Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

– Влезте.

Ник влиза във вестибюла, постлан с дебели рогозки от кокосови влакна. В единия ъгъл като тънък кафяв часовой стои антикварна закачалка.

Брусар заключва вратата и тръгва пред госта през лъскавия мраморен вестибюл, осветен от кристален полилей и с големи огледала със златни рамки по стените. Натиска лъснатата месингова дръжка на бяла врата и влиза в кабинет без прозорци.

– Можем да говорим тук. Безопасно е.

Ник поглежда облицованите с дъбова ламперия стени и си представя, че зад тях има сейфове, шкафове и чекмеджета,

пълни с улики по дела за установяване на бащинство и доказване на престъпления.

– Бих искал и съпругата ви да дойде – казва той.

Брусар се намръщва:

– Защо?

Детективът разтваря якето си и показва беретата.

– За да ви защитя. Ако убиецът на Марио дойде и сте в различни стаи, поне единият от вас ще умре.

⁶ Добър вечер. Кой е? (фр.) – б. пр.

⁷ Госпожа (фр.) – б. пр.

⁸ Господин (фр.) – б. пр.

⁹ Да (фр.) – б. пр.

127

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

В стаята за разпити е много по-неуютно, отколкото в „Пържолите на Джо“, но след една цигара и чаша кафе Харисън продължава да говори и да пише имената на клиентите си. В интерес на истината тази полицайка допада. Не е гаднярка като повечето си колеги. Може би защото работи в „Убийства“, а не в „Наркотици“ или в „Нравствена полиция“.

– Май това е всичко.

Джени подава листа с набързо надраскани имена към Мици. Шест имена и адреса.

– Мислиш ли, че някой от тях би искал да нарани Ким? – пита детективката.

Харисън прокарва пръсти през косата си, сякаш се проверява за въшки. Главата пак я боли. От самата мисъл за Ким, просната мъртва на пода, започва да я стяга.

– Може би Марлън.

– Сутеньорът?

Джени кимва и дръпва от почти допушената цигара.

– Бил ли ви е?

– Не повече от всеки друг.

– Лошо ли?

– Мен ли? Нищо особено – по някой и друг шамар, когато много приказвам. Но веднъж побесня и счупи два зъба на Ким.

Този коментар напомня на Мици за Алфи и тя за първи път изпитва истинска радост, че се е отървала от него.

– Обаче плати коронките – добавя Харисън с усмивка. – Бяха готини. Сигурно е решил, че няма да печели повече от нея, ако не ги направи. Така де, никой няма да се съгласи да му духа вампир, нали?

На Мици се приисква хубаво да издуха Марлън – да издуха главата му от раменете с 45-калибров пистолет.

– Да оставим сутеньора. Какво ще кажеш за настоящите и бивши гаджета на Ким. – Полицайката подава нов лист хартия на момичето. – Имена и адреси на всички сериозни приятели, които е имала през последните две години.

– Сериозни ли? – Джени се изсмива. – Де да имаше такъв късмет.

Мъжете се лепяха като мухи.

– Постоянно ги сменяше?

– Да.

– Имаше ли някого, на когото много да държи?

Джени се замисля за момент.

– Имаше един. Ходиха шест месеца, докато жена му не разбра.

Мици почуква по листа.

– Името.

– Дерик Уотс. – Джени започва да пише. – Такъв грозник, че ако го видиш в тъмното, ще се надрискаш от страх.

– Защо го харесваше Ким?

– Не знам. Държеше се добре с нея. Купуваше разни неща. Не се срещат много такива мъже. Живее над магазина за плочки на „Източна шеста“ откъм магистралата за Помона. Не помня точно адреса. И внимавайте с госпожата, голяма е усойница.

– Ами семейството на Ким? Някакви вражди там?

– Както казах на униформения, тя нямаше близки. Изобщо не познаваше баща си, а майка я изоставила като дете във Вегас. Израснала е по домове и приемни семейства.

Вратата се отваря със скърцане и голямото лице на Дик Матюс се показва през пролуката.

– Фалън, ела за малко.

Мици поглежда Джени:

– Как да откажеш на такъв мъж?

Капитанът задържа вратата, докато тя излезе, после я затваря.

– Имаш ли новини от Ник Каракандес?

– Не, господин капитан.

– Тогава веднага издири този кретен и открий какви игрички си играе.

– Какво?

– Току-що ми се обадиха карабинерите от Торино. Днес нашият Ники и един частен детектив влезли с взлом в една къща, където впоследствие са намерени два трупа.

– Трупове?

Той я поглежда заплашително:

– Трябва ли да ти обяснявам какво означава „труп“?

– Не, господин капитан.

– Каракандес избягал, но преди това бърникал на местопрестъплението и откраднал веществени доказателства.

– Не може да бъде!

– Много си права, не може да бъде. – Матюс кимва към стаята за разпити. – Разкарай по-бързо тази отрепка, после намери нашето момче и оправи тази каша, преди да дойде комисарят и да ми скъса топките.

Матюс се отдалечава ядосано и Мици остава няколко секунди на място, преди отново да влезе в стаята за разпити. Налага си да не мисли за Ник, а да се концентрира върху другото убийство. Усмихва се пресилено на Харисън и продължава с въпросите:

– Ким работила ли е през последните няколко седмици?

Джени я поглежда неразбиращо.

– Имам предвид редовна работа, не нощната.

– А, разбрах. Работим на едно и също място. За жълти стотинки в един шивашки цех в Модния район¹⁰.

– Къде?

– „Фаид фабрикс“ на булевард „Уест пасифик“. Аз я уредих с тази работа.

– Какво правите там?

– Шием. Режем. Зашиваме разни неща. Главно чаршафи, завеси, такива работи.

Модният район на Ел Ей обхваща 100 улици и Мици познава всяка една от тях. Принудена да издържа цяло семейство с ограничен бюджет, тя бързо научи къде са евтините магазинчета и разпродажбите.