Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
— Мисля, че мога да изложа убедителни аргументи.
Пауъл използва паузата, за да се намеси:
— Ваша светлост, това е нелепо. Сега нито му е времето, нито мястото да въвеждаме нови версии. Съдът вече призна Дженифър Уит за виновна. Ако защитата разполага с някакви доказателства, Фримън трябваше да ги представи през първата фаза.
— Открих всичко това едва в края на миналата седмица.
Пауъл разпери ръце.
— Това е или твърде лошо, или твърде удобно, нали?
Вилърс вдигна пръст.
— Господа, моля ви. Става дума за живота на една жена и ако искаме да има
— Случаят е разследвал инспектор Флойд Рестофър от полицията в Лос Анджелес. Мога да го призова като свидетел.
— Има ли заподозрян?
— Не, но са сигурни, че е дело на професионален убиец.
Вилърс замълча. Изглежда чутото не й допадна особено.
— Добре. Какво е открил Рестофър за медицинския център?
— Фирмата на Крейн е представяла интересите на центъра.
— Самият Крейн?
Харди се поколеба, но не можеше да промени нищо.
— Не лично. Един от съдружниците.
— Един момент — избухна Пауъл, — ваша светлост, да не би господин Харди да иска да каже, че този Крейн не е имал нищо общо с медицинския център?
— Надявам се да не е така — отвърна Вилърс. — Нали доказателствата ви не са това, господин Харди?
Не отиваше на добре.
— Не, засега никой не е обвинен, ако за това питате, но…
Лицето на Вилърс потъмня, тонът й стана рязък:
— Тъкмо за това питам. Инспектор Рестофър направил ли е разкрития, които засягат това дело или не?
— Случаят все още не е приключен.
— След десет месеца не е приключен? И какво прави Рестофър по това неприключено десетмесечно дело?
— В момента нищо, ваша светлост. Отстраниха го от него.
Харди си даваше сметка, че твърдението му звучи фантасмагорично. Може би — не, със сигурност — вредеше на професионалната си репутация с опитите си да го прокара, но какво друго му оставаше? Ако не успееше да измъкне нещо от шапката си, Дженифър щеше да бъде осъдена на смърт. Криеше ли се заек някъде там? Нямаше никаква представа, но в отчаянието си бе готов да настоява, дори да спори. Тоест, ако съдията позволи.
Бяха му нужни най-малко още десет минути, за да може поне да опита да обясни последното, което бе научил от Рестофър — че са го посъветвали да се откаже от делото, след като е разпитал Бакмън, богатата жена от Сан Марино, свързана едновременно с медицинския център и Франк Келсо. Надяваше се от това да излезе нещо… имаше нужда от десет минути насаме с Вилърс… за да я накара да го изслуша.
— Ваша светлост, бих искал да поговорим насаме.
Вилърс го изгледа.
— Не. В дело като това не може да има нищо неофициално. Никой няма право да се пазари, още по-малко на четири очи.
Раздразнението й беше осезаемо.
— Ваша светлост — намеси се Пауъл, учтиво, но твърдо. Вилърс се обърна към него. — Бих искал да предложа на вниманието ви една друга възможност, както прави господин Харди… Ето я: ако вашето решение по първия пункт на обвинението, ваша светлост, беше друго, искам да попитам адвоката на защитата, дали според него щеше да е нормално да пледира, че същият наемен убиец е ликвидирал
Вече бяха налице всички признаци, че Вилърс няма намерение да слуша повече, но последната реплика на Пауъл улучи право в целта. Съдията кимна и се наклони напред.
— Съгласна съм. Господин Харди, изслушах ви с цялото си внимание. Позволих да се върнете към миналото, защото, както знаем, от това зависи животът на един човек. Сега категорично мога да заявя, че не виждам причина да допусна всичко това до залата.
— Ваша светлост, просто не може да няма връзка! — А вярваше ли наистина, че е така? Или говореше отчаянието? — Дайте ми няколко дни отсрочка, ще отида до Лос Анджелес и ще…
— Ваша светлост, моля ви…
Вилърс вдигна ръка предупредително. Нямаше нужда от напомнянето на Пауъл.
— Това няма да стане. Вече отнехме повече от два месеца от живота на съдебните заседатели. — Тя седна навъсено и продължи тихо, още по-властно: — Господин Харди, мъчех се да разбера що за човек сте. Разбрах, че сте били добър професионалист, когато сте били в прокуратурата. Приличате ми на честен и трудолюбив човек. Само че на няколко пъти, докато трае това дело, се убеждавам, че не желаете да се съобразявате с правилата, установени в този щат, а и във всички други, доколкото ми е известно. През последните две седмици ми се наложи да чуя най-напред, че изпитвам лична неприязън към вас и че това се отразява на решенията ми, после се появи призракът на семейния тормоз, който изоставихте, без да представите никакви доказателства, а днес, когато за първи път имате възможност да помогнете на клиентката си, да призовете някой свидетел, който да я защити в човешки план, да изтъкне миналото й или нещо такова…
— Ваша светлост…
Вилърс удари с длан по плота на бюрото, но гласът й остана спокоен.
— Господин Пауъл е прав. Вината по повдигнатите обвинения вече е установена. Играхме стриктно по правилата. Вашата страна загуби. Така е. Случва се. Но ако сме честни, ще приемем загубата с достойнство.
Харди изчака секунда, колкото да се увери, че няма да я прекъсне.
— Може да е било по правилата, ваша светлост, но съдебните заседатели сгрешиха… Дженифър не е убила мъжа си и сина си…
— Докажете го, когато приключим. Гарантирам ви, че ако посочите друг убиец, госпожа Уит ще бъде освободена незабавно. Междувременно обаче работата ви е да пледирате за намаляване на исканото от прокуратурата наказание. Искам да знам, дали сте подготвен за това или не.
Харди въздъхна.
— Основната ми цел е да покажа, че е възможно и някой друг да е извършил убийствата.
— При фактите, с които разполагате, мога уверено да твърдя, че това е лоша стратегия. — Вилърс пооправи тогата си и погледна часовника на стената. — Добре, господа, вече е четири и петнайсет. Ще се върнем в залата и ще приключим за днес. — Тя вдигна пръст и добави: — Господин Харди, утре очаквам от вас да доведете свидетели, които имат какво да ни кажат. Важни са единствено доказателствата. Нищо друго не е от значение.