Версия Пеликан
Шрифт:
Той си погледна часовника и обели един банан. Беше обед и предпочиташе да се храни на друго място. Срещата щеше да е кратка. Ония в другия край продължаваха да крещят и да псуват. Мерна този, когото чакаше, да се промъква сред тълпата. Погледите им се срещнаха, последва кимване и новодошлият седна на пейката до него. Казваше се Букър и беше от Лангли, ЦРУ. Срещаха се тук от време на време, когато линиите са объркваха или преплитаха, а шефовете им искаха да научат нещо важно, което никой друг нямаше да чуе.
Букър не си носеше обяд. Той започна да бели печени фъстъци и да хвърля шушулките под кръглата пейка.
— Как
— Бесен. Както винаги.
— Снощи Гмински беше в Белия дом до полунощ — рече Букър и хвърли няколко фъстъка в устата си.
Отговор не последва.
— Там нещо са се паникьосали — продължи Букър. — Оная работица с пеликана здравата ги е разтреперила. И ние я четохме, знаеш, и сме почти сигурни, че не ви е впечатлила чак толкова, но неизвестно защо Коул е ужасен от нея и е подплашил и президента. На нас значи ни се струва, че вие, момчета, просто се забавлявате с Коул и шефа му, и тъй като в досието се споменава президента и има и оная снимка, ние си мислим, че си правите нещо като майтап. Нали разбираш какво искам да кажа?
Той отхапа от банана и не отговори.
Защитниците на животните тръгнаха в неравен строй, а облечените в кожи пънкари засъскаха след тях.
— Както и да е, не е наша работа и не бива да е наша работа, само дето сега президентът иска да проверим тайно досие „Пеликан“, преди вие да стигнете до него. Сигурен е, че няма да намерим нищо, и държи да знае, че в него няма нищо, за да убеди Войлс да го зареже.
— В него няма нищо.
Букър се загледа в един пияница, който пикаеше във фонтана. Полицаите пришпориха конете и изчезнаха в посока към слънцето.
— Тогава Войлс си прави майтап, а?
— Проверяваме всички следи.
— Ама още няма нищо горещо, а?
— Не. — Бананът беше изяден. — Защо се тревожат толкова, че ще се поровим в тая работа?
Букър схруска един фъстък заедно с шушулката.
— Гледай, много е просто от тяхна гледна точка. Бесни са заради изнасянето на кандидатурите на Прайс и Маклорънс, за което, естествено, вината е изцяло ваша. Нямат абсолютно никакво доверие на Войлс. И ако вие започнете да ровите в това досие, те умират от ужас, че пресата ще надуши нещо и президентът ще отнесе някой и друг удар. А изборите са догодина, ха-ха-ха.
— Какво каза Гмински на президента?
— Че няма желание да се намесва в разследване на ФБР, че има по-важни задачи и че е абсолютно незаконно. Но тъй като президентът така настоятелно молеше, а Коул така много заплашваше, ние ще се заемем с тая работа. И ето ме тук, седя до тебе и си приказваме.
— Войлс няма да забрави това.
— Започваме да ровим от днес, но цялата тая работа е абсурдна. Ще извършим рутинните проверки, ще гледаме да не се пречкаме и след седмица и нещо ще кажем на президента, че тая версия си е чиста стрелба в тъмното, само един сапунен мехур.
Той смачка книжната торбичка и се изправи.
— Добре. Ще докладвам на Войлс. Благодаря. — Той се отправи към Кънектикът авеню, подмина пънкарите и изчезна.
Грей Грантам се взираше в монитора, поставен на отрупаната с хартии маса в средата на залата. Наоколо се носеше жуженето, по-точно ревът на новинарската машина, събираща и подаваща информация непрекъснато.
— На телефона Грей Грантам.
— Обажда се Гарсия.
Мигом забрави за монитора.
— Да, какво става?
— Имам два въпроса. Първо, записвате ли тези разговори и второ, можете ли да ги проследите?
— И не, и да. Не записваме, преди да сме поискали разрешение, и можем да ги проследим, но не го правим. Оня път, стори ми се, казахте, че няма да ми се обаждате в службата.
— Да затворя ли искате?
— Не, всичко е наред. Предпочитам да ми звънят в три следобед в службата, отколкото в шест сутринта в леглото.
— Извинявайте. Просто ме е страх, това е всичко. Ще говоря пред вас, докато ви се доверявам, но ако ме измамите, мистър Грантам, няма да кажа нито дума повече.
— Готово. Кога започвате да говорите?
— Не мога сега. Обаждам се от уличен автомат в центъра и бързам.
— Казахте, че имате копие на нещо.
— Не, казах, че може би имам копие на нещо. Ще видим.
— Добре. И кога ще се обадите отново?
— Трябва ли да поискам официална среща?
— Не. Но аз непрекъснато съм в движение.
— Ще се обадя утре по обяд.
— Чакам ви тук.
Гарсия затвори. Грантам натисна седем цифри, после шест, после четири. Записа си номера и заразлиства указателя, докато стигна раздел „Улични телефони“. Номерът се намираше на Пенсилвания авеню, близо до Министерството на правосъдието.
15
Скараха се при десерта. Калахан обикновено настояваше да продължи с пиенето. Дарби се държеше достатъчно мило, докато изреждаше всичко, което е погълнал досега: две двойни уискита, докато чакаха за маса, още едно, преди да поръчат яденето, и две бутилки вино с рибата, от които тя бе изпила две чаши. Бе надигал чашите прекалено бързо и почваше да го хваща, ето защо, когато тя свърши с изброяването, Калахан наистина се ядоса. За десерт си поръча коняк „Драмбуйе“, защото му беше любимият, и защото изведнъж всичко стана въпрос на принцип. Гаврътна го на един дъх и си поръча още един, от което Дарби се вбеси.
Тя разбърка кафето си, без да му обръща никакво внимание. Заведението беше пълно и просто искаше да си тръгне, без никакви сцени, а после да се прибере сама.
Скараха се наистина лошо, докато вървяха по тротоара. Той измъкна от джоба си ключовете на поршето, а тя заяви, че е много пиян, за да кара. Нека да й даде ключовете. Той ги стисна още по-здраво и се заклатушка към паркинга, който беше на три преки оттук. Тя каза, че ще върви пеша.
— Приятна разходка — отвърна той.
Вървеше няколко крачки след него, изпитвайки неудобство и срам от люлеещата се фигура пред нея. Започна да го моли, да го убеждава. Сигурно алкохолът във вените му бе повече от кръвта. А беше професор по право, по дяволите. И щеше да убие някого. Той се заклатушка по-бързо, приближавайки се опасно близо до бордюра, после се насочи към стената. И извика през рамо нещо от рода, че кара по-добре пиян, отколкото тя трезва. Дарби изостана. Беше се возила с него в подобно състояние и не желаеше да си къса нервите.