Зелено дайкири
Шрифт:
— Здрасти, приятел — каза съдия Гридли. — Как се казваш?
— Нахрани ме, куре сплескан — отвърна господин Ръфълс.
Съдията се намръщи и се обърна към Стив:
— Адвокате, контролирайте птицата си.
Стив махна на Марвин Умника на първия ред.
— Колегата ми сигурно ще може да ни помогне.
Марвин мина с клатушкане през люлеещата се врата, отвори едно малко пликче с лакомства и започна да дава на папагала сладкиш със сини сливи, трошичка по трошичка.
Виктория бързо реши, че работата й е да попречи на Соломон
— Птиците са символ на любовта в митологията — започна Стив.
Виктория усещаше погледа на Пинчър на гърба си, чуваше как химикалката му дращи по бележника.
— Какво общо има тук любовта? — попита тя.
— Уместен въпрос — изстреля в отговор Стив, — като се има предвид несполучливия избор, който сте направила в личния си живот.
— Това е абсолютно недопустимо! Ваша милост, адвокатът на защитата трябва да бъде порицан за лична нападка.
— По-кротко и двамата! — съдия Гридли захвърли настрани „Сигурният избор на Лу“, вестник с предвиждания за залаганията. — Господин Соломон, какво по-точно искате да кажете?
— Всяка птица трябва да бъде изслушана — заяви Стив. — Пише го в конституцията.
— Къде? — попита Виктория.
— Подразбира се от това, че предците основатели са избрали белоглавия орел за символ на страната.
— Това са пълни глупости. В историята на републиката никога птица не е свидетелствала пред съда.
— Госпожица Лорд е пропуснала делото с папагала, който дал лъжливи показания.
— Да не мислите, че аз го знам — отвърна съдията.
— Един от ранните случаи на Пери Мейсън — поясни Стив. — Папагал на име Казанова свидетелствал за убийство.
— Ваша милост, това са глупости — намеси се Виктория. — Птицата не може да се закълне, че ще каже истината.
— Казвам истината! — изкряска господин Ръфълс и от човката му се разхвърчаха трохи от сладкиш.
— Млъкни! — извика Виктория. Стресната, птицата скочи от дървото си на рамото на Стив.
Чукчето на съдията изтрещя като пушечен изстрел.
— И двамата веднага тук!
Докато се приближаваше към банката, Виктория усещаше как пулсът й се ускорява. Виж го ти Соломон! С папагал на рамото, ухилил се, готов да изяде лайната. Съдията щеше да ги направи на салата, а на кретена явно изобщо не му пукаше.
— Искате ли да вечеряте довечера зад решетките? — попита съдията.
— Разбира се, че не, Ваша милост — отвърна почтително тя.
— Пак ли бифтек на скара? — поинтересува се Стив.
— Избухването ми е провокирано от господин Соломон, Ваша милост. И неговия приятел Ръфълс.
— Господин Ръфълс — запротестира господин Ръфълс и размаха криле.
— Госпожица Лорд не разбира творческия подход в правото — отвърна Стив.
— Господин
Съдия Гридли пусна една дълга въздишка.
— Когато си погледнах в календара тази сутрин, в него пишеше „Щатът срещу Педроса“, а не „Соломон срещу Лорд“. Той се облегна в коженото си кресло. — Вие, двамата, ми напомняте на два бийгъла, които имам във фермата си в Окала. Единият мъжки, другият женски, вечно се лаят и дръглят, вдигат адска врява. Опитах се да ги разделя, но те започнаха да скимтят. Хем не могат да се търпят един друг, хем не могат и един без друг. Просто обичаха борбата.
— Обичаха борбата! — повтори господин Ръфълс.
— Един ден всичко престана.
— Женската уби мъжкия ли? — попита обнадеждено Виктория.
Съдията избърса трифокалните си очила в ръкава на черната мантия.
— Отивам в плевнята и виждам как мъжкият оправя кучката върху една бала слама.
— Оправя кучката — каза господин Ръфълс.
— Ако това е съдебното разпореждане — отвърна Стив, — нямаме друг избор, освен да го изпълним.
— Виждате ли на какво съм подложена! — Виктория усети как лицето й почервенява.
— След това двете кучета не се разделяха, както свинята не се отделя от копанята си — продължи съдията. — Няма да съм ви рефер. Ако искате да се чифтосвате, намерете си плевня, и се оправяйте, когато си искате.
— Шест часа идеално ме устройва — каза Стив.
Той е малолетен престъпник, помисли си Виктория. Разглезен гамен. Обърна му гръб.
— Колкото до висящия спорен въпрос — продължи съдията, — никакви гурелясали животни няма да дават показания в моята съдебна зала. Предупреждавам ви и двамата. Всеки опит да се изтръгне информация от птицата ще бъде приет като обида към съда.
Виктория усети как й олеква. Да! Соломон беше тръгнал да й дава съвети, а?
„Ето ти един съвет на теб. Не се занасяй с Виктория Лорд.“
— Сега си вървете по местата и оставете работата сама да се опече — каза съдията, после махна на пристава да доведе съдебните заседатели.
На път към масата си Виктория се усмихна на Пинчър в знак, че е спечелила иска. Той кимна одобрително. После усети, че Стив е до нея.
— Още един съвет, Лорд — прошепна той. — В правото, както и в живота, понякога трябва да импровизираш.
— Много ти благодаря — отвърна тя.
— Сега аз ще трябва да импровизирам. Знаеш ли защо?
— Не ме е грижа.
— Клиентът ми е виновен.
Тя закова на място.
— Какво?
— Внася нелегално птици, змии, големи котки. Продава ги на зоологически градини и колекционери.
Сега вече се обърка.
— Искаш да се признае за виновен ли?
— В никакъв случай. Педроса осигурява работни места, животните са здрави и щастливи.
— Това, което прави, е престъпление.
— В което няма жертви — отвърна Стив. — Педроса е дошъл в тази страна без нищо. Издържа две деца в колежа. Той е добър човек.