Зелено дайкири
Шрифт:
Виктория се отпусна на стола си зашеметена. Смътно видя как Педроса прегръща Стив Соломон на масата на защитата. Имаше и плясък на криле. Проклетата птица също празнуваше. До нея Пинчър се раздвижи на стола.
— Съжалявам, сър! — Гласът й беше сух като шумоленето на паднали листа.
— Някои юристи не стават за съда — каза й Пинчър. — Може да станеш нотариус в някоя кантора, но съдебните прения не са за теб.
Сигурно беше поклатила глава, защото той попита:
— Разбра ли ме?
— Не, сър.
— Доналд Тръмп ли трябва да наема,
Пинчър стана и я остави, сама. Неудачница. Прокажена в колония за един човек.
Гърлото й се сви и сърцето й, което пърхаше като крилете на колибри, сякаш спря. В залата стана непоносимо горещо, светлините светеха мъчително ярко. Стъпки на отдалечаващи се зрители отекваха като гръмотевици, шепот клокочеше като подигравателен смях.
Опита се да се овладее, знаеше, че бузите й са огненочервени, а гримът й се стича. И тогава се появи. Първата солена сълза.
От масата на защитата Стив гледаше как Виктория седи сама и изоставена. Само един съдебен защитник можеше да разбере какво преживява тя, кръвта й изтичаше на пода на съда. Стив беше губил дела — макар и не чак толкова зрелищно — и познаваше срама. Чу как Пинчър я уволни. Гаднярът не беше изчакал дори да се върнат в прокуратурата.
И сега какво?
О, Боже, тя плачеше!
Стив усети едно чувство, което рядко се прокрадваше в съзнанието му — вина. Не беше искал да я уволняват. Искаше да й каже, че единствените адвокати, които не са били унижавани в съда, са тези, които се страхуват да влязат там. Искаше да й каже, че възможностите й са по-големи от тези на всички млади адвокати, които познаваше. Тя беше гладиатор, сразен, докато размахваше меча си. Нямаше от какво да се срамува. Не беше виновна, че шефът й е кретен.
Стив видя как Виктория разкопчава скъпите си италиански обувки, хвърля ги в една найлонова торба и нахлузва белите найкове, за да измине разстоянието до паркинга. Принцесата воин сваляше снаряжението си. Каза си, че един ден ще погледне назад и ще осъзнае, че е било за нейно добро. Защо да си губи времето със сладура Рей Пинчър? Той само щеше да попречи на развитието й. Трябваше да се залови с частна практика. Като него.
Тогава се зароди една идея.
Можеше да я вземе под покровителство, да я научи на всички трикове.
„Можем да поемем делото Барксдейл заедно.“
Почуди се дали е много ядосана. Щеше ли изобщо да изслуша предложението му? Щеше ли да му помогне — да им помогне — да привлекат Катрина Барксдейл като клиент? Той взе господин Ръфълс и се запъти към прокурорската банка.
— Съжалявам — каза Стив.
— Не, не съжаляваш.
— Съжалявам. Наистина. Но се опитай да погледнеш на това като на възможност.
— Мразя те, да знаеш.
— Мразя те — повтори господин Ръфълс, после скочи от рамото на Стив на рамото на Виктория. Беше прекалено вцепенена, за да му обърне, внимание.
— Какво ще правиш сега? — попита Стив.
— Не знам.
— Мога да ти помогна.
— Вече достатъчно ми помогна.
—
— Ужас! — извика тя.
— Не казвай нищо, преди да ме изслушаш.
— По дяволите! Птицата ти.
Господин Ръфълс размаха криле и отлетя. С пълни със сълзи очи Виктория се взираше в ръкава на туиденото си сако, където господин Ръфълс току-що беше оставил мекия резултат от това, което някога беше сладкиш със сливи.
— Казват, че е на късмет — обади се Стив.
СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ РЕШАВАТ ЗА СМЪРТТА НА БАРКСДЕЙЛ
Джоун Флешман
в. „Хералд“
Съдебните заседатели на Маями-Дейд ще изслушат в понеделник доказателствата по повод смъртта вследствие на задушаване на строителния магнат и филантроп Чарлс Барксдейл, 62-годишен.
Областният съдебен патолог Ю Чи Янг ще представи пред заседателите доказателства, че Барксдейл е починал от „еротична асфиксия“ — смърт, настъпваща от отрязване достъпа на въздух по време на секс. Въпросът, който стои пред съдебните заседатели, е дали има вероятност смъртта да е настъпила в резултат на предумишлено убийство, а не на нещастен случай.
Доктор Янг няма да коментира доклада от експертизата и процедурата пред съдебните заседатели. Единствената заподозряна в разследването е вдовицата на Барксдейл, Катрина Барксдейл III, която според доклада е била със съпруга си в спалнята на техния луксозен дом с изглед към залива, когато се е случил инцидентът в нощта на миналия четвъртък. Двойката е била женена от четири години.
Барксдейл е известен най-вече със строежа на жилищни сгради по крайбрежието и спонсорирането на Панаири на книгата и поетични семинари.
Помолен за коментар, щатският прокурор Реймънд Пинчър каза: „Ще представим пред съдебните заседатели доказателства, че госпожа Барксдейл е имала сериозен мотив, възможност и средства да извърши това гнусно престъпление и че го е извършила преднамерено и умишлено.“
След което щатският прокурор добави: „Не че я осъждам предварително.“
8.
Старецът и морският бриз
Какво, по дяволите, искаше баща му? Кое беше толкова важно, че Стив трябваше да напълни мамутския резервоар на своя кадилак „Елдорадо 1976“ и да се спусне по неизползваната стара магистрала, която свързваше Маями и Кий Уест?
И защо старецът настоя да остави внука му? Странно, защото Хърбърт Соломон се радваше на Боби.
Тези въпроси занимаваха Стив, докато старият кадилак даваше газ през горичките от манго и зеленчуковите ферми на Южен Дейд. Не че имаше нещо по-интересно за правене. Понеже птичето дело свърши и в кантората му нямаше клиенти — _купувачи_, според думите на Сеси, — имаше време за едно кратко пътуване до Кий.
Или дълго пътуване.
Нещо го прободе, когато видя билборда с нарисувани ниски сгради в пастелни цветове около езеро, оградено с авокадови дървета.