Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
— Игнорирайте квалификацията. — Усмихна се ледено на Харди и каза: — Зачита се, господин Харди.
Пауъл продължи незабавно:
— Одрала е ръцете и лицето ви?
Харди пак стана:
— Свидетелят отговори, ваша светлост.
Пауъл се обърна към съдебните заседатели с безпомощно разперени ръце.
— Оставете господин Пауъл да разпита свидетеля, господин Харди.
Съдебните заседатели чуха за трети път, че Дженифър е одрала лицето и ръцете на доктор Пул. Пауъл попита:
— Освен това споменахте, че обвиняемата
Пул преглътна и отговори дрезгаво:
— Каза, че ако не я взема обратно на работа, ще ме убие.
— Ще ви убие — повтори Пауъл замислено.
— Да, господине.
— А смятахте ли, че ще го направи?
Харди не искаше да го прави, но нямаше начин — Пауъл се заяждаше с него. Не се наложи. Прокурорът се усмихна благородно и каза:
— Оттеглям въпроса. Свидетелят е ваш.
Едва сега почувства колко му пречи умората. Пауъл бе влязъл в ритъм, а той бе загубил своя. Все едно — нямаше какво да прави, освен да се бори.
— Доктор Пул — започна Харди, — кога Дженифър Уит се нахвърли върху вас? След като скъсахте с нея или след като я уволнихте?
— Ами… то стана по едно и също време.
— Така. Колко време преди това бяхте в интимни отношения с госпожа Уит?
— Около шест месеца, струва ми се.
— Не помните точно, така ли?
— Не, не помня.
Най-добрият отговор, който може да ти даде враждебно настроен свидетел. Реши да опита пак.
— Добре. Ще ни кажете ли какви оръжия използва тя срещу вас? Нещо остро, както споменахте преди малко?
— Ами… инструменти от кабинета ми.
— Да, казахте ни вече, но кои точно?
Пул се намръщи.
— Не помня. Замеряше ме с много неща.
— О, значи ви е замеряла! Значи скъсахте отношенията си с жена, която е работила при вас и от която сте се възползвали благодарение на положението си в продължение на шест месеца и…
— Възразявам — извика Пауъл.
— Не беше така…
Харди повиши глас възмутено и това не беше театър.
— … и я уволнихте в същия момент, а тя е започнала да ви замеря с предмети в гнева си. За такова нападение ли говорите?
Вилърс удари с чукчето.
— Ваша светлост, издевателство над свидетеля — обади се Пауъл.
— Приема се. Господин Харди, в този водопад от думи беше ли скрит някакъв въпрос?
Харди пое дъх и се обърна към съдебните заседатели с лека усмивка.
— Докторе, в състояние ли сте да ни назовете поне един от инструментите, които Дженифър е хвърлила по вас?
— Добре, да… искам да кажа, не. Но не стана така. Тя обърна кабинета ми наопаки. Поряза ме.
— Добре, да караме поред. Най-напред обърна кабинета ви наопаки, така ли?
— Напълно.
— Причини ли големи щети?
— За осем хиляди долара. Наложи се да не приемам пациенти цяла седмица.
— Осем хиляди долара. Би трябвало да сте съобщили за такава загуба в полицията.
Пул
— Доктор Пул, съобщихте ли за инцидента в полицията?
— Не исках да…
— Извинете ме, докторе, но въпросът ми изисква отговор с „да“ или „не“. Съобщихте ли в полицията?
Пул преглътна веднъж, после още веднъж.
— Не.
— Значи никъде не е документирано, че се е случило точно това, което казвате вие? Да или не?
— Не, не е документирано.
— Добре. Да се върнем на порязването. Тя го направи с някой от вашите инструменти, така ли?
— Не. Бяха няколко драскотини.
— О…!? — Харди погледна съдебните заседатели многозначително. — Значи не са били порязвания, а драскотини?
— Нахвърли се върху мен и изподра лицето и ръцете ми с нокти. Тези драскотини имах предвид.
— Добре, изяснихме въпроса. Казахте, че са били сериозни, нали? Консултирахте ли се с лекар за тях?
— Не, не исках да…
— Благодаря ви. Имате ли все още белези от това нападение?
Вдигна ръце към лицето си, сякаш там бе останал някакъв спомен.
— Минаха близо десет години.
— Това означава ли „не“?
— Да. Означава „не“.
— Благодаря ви. И един последен въпрос, докторе. Да се върнем на заплахата, за която споменахте преди малко. Спомняте ли си точните думи, които използва Дженифър?
— Не. Не помня точните думи. — Дишаше тежко. Изведнъж скочи на крака и посочи с пръст Дженифър. — Но тя каза, че ще ме убие!
Вилърс му направи забележка да се овладее и да седне.
— Опита ли се наистина да ви убие? Да ви е преследвала, да ви се е обаждала по телефона или да ви е тормозила по някакъв друг начин?
— Не. Нямаше нищо такова. След това не съм я виждал никога… докато не попаднах в тази зала.
— Не сте я виждали никога след това. С други думи, независимо какво ви е казала, когато е била разстроена и разочарована, само миг след като е била изоставена от вас и уволнена, тя е изчезнала от живота ви. Това ли е истината?
— Да.
— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.
Харди спечели рунда по точки, но се опасяваше, че победата му може да се окаже пирова. На съдебните заседатели им бе припомнен Нед Холис и независимо от всички инструкции да не се влияят от неговия случай, Харди не вярваше, че жив човек, който е сигурен, че Дженифър е убила Лари и Мат, няма да реши, че е убила и първия си съпруг.
Харди се безпокоеше и от отношението на Вилърс. Освен това, макар и много добре да бе показал какъв е бил мотивът за избухването на Дженифър, тя все едно бе избухнала пред Пул и се бе нахвърлила върху него. Пул можеше да бъде възприет като използвач, лигльо и подлец, но и мнението за Дженифър също пропадаше надолу — крайно неустойчива личност, представляваща опасност за околните. Нима не беше вероятно отново да прибегне към насилие?