Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
– Здравейте, драги – извика той, като хвърли феса си настрана. – Изглежда, сте добре тука.
В стаята сякаш опустя. Всички млъкнаха. След малко момчетата станаха и си отидоха. Хазяинът се приближи и предложи чаша вино на Орела, чието лице бе селяшко по своята тъпа важност.
Моето раздразнение от този студен душ скоро мина; най-после, естествено е един член на окръжния комитет да вдъхва такъв трепет, особено всред младите. После, Орела беше пълен с новини, защото току-що бе се върнал от великденската ваканция, прекарана в България. Затова аз забравих всичко друго в оживения разговор, що поведохме с него, макар
Никой не би могъл да отрече, че Орела беше действително очарователен човек. Свършил висше училище във Франция, след това заминал за Англия, където прекарал няколко години, той бе имал възможност да добие голяма европейска култура. Говореше английски превъзходно. Роден в България, по негово искане той беше назначен за учител по математика в Битолската гимназия. Като български поданик той имаше близки връзки с българския дипломатически агент и други чужди представители, а всичко това му помагаше да има по-сигурно положение. За да можеше полицията да посегне върху него, трябваше да има необходимите доказателства за виновността му.
На тази първа вечер той говори много малко по нашите работи, защото трябваше да задоволява тримесечното ми невежество по текущите събития.
Вечеряхме заедно. Орела хвърли няколко закачки на момичетата, които прислужваха. Това развесели хазяина ни Ташко. Разговорите се водеха на български език. Сандо и Орела си спомниха, че някога са се запознавали в България.
Понеже бяхме много уморени, аз и Сандо се оттеглихме да спим. Поради строгостта на закона за нощното ходене по улиците, Орела остана да спи при нас в съседната стая. Нямаше значение, че дюшеците бяха поставени направо върху излъскания под. Чудесно беше да вмъкнем затоплените си тела в хладните бели чаршафи и да оставим съзнанието ни да избледнее и да отплува в сън без сънища.
11. Една подземна разходка
Събуждането през тая първа сутрин в Битоля бе редица от объркани илюзии, най-напред сякаш бях пак в блатото, после в България и най-после в затвора. Последното усещане ме събуди съвсем и аз подскочих. Сандо седеше пред мене, току-що събуден, с лице подуто от сън.
– Той си е отишъл – казах аз, когато видях, че леглото на Орела е празно.
– Да – отговори Сандо, – орлите излитат рано.
След това добави:
– Чувал съм магаре да се оприличава на лъв, но никога на орел.
– Това е измяна – протестирах аз. – Той с един весел другар.
– Аз ще кажа нещо повече за него – добави Сандо. – Искам да кажа, че никога не съм виждал ястреб с пера на орел.
– Изглежда, че не го обичаш?
– Не го обичам.
Тъкмо в това време на вратата се почука и майката ни поднесе кафе. След това намерихме в една бохча два ката добре ушити дрехи и по един чифт обуща за всекиго от нас – всичко ново. С тях ние трябваше да се преоблечем. Сандо изглеждаше странно в новото си облекло. Липсваше му само корава черна шапка, за да може да мине по Бродуей, където би направил впечатление на добре облечен. И той също се учуди на моята внезапна представителност. Турихме на главите си по един ален фес.
В бохчата беше оставена
За Сандо денят трябва да е бил скучен, защото момичетата бяха на училище и дойдоха късно следобед и дори тогава изглеждаше да се стесняват от нас. Ташко дойде при нас на закуска с присъщото му добро настроение. Той бе майстор-строител и твърде зает през това време от годината, така че ни остави рано следобед.
Трябваше ми доста време, за да прегледам кореспонденцията от България, която получих чрез Орела ведно с дрехите. Аз започнах да отговарям, но това беше трудна работа, защото повечето писма бяха с шифър. Даже австрийската поща не беше сигурна.
Късно следобед Орела дойде с една връзка чуждестранни вестници.
Те съдържаха описания на разрушението на моя роден град Сан Франциско вследствие силното земетресение. Това ме разстрои през цялата вечер.
– Ние ще вечеряме в друга къща – каза Орела, – ще ни посрещне там касиерът на комитета.
И така, ние трябваше да напуснем своите добри приятели Ташко и семейството му. Излязохме през задната част на градината, минахме през една вратичка на задната стена, влязохме във втора градина и оттам в друга къща на друга улица. Там ни посрещна и въведе домакинята – стара, пъргава жена, която отпосле, в продължение на цяла вечер, не се яви.
– С утрешния трен заминавам за Солун – каза Орела, когато седнахме върху меките възглавници. – Възможно е да отсъствам една седмица, а може и повече, затова решихме да ви преместим в по-безопасна квартира. Тази част на града е винаги предмет на подозрение. Вие ще бъдете близо до хълмовете в махалата Бел Шишман, в къщата, която Груев направи своя главна квартира.
Понеже не познавах града, не се противопоставих на тая работа, въпреки че Йени махле ми харесваше много.
Аз се развеселих под въздействието на обаятелната реч на Орела, но Сандо остана замислен и мрачен, сякаш не моят, а неговият град бе пострадал от земетресение.
Почувствувах, че Орела проучва моите партизански тежнения, но аз имах достатъчно разум да поддържам, че съм неутрален, при все че не можех да скрия факта, че моят паспорт бе подписан от комитета на представителите в София 44 , сега вече всички открити противници на Сарафов, тъй като по това време вече генерал Цончев бе елиминиран от македонските работи.
В това време пристигна касиерът. Той беше млад, с грубо лице и приличаше на селски даскал. Като всички и той имаше псевдоним. Него забравих, но името му още помня. Петър Лигушев. Запомних го, защото имаше доста причини за това 45 .
Вечеряхме веднага. Разговорът продължи между Орела и мене. Лигушев беше разсеян.
През време на яденето забелязах един ученик от гимназията в униформа, който мина през стаята и се опря пред входа за горното отделение. Той ме погледна остро няколко пъти и след това отново излезе вън.
– Пази се – каза Лигушев. – Да не узнаят кой си. Не казвай никому, че си американец, защото, ако узнаят от полицията, че си в града, ще претърсят всички наши къщи. Да нямаш работа с ученици – те са добри момчета, но бъбриви, особено момичетата.