Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
Нанси Дистефано поклати дръзко глава. Напомняше му за Дженифър.
— След това… ще започна отначало… Кажете ми, кога Дженифър ще има нужда от мен. Ще дойда, дори и да се наложи да пълзя по корем.
46
Обвинението приключи в сряда следобед. През предишните четири дни Пауъл бе призовал солидни свидетели, които говориха удивително спокойно, като се вземе предвид, че показанията им трябваше да послужат за основание Дженифър да бъде осъдена на смърт.
Един от тях беше психиатърът, повикан от обвинението в качеството му на експерт. Той заяви — след три разговора с
Подобна психиатрична експертиза не би била допусната до съдебната зала, ако преди това Харди също не беше призовал експерт психиатър. Но на Дженифър й бе хрумнало да услужи на Пауъл, като се бе „нахвърлила“ върху неговия човек. При това положение показанията му просто нямаше как да не бъдат изслушани. При последния разговор тя бе угасила цигарата си в ръката му. („Едва го докоснах. Попита ме дали случайно не съм убила Мат, за да не кажел, че съм блудствала с него! Дали това не било възможност, която съм се опитвала да скрия! Дали ме било страх да го призная пред себе си!“)
После дойде Риа Томпсън, жената от затвора, която бе помогнала на Дженифър да избяга през пролетта. Харди подозираше, че Риа се е съгласила да каже каквото искат от нея, за да облекчи собственото си положение, но така или иначе, когато заяви, че Дженифър е заплашила да убие всеки, който се опита да й попречи да избяга, прозвуча убедително.
— Това беше шега, всеки ще го разбере — обясни Дженифър.
Ако у дома с двамата си съпрузи се е държала така, както се държи с мен, помисли си Харди, тогава… Не че бе в състояние да ги оправдае или да приеме тяхното поведение, но му се струваше, че Дженифър иска на всяка цена да се самоунищожи. Сякаш имаше нужда да губи, да постави себе си в такова положение, че да може да каже: „Видя ли, казах ти, че не ме бива за нищо“. И изглежда най-много я биваше да доказва тъкмо това.
*
Харди реши, че е крайно време за сериозен разговор върху реалността.
Намираха се в стаята, в която обикновено оставаха по време на почивките. След тази се канеше да призове Али Сингх.
— Дженифър, не си ли даваш сметка, че онези хора в залата се опитват да разберат коя си ти в действителност? За това става дума. И ти решаваш, че можеш да наречеш Пауъл „задник“ пред всички, че наетият от обвинението психиатър може да ти послужи за пепелник, че можеш да заплашваш всекиго с убийство, щом ти хрумне. Не разбираш ли, че по този начин убиваш себе си?
— А какво трябва да правя? Да се преструвам ли?
Понякога му се струваше, че тя прави тъкмо това. Не и сега.
— Да! Бих искал да се преструваш. Бих искал всички да видят една друга Дженифър, да доловят някаква деликатност зад грубата фасада. Или… по-скоро да престанеш да се преструваш на безчувствена, защото не си такава.
— Защо? Защо трябва да им показвам чувствата си?
Харди се наведе към нея.
— Моля те! Дженифър, остават ни броени дни. Не можеш ли да се опиташ да… Дявол да го вземе! — изруга той и се обърна настрани.
— Ядосан си ми.
Харди отиде до прозореца и се вгледа в отсрещните сгради, в сивото небе над хоризонта.
—
— Да, така е. Ядосан съм.
Долови движението й. Тя застана зад гърба му, лявата й ръка го обхвана през корема, започна да се спуска надолу…
Той се обърна рязко.
— Какво, по дяволите, правиш?
Дженифър го гледаше в очите.
— Не ми се сърди — каза тя шепнешком. — Имам само теб.
Харди се опита да се отдръпне от нея, но нямаше накъде. Тя направи крачка напред, притисна се в него. Това нямаше да се случи. За миг му се стори, че стаята изчезва, че няма светлина. Когато дойде на себе си, си даде сметка колко силно е притиснал раменете й. Сега Дженифър отново приличаше на ударено животно. Пусна я.
— Никога не прави това. — Каза го колкото на себе си, толкова и на нея.
Тя се отдръпна.
Харди се обърна към прозореца — трябваше да погледне навън, към мъглата, сградите, небето. Пое дъх, за да се успокои.
— Просто… — прошепна Дженифър някъде отзад. — О, по дяволите, забрави го. Съжалявам.
Харди се обърна и тръгна към вратата. Щеше да я остави сама. Приставите щяха да я наблюдават, докато започнеше заседанието. Искаше да се махне от това място.
Вилърс отново ги повика в кабинета си. Пауъл остави Харди да разпитва Али Сингх в продължение на десет минути и настоя за този разговор. Вилърс се съгласи неохотно.
— Ваша светлост — Пауъл бе застанал до Харди пред бюрото, — обвинението изслуша търпеливо забележителните показания на господин Сингх, но съм длъжен да отбележа, че не виждам никаква връзка между тях и делото. Господин Харди твърди, че ще успее да покаже такава връзка, но аз се съмнявам в това.
Вилърс се замисли и след малко кимна.
— Господин Харди, склонна съм да се съглася. Ще ни обясните ли с каква цел правите всичко това?
Харди разказа за около минута съкратената версия — че и в двата случая жертвите са убити със собственото им оръжие, че става дума за много пари, че в Лос Анджелес подозират наемен убиец за смъртта на Симпсън Крейн и жена му. Когато свърши, Вилърс все още имаше озадачен вид.
— Да не би да искате да кажете, че въпросният Симпсън Крейн е бил убит с пистолета на Дженифър Уит?
Харди отговори, че Лари Уит е бил убит със собствения си пистолет и Крейн — с неговия.
Вилърс се обърна към Пауъл:
— Може би има нещо, което не схващам?
Пауъл се намеси веднага:
— Дори и да има…
Вилърс махна с ръка, за да замълчи.
— Господин Харди, съществува ли доказателствена връзка между двата случая?
— Това е правдоподобна алтернативна версия за тези убийства и ми се струва, че съдебните заседатели трябва поне да я чуят.
— Предполагам, че вие не сте чули мен. Попитах ви дали съществува доказателствена връзка.
— Да, разбира се.
След секунда Вилърс го попита дали би бил така добър да им обясни каква е тя.
— Лари Уит е работел в медицинския център „Йерба Буена“. Научил е за готвеното мошеничество с акциите и е заплашил да разкрие машинацията. Убит е, за да замълчи.
— От кого?
— От същия, който е убил и Симпсън Крейн.
Вилърс забарабани по бюрото.
— Откъде знаете това?