Зелено дайкири
Шрифт:
— Или хиляда грама бурито с телешко — каза Стив, изпадайки в дълбока депресия.
— Нитритите ще те убият, приятелю. Слава богу, че накарах Виктория да стане вегетарианка.
Стив можеше да се закълне, че онзи ден беше видял как Виктория си гризка ребърца в „Суит Патейто Пай“.
— Устни, които докосват свински пържоли, никога няма да докоснат моите — заяви Бигбай.
„Дявол да я вземе, защо не ми каза?“
Красива жена без годежен пръстен беше като пистолет без предпазител. Знаеше, че я харесва. Беше й предложил „Маргарита“ и тапас плюс личните
Колкото повече се замисляше Стив, толкова повече се разгаряше огънят в него. За какъв дявол й даваше съвети? Използваше шагренови ръкавици вместо метален бокс? Не беше ли длъжен ревностно да защити клиента си?
Правилно. Стой, та гледай. Предисловието към четвърта точка от Етичния кодекс.
„Ревностна защита. Задължително. Не се приемат страхливци.“
Дотук с елегантната победа! Време беше да заведе Виктория Лорд на училище и да й открадне парите за обяд. Щеше да коли и беси, да подпали земята, да остави ями от бомби в съдебната зала. Когато свършеше с нея, кракът й повече нямаше да припари в Съдебната палата.
В ума му се прокрадна друга мисъл, болезнено осъзнаване на истината, която щеше да му извади очите. Това, което замисляше, не беше ревностна защита, а ревнива защита. Прав ли беше Марвин?
„Делото Барксдейл ти е само алиби. Момичето искаш ти.“
Вече не. Колкото до намерението му да се докопа до делото Барксдейл, забрави го. Той си представи как Виктория и диамантеният Брус Бигбай му се подиграват във фермата: „Соломон е ненормален, мисли си, че ще му пратя Кат Барксдейл.“
— Стив, може ли да ти кажа нещо?
Какво, по дяволите, искаше Бигбай?
— Давай — отвърна Стив.
Брус сложи покровителствено ръка на рамото на Виктория.
— Моята мила ми каза, че си страхотен съперник.
— Така ли ти каза?
Брус се разсмя, като човек, който не дължи нищо на никого.
— Всъщност каза, че си гадно копеле, което трябва да бъде лишено от адвокатски права, нашибано с камшик и изгонено от града.
— Има много точна преценка за хората.
— Не е ли време за изслушването ти, скъпи? — попита Виктория.
Бигбай продължи нататък, като гледаше Стив право в очите:
— Казах на Виктория, че ти си бойното й кръщение. — Спря и после продължи: — Не се обиждаш, нали, че казах „кръщение“? Нали си евреин?
— Няма проблем. По-добре е от „бойния й Бас-Мицвах“.
— Казах й, че да кръстоса саби с теб е добра закалка, преди да се заеме със семейните дела.
— Не те разбирам, Брус.
— След като се оженим, искам Виктория да се качи на борда. Да влезе в управителния съвет на курортно селище Бигбай. Превръщаме селскостопанска земя във ваканционни селища. Повече от осем хиляди потенциални собственици. Представяш ли си купищата документация?
— Споделена собственост? — попита Стив. — Продаваш почивки в Евърглейдс?
Бигбай вдигна ръка.
— Моля те! Това е остаряло. Ваканционните дялове отразяват
— Все едно да викаш на бунищата „санитарни слоеве“?
— Мога да ти предложа страхотен дял от къща на самото езеро. Предлагаме и стаи, снабдени с всички удобства.
Прекъсна ги пиукане. Бигбай извади пейджъра си и го погледна.
— Охо! Областната комисия се е събрала. Трябва да вървя.
Той целуна Виктория по бузата, тупна приятелски Стив по гърба и бързо излезе от съдебната зала.
Виктория се правеше, че преглежда бележките си.
— Не казвай нито дума.
— Договори за недвижима собственост? Ще ставаш писарушка? — каза Стив. — И какво беше това със салатата?
— Алергична съм към авокадо.
— И не си казала на годеника си?
— Ще нараня чувствата му.
— Защо не си толкова мила и с мен?
— Ти нямаш чувства.
— Значи можеш да си искрена с човек, когото наричаш „гадно копеле“, но трябва да лъжеш човека, когото твърдиш, че обичаш?
— Това не те засяга.
— Може ли да ти задам един личен въпрос?
— Не.
— Този Бигбай да няма трийсетсантиметров хуй?
— Толкова си вулгарен!
— Защото не разбирам какво виждаш в него.
— Върви си на мястото.
— Той не е подходящ за теб. Няма поетична душа.
— А ти имаш?
— Може и да нямам — отвърна Стив. — Но поне ми се иска да имах.
— Всички да станат! Заседанието на единайсети съдебен район към окръг Маями-Дейд е открито! — Елууд Рийд, възрастният съдебен пристав, извести пристигането на Негова милост, сякаш съдията беше Чарлс II, който се възкачва на трона. — Всички, които имат дела пред уважаемия съд, да се приближат!
Съдия Гридли влезе тържествено с развяваща се мантия и махна с ръка всички да седнат.
— Обвинението и защитата готови ли са да продължат?
— Обвинението е готово, Ваша чест — отвърна Виктория.
— Защитата е готова, има желание и може, Ваша чест — каза Стив, като излезе пред банката.
— Защитата да призове първия си свидетел — нареди съдията.
— Защитата призовава господин Ръфълс — каза Стив.
— Възразявам! — Виктория скочи от стола си и се спъна от един куп с книги.
— На какво основание? — попита съдията.
— Господин Ръфълс е папагал — каза тя.
2.
Законите на Соломон
И в правото, и в живота понякога се налага да импровизираш.
7.
Два бийгъла в плевнята
Едно бяло какаду на име господин Ръфълс седеше на клонката на изкуствено дърво и поклащаше глава наляво-надясно, окото му, обрамчено със синьо, беше приковано във Виктория. Накокошинената птица — перата й бяха с цвета на захар — прилича на екзотично лакомство, мислеше си тя, на кокосова торта може би. Птицата имаше извит клюн с цвят на синьо кюрасо и умен влажен поглед. Развяващият се жълто-зелен гребен на главата й добавяше завършващия препинателен знак, като сапфирена брошка на вечерна рокля.