Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Много котки, събрани на едно място – отбелязва тя. – Сигурно се стига до показване на нокти.
– Да, понякога, но през повечето време се разбираме добре. – Джени поглежда чашата си. – Може ли още кафе?
– Разбира се. Ще направим кратка почивка. Но първо ми разкажи за колежките си. Ким карала ли се е с някоя?
– Никой не смееше да я тормози – нито мен. Обичахме да се забавляваме, ако ме разбирате. Имаше шеги и подхвърляния, но всички ни уважаваха.
Мици задава въпроса по друг начин:
– Възможно ли е да сте стигнали твърде далеч? Да сте преминали границата?
–
– Да сте дали повод на някого да ви намрази?
Харисън се почесва по веждата.
– Сега не. Имаше едно момиче, но напусна. Ема, Ема Варли. Натегачка – нали ги знаете тия. Толкова се напъваше да работи, че изглеждаше, сякаш всички други се скатаваме. От време на време я закачахме. – Харисън вдига два пръста към бузата си. – Има рождено петно и все се опитва да го крие, затова колкото повече се стараеше да го замаскира, толкова повече се подигравахме.
– Проявявала ли е агресия?
– Шегувате ли се? – изсмива се Харисън. – Не е способна на такова нещо. Тя е една смотана мишка.
– Мишките могат да бъдат опасни – питай слона. Тази фабрика, „Фаид фабрикс“, кой е собственикът? Някой господин или госпожа Фаид?
– Мъж е, но не се появява много често. Идва може би веднъж месечно. Има две-три фабрики в града, все за дрехи. Цехът се ръководи от управител на име Джеймс. Викаме му Чироза.
– Това е малкото или фамилното име?
Харисън се намръщва озадачено.
– Имам предвид Джеймс, не Чироза – уточнява Мици.
– Фамилно. Не знам малкото му име. Той е пълен идиот. – Джени се замисля за момент. – За да бъдем честни, през последните няколко дни се държи добре. Помолих го да звънне на вашите колеги, за да пита дали Ким не е загазила, дали не чака някой да плати гаранцията. – Тя отново посочва чашата. – Наистина имам нужда от кофеин. Ако не, трябва да ми позволите да дръпна една марихуана.
– Само кафе – отсича Мици. Посочва листовете, попълнени от Джени. – Ще кажа да сложат една кафеварка, докато дам тези имена на моите хора и проверя дали от отдел „Грабежи“ са поправили вратата ти.
– Може ли да питам нещо?
– Да?
– Защо се държите толкова добре с мен? Повечето хора ме мислят за курва и ме третират като отрепка. Защо вие не сте като тях?
– Може би защото не си отрепка. Може би просто животът ти е скапан и те прави да изглеждаш така. – Мици се връща до масата. – Преодолей тази криза и започни на чисто, Джени. Помогни ми да заловя убиеца на приятелката ти и ще направиш нещо добро. Измети миналото. Така ще живееш с мисълта, че заслужаваш ново начало.
Харисън кимва и за секунда Мици си мисли, че от думите може би ще има някаква полза. Ако беше хванала това момиче преди няколко години, може би щеше да успее да обърне живота към по-добро.
10 LA Fashion District – обширен район в центъра на Лос Анджелис с повече от 1000 магазина, дизайнерски ателиета и складове, известен като център на текстилната индустрия на Западното крайбрежие в САЩ. – б. р.
128
НИЦА,
Урсула Брусар е скромно облечена с бяла копринена блуза и дълга синя плисирана пола. Единственият видим признак за богатството са перленият гердан на врата, масивната златна халка и годежният пръстен с огромен диамант на пръста .
– Знам, че ще ви прозвучи странно – казва Ник, когато двамата застават пред него в кабинета на Брусар, – но трябва да напуснете къщата, и то колкото е възможно по-скоро. – Поглежда Едуар в очите. – По-рано днес видях бившия ви колега, monsieur Брусар. Бил е изтезаван и убит в леглото си. Убиецът му е човек, който не се колебае да отнеме човешки живот. – Обръща се към Урсула. – Младата жена, с която Сакони е бил през нощта, също е била убита – след като е била вързана, а устата – запушена.
Урсула Брусар закрива устата си и се притиска до съпруга си. Той си придава смело изражение заради жена си.
– Знаете ли защо?
– И двамата знаем защо. – Погледът на Ник красноречиво показва, че няма да се остави да го залъгват. – Вие сте анализирали ДНК, взета, – тоест открадната, от Торинската плащаница, и някой иска да ви убие заради това, което сте открили.
Madame Брусар проговаря, преди мъжът да успее:
– Откъде взехте адреса ни?
– Даде ми го Ерика Кракси.
Тя кимва, после пита колебливо:
– Те добре ли са? Ерика и Роберто?
Ник решава да каже истината:
– Не съвсем. Роберто изчезна. Мислим, че все още е жив. Ерика е в безопасност. Лично се погрижих за това.
Урсула събира ръцете си и прошепва нещо на френски, което Ник нито чува добре, нито успява да разбере.
Едуар обаче я разбира. Той може да е правил много глупости в живота си, в повечето случаи за пари, но никога не пренебрегва съветите на жената, с която живее повече от трийсет години. Без да продума, отива до стената зад детектива и силно натиска дървената облицовка с дланта на дясната си ръка. Отваря се врата. Зад нея се вижда черен сейф с размери половин на половин метър. Брусар губи близо трийсет секунди, докато въведе сложния цифров код на ключалката. Накрая дръпва тежката стоманена дръжка и отваря вратата.
Ник поглежда часовника си. Десет минути са минали, откакто влезе в къщата. Шестстотин секунди, през които убиецът на Марио Сакони може да ги настигне.
Французинът изважда единственото нещо, което има в сейфа – запечатан плик с размер А4.
– Това е – казва, като го подава на Ник. – Всичко е вътре. Пълните резултати. Оригиналният протокол. Данните и остатъкът от пробата.
Ник взема плика и го отваря. Вътре има гланциран лист с нещо, което прилича на гигантски баркод. Генетичен отпечатък. Божията ДНК? Или просто ДНК на неизвестен смъртен? В малко найлоново пликче има няколко тъмни люспици. До тях е залепен миниатюрен 8-гигабайтов микрочип за USB. Има записки и писма. Печатни и ръкописни документи на италиански и френски. Има и на английски – от Тамара Джейкъбс за Роберто Кракси.