Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Карлота се намръщва:
– Имате ли идея защо е убита по този начин?
– Точно това се опитваме да разберем. Може би е свързано с последния сценарий.
– Филма за нашата плащаница?
– Така изглежда. Случвало ли се е нещо необичайно около нея напоследък?
– Нищо не се случва. Тя е заключена в Duomo di San Giovanni7, на тъмно. Няма какво да се случи.
– Обаче я вадят от време на време, нали?
Карлота поклаща глава:
– Не. За последен път я изложиха
– В катедралата ли?
– Si, но с голяма защита. – Карлота очертава голям квадрат във въздуха с двете си ръце. – Направиха огромна кутия от блиндирано стъкло. В нея сложиха плащаницата – в запечатана витрина, пълна с азот.
Ник трудно може да си представи с какво тази атракция може да привлече посетители.
– Много ли хора дойдоха да я видят?
Карлота се засмива:
– Много? Повече от сто хиляди на ден – всеки ден. В продължение на пет седмици имаше опашка. – Замлъква за момент, за да си спомни повече за излагането на реликвата. – Чета, че през тези седмици дошли три и половина милиона души. Повече, отколкото отиват на гроба на Джон Кенеди за година.
– Не знаех, че има съревнование между двете.
– Добре, че няма. Плащаницата щеше да спечели. Много лесно при това. Католиците винаги ще печелят такива неща. Смъртта и религията са много важни за нас.
– Ще го имам предвид. Значи вече не е изложена на показ, така ли?
– Не. Много рядко го правят. Държат я постоянно запечатана в една ниша на катедралата и хората ходят да се молят. Църквата има собствена охрана – не ни казват подробности – и разбира се, ние също имаме постоянно хора да наблюдават мястото.
– Значи не е възможно да бъде открадната или повредена, така ли?
Карлота свива рамене:
– Не може да се каже. През 1997 г. имаше палеж. Пожарникарите трябвало да разбият шкафа. После с брадвите си счупили стъклото – дебело, бронирано стъкло – и я извадили от пламъците.
– Пострадала ли е?
– Не, този път не. В миналото обаче, през шестнайсети век, е имало друг пожар – пак умишлен – тогава е била повредена.
– В същата църква?
– Не. Тогава се е пазила във Франция, в Сент Шапел в Шамбери.
– Какво е правила там?
Знанията на Карлота явно не стигат чак дотам.
– Това вече аз не знам в детайли. Предполагам, че е била собственост на Савойската династия. В онези времена е имало много кражби и грабежи. Днес тук сигурността е много по-добра – уверено заявява тя. – В наши дни не можеш да припариш до свещената плащаница.
Тази идея кара Ник да се засмее:
– Наистина ли? – Кимва към компютъра. – Защо не опитаме, докато чакаме да открият собствениците на тези телефони?
5 Неофициален поздрав на италиански, който означава „здравей“ и „довиждане“ – б. пр.
6 Много добре (ит.) –
7 Катедралата „Св. Йоан Кръстител“ – б. р.
63
КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС
Той пробва водата с китката си – като родител ваната за бебе.
Не е много гореща. Не е много студена. Телесна температура. Идеална. Изстисква течен сапун във водата и я разбърква, докато повърхността се покрива със слой от мехурчета.
Идеално.
Джей Джей оставя пластмасовата бутилка и се връща в спалнята. Кляка и коленете му изпукват. Внимателно повдига голото тяло на Ем и я понася. Вижда отражението си с нея в огледалото. Образът е прекрасен. Героичен. Той прилича на пожарникар, който изнася жена от обхваната в пламъци сграда. На ангел небесен, който спасява грешник от адския огън.
Занася я гордо в банята и полага любовта на живота си в сапунената вана. Водата се разплисква отстрани. Облива босите му крака и попива в дъските. В банята е пълно със свещи – на пода, по полиците, на перваза на прозореца. Диаманти от златна светлина танцуват във водата.
Тя изглежда някак по-тежка. Сякаш смъртта се е отразила добре. Позакръглила се е. Поохранила. И се е успокоила. Никога не е виждал някого, който да изглежда по-спокоен от Ем във ваната, подготвена от него.
Джей Джей се съблича и влиза в хладката вода. Намръщва се, когато водата подлива през ръба. Иска да е съвършено. Не може да има грешки. Имат толкова малко време заедно.
Потапя се още. Наглася тялото си под нейното. Обгръща с ръце гърдите и я притиска към себе си.
64
ПЛОЩАД „САН ДЖОВАНИ”, ТОРИНО
Вятърът грубо блъска Карлота и Ник по величествения и безмилостно открит за стихиите подстъп към Торинската катедрала и параклиса на свещената плащаница.
Спират пред заплашително извисяващата се камбанария, изградена от потъмнели тухли. Изглежда древна (от петнайсети век е), но явно с годините постоянно е престроявана, докато се е превърнала в геометричен хаос, асиметрично скупчване от каменни блокове с по-светъл цвят. Катедралата има бяла, наскоро почистена ренесансова фасада, която изглежда нелепо притисната от спираловидния купол на параклиса на плащаницата, дело на архитекта Гуарини.
– Buongiorno – извиква Карлота на дребен мъж в черна роба, който ги чака прислонен под свода на главния вход. – Това е лейтенант Каракандес от полицията на Лос Анджелис.
Дребният мъж с буйна побеляла коса и сълзящи светлокафяви очи учтиво кимва и се ръкува с високия детектив.
– Дино ди Роси. Аз съм, така да се каже, уредник на храма – Поглежда Карлота. – Luogotenente Капелини ме помоли да ви придружа и да отговарям на всичките ви въпроси за сградата и плащаницата.