.
Напразно разкарване. Човекът, от когото Ник се надява да научи нещо, не само че не е тук, ами и според съседите с жена му не са се появявали повече от месец. Изчезнали са. Не са се сбогували с никого. Просто са се изпарили.
Карлота и Фредо разпитват хората от другите етажи, докато хазаинът, Паоло Лоренте, показва на Ник апартамента. Осемдесет и пет годишният Лоренте носи намачкан черен панталон, който стига на десет сантиметра над обувките му, бяла риза и избелял син пуловер. Кръпките на бедрата и коленете му подсказват, че повече се тътри, отколкото ходи, но въпреки външния си вид е запазил бистрия си ум.
– На млади години ходил с много американски момиче – хвали се той, като се усмихва носталгично. – Работил във Венеция. Бил гондолиер. – Показва с ръка как е въртял греблото. – Много американски момиче харесва мене. Те пие много – много-много – и ми показва лоши думи и хубави неща.
– Не се съмнявам в това. Голям сте късметлия.
Полицаят отваря вратата на дневната. Вътре няма нищо. Не се вижда нито следа от мебел, но всичко е изненадващо спретнано. Лъснат дъбов под, чисти бели стени, голяма остъклена врата към спретнато балконче, пълно с цветя в саксии. Двете спални също са абсолютно голи и безупречно почистени.
Ник
– Синьор Лоренте, как давате апартамента? Обзаведен или не?
Бившият гондолиер се обляга на кухненския плот, за да облекчи болните си крака от тежестта.
– Необзаведен, но ако наемател иска легло или нещо друго, аз отива и купува. – Усмихва се лъчезарно. – Купува и взема малко повече пари.
– Значи семейство Кракси са взели всичко, когато са се изнесли, така ли?
– Si.
– Нищо ли не оставиха?
Старецът поклаща глава:
– Не, нищо.
– Видяхте ли ги, когато си тръгваха? – Ник посочва празните стаи. – Това прилича на основно почистване. Трябва да са наели микробус и хамали да им пренесат мебелите.
– Това не видял. – Лоренте докосва слуховото си апаратче – едва видима пластмасова тръбичка зад лявото му ухо. – Аз стар и спи много. Нощем не може чуе дори бомба.
– Ами наемът?
– Те платили предварително. През банка.
– И не са пропуснали някоя вноска? Платиха ли всичко дължимо?
– Si, платили. Били добро семейство.
Ник надушва нещо. Остра миризма. Някакъв разтворител? Боя? Бързо оглежда стените и дограмите. Изведнъж му става ясно. Апартаментът е пребоядисан, от пода до тавана. Няма врата или прозорец, които да не са прясно лакирани.
– От колко време живеят тук другите ви наематели, господин Лоренте?
Хазаинът се замисля.
– Семейство Томболини са от три години. Манчини от шест месеца, мисля. Лука Балотели дошъл преди пет години – той разведен с жена – и...
– Може ли да погледнем апартамента на Манчини? – прекъсва го Ник. – Той прилича на този, нали?
Старецът се намръщва:
– Si. Същият. – После си спомня, че не е съвсем така. – Само дневна е обратно, гледа на друга страна.
– Разбирам.
Двамата излизат от апартамента на Кракси. Лоренте позвънява на Манчини и похлопва на вратата. Когато се уверява, че ги няма, отключва и се дръпва, за да може детективът да влезе.
Ник отваря всички стаи и оглежда внимателно. Апартаментът изглежда точно така, както е очаквал. Виждат се всички следи на износване в жилище, което не е ремонтирано отдавна.
– Благодаря – казва на стареца, като излиза в коридора. – Това ми беше достатъчно.
8 Характерно за Древния Рим укрепление с форма на правоъгълник със заоблени ъгли – б. р.
71
Пътуването с трамвая е неочаквано. Ефрем се укорява мислено, че не е внимавал повече. Той знае, че Торино има над сто километра наземна транспортна мрежа. Трябваше да предвиди, че в някакъв момент мишената ще я използва. Мъжът, когото следи, се бе качил в трамвая и Ефрем се принуди да скочи в последния момент.