Зелено дайкири
Шрифт:
— От какво се боиш? — гласът й идваше от сенките вътре в хижата.
— От теб.
— Какво си мислиш, че ще стане вътре?
— Ако бяхме на петнайсет, щяхме да се гушкаме. Но не сме, така че вероятно те е обзела предсватбена треска и понеже съм ти приятел, искаш да си поговорим. „Харесвам това у Брус“ и „Не харесвам онова у Брус“. Честно, Виктория, мога да мина и без това.
— Ами ако искам да се гушкаме?
— Ами шефът? Той е огън момче.
— Познавам те, Соломон. Не се боиш от него. Боиш
Стив усети нещо студено и мокро да пада на челото му. _Това пък какво беше?_ Той се обърна назад към гората. Озареното в оранж небе беше осеяно с бели точици.
— Вали сняг!
— Невъзможно!
Тя се втурна навън. После за негова най-голяма изненада направи пирует и се разкрещя от радост, като изплези език, за да улови снежинките, които се виеха около нея.
— Страхотно! — По високоговорителите Бени Море пееше нещо в ритъма на болерото. — Вълшебно…
— Нетрайно — каза той, докато гледаше как снегът се стопява веднага щом падне на земята.
Бени Море пееше: Eres tu flor carnal de mi jardin ideal.
— Толкова е красиво! — Тя се понесе в такт с музиката, дългото й кожено палто се развя, снежинките се виеха, следвайки порива на вятъра. — Де да знаех какво пее.
— „Ти си цветето на насладата в съвършената ми градина“ — каза Стив.
— На мен ли говориш, момче?
— Това пее. Горе-долу.
Те се заслушаха. Eres tu la mujer que reina en mi corazon.
— „И владееш сърцето ми“ — каза Стив.
— Пак ли песента?
— Естествено.
— Говорил ли си някога така на жена?
Какво можеше да й каже? Че е красива и умна. Че уважава ценностите й, почтеността й, дори проклетата й нравственост, на която се подиграваше, но на която вътрешно се възхищаваше и завиждаше? Че го привлича заради всички тайнствени причини, които побъркват един мъж?
— Не — отвърна той. — Не съм говорил.
— Но си се чувствал така?
— На какво си играем, Вик? Да видим как Стив ще забие ножа в собственото си сърце?
— Владяла ли е някоя жена сърцето ти? Владее ли го сега?
— Защо да ти отговарям? За да се целунем? И ти да избягаш?
— Кой казва, че ще избягам.
— Не го прави! — Той беше нарушител. Нарушаваше чужда собственост. С чужда жена.
Тя тихо каза:
— Вечерта, когато се целунахме, не каза ли ти „Отдай се на порива, да видим къде ще ни отведе“.
— Поривът ще ни отведе до никъде. Ти имаш други планове.
— Такъв глупак си, Стив Соломон! — Тя сложи ръка на врата му, придърпа го към себе си и целуна подутата му долна устна.
— Ох!
— Боли ли?
— Повече отколкото си мислиш.
— Бъди смел.
Целувката й беше ефирна като снежинките. Той не й отвърна. Нямаше да извърви отново същия път:
Устните й се преместиха, нежни като листенца на роза, по бузата му. Усети топлия й дъх на ухото си, по врата си. Отново го целуна, после прокара пръст по челото му, около очите, по дължината на носа му. Като че ли искаше по-късно да го нарисува.
Главата му се замая, понесе се със студения бриз и снежинките, светът му излезе от оста си на въртене. После, без да го иска, той отвърна на целувката й. Нежна и изпълнена с копнеж целувка. Дори и главата му да пулсираше, дори и устната да го пареше, той вече не усещаше болката.
Пламъкът на факлите ги топлеше и хвърляше сенките им върху стените на хижата. Стив чу как Бени Море им пее:
— _„Mi passion es rumor de un palmar.“_
Докато Виктория го въвеждаше в хижата, той измърмори:
— Страстта ми е в шепота на палмите.
— Песента ли?
— Аз — отвърна той.
Хижата беше пълна с бали слама, някои от които се бяха разпилели по пода. Не съм го планирала, помисли си Виктория, свали дългото палто и го постла върху сламата. За първи път живееше за мига и се оставяше на чувствата да я водят. Стив я привличаше и беше престанала да се пита защо.
— Но погледни го само — толкова уплашен и объркан! Свали ципа на якето му, знаеше, че тя трябва да води. Издърпа ръкавите на сакото, разкопча ризата и прокара ръце по гърдите му.
— Искам те — прошепна и го целуна отново.
Той измърмори нещо, но лицето му беше долепено до шията й и тя не можа да го чуе. Едната му ръка се пъхна под пуловера й и тя усети, че сутиенът й се разкопчава, после и двете му ръце бяха на гърдите й. Миг по-късно пуловерът и джинсите й се търкаляха някъде с неговите дрехи в сламата, сама събу дълбоко изрязаните си бикини, защото не можеше да го чака повече.
Поемаше си все по-дълбоко и по-бързо въздух, докато устата му се спусна по врата й, заобиколи и двете гърди и се спря на едната от тях. Усети как се притиска към нея, твърд и възбуден, и го погали, от което той изстена. Докосна я нежно, настоятелно, вкара го леко. Тя отново го целуна — трескава, дълбока, нетърпелива целувка.
— Искам те в мен — прошепна тя в ухото му. — Сега!
— Вече?
— Играем си от седмици. Сега!
Той проникна в нея и тя уви крака около него. После се изви назад, гъвкава като котка, тялото й се надигна, за да посрещне неговото.
Стив чуваше как собственото му сърце бие някъде отдалеч, макар че ясно чуваше нейното. Изпи я с всичките си сетива. Извивката на врата й, пътеката на гръбнака, гладката коприна на сляпата улица под пъпа й. Целува я, гали я, опитва я.