Зелено дайкири
Шрифт:
— Защо ми казваш това?
— За да оттеглиш обвиненията и да си спестиш унижението.
— Забрави.
— Тогава няма да съм виновен за това, което става.
— Заплашваш ли ме?
— Някой ден от теб ще излезе добър адвокат, Лорд. Но не и преди да откриеш сърцето си.
На Виктория й се зави свят и тя седна, сякаш беше скочила в заешката дупка и сега падаше надолу. Опита се да преодолее световъртежа, като се съсредоточи в надписа над главата на съдията: „Ние, които се трудим тук, търсим
Сигурно. Соломон търсеше как да й набие мозък в главата, съдията търсеше как да забие точка, а съдебните заседатели търсеха как да изпреварят задръстването до вкъщи.
Аманчо Педроса се закле да каже истината и Стив започна да му задава въпроси:
— С какво се занимавате, господине?
— Държа приют за животни, за нещастни ранени създания — отвърна Педроса.
А Фидел Кастро държи „Бърза помощ“, помисли си Виктория.
— Значи гледате и птици? — попита Стив.
Очите на Педроса се напълниха със сълзи.
— Фламинго със счупени крака. Пеликани с рибарски кукички в клюновете. Чапли, глътнали капачки от бира.
Съдебните заседатели изглежда се развълнуваха, помисли си Виктория. Възможно ли беше да се връзват на тези простотии?
— Познавате ли птицата, която седи на рамото ми?
— Прилича на бразилско бяло какаду със синьо-зелен гребен — отвърна Педроса.
— Какаду! — каза господин Ръфълс и Стив му подаде още една троха сладкиш.
— Контрабандно ли внесохте тази птица в страната?
— Не, господине.
— Тогава как ще обясните факта, че природозащитниците са намерили птицата във ваша собственост?
— Ураганът Бренда — отвърна Педроса. — Помните ли? Бурята дойде от Южна Америка и стигна до брега.
— Значи ураганът е издухал нашия пернат приятел на север и го е оставил на ваша земя — каза Стив.
Никой не се разсмя, никой не извика и панталоните на Соломон не се подпалиха.
„Почакай само кръстосания разпит! Ще ти дам един ураган.“
— Точно така — съгласи се Педроса. — На другия ден след бурята видях птицата кацнала на една бурсера*.
[* Вид тропическо дърво. — Б.пр.]
— Бурсера — повтори господин Ръфълс.
— Същия ден служителите от „Защита на животните“ дойдоха и ме арестуваха.
— Арестували са ви за това, че сте спасили живота на птицата — заключи тъжно Стив. Той побутна господин Ръфълс, птицата плесна с криле и скочи на рамото на Педроса.
Виктория скочи на крака.
— Ваша Милост, нека да бъде отбелязано, че птицата кацна на рамото на обвиняемия Аманчо Педроса.
— Протестирам — намеси се Стив. — Няма значение къде седи господин Ръфълс.
Птицата пощеше врата на Педроса. Виктория усети как възбудата й нараства.
„Мислиш, че не мога да импровизирам? Стой и гледай,
— Напротив, има, и то много, Ваша милост — каза тя. — Това доказва, че господин Ръфълс познава господин Педроса. Вижте ги. На практика те се гушкат.
— В случая става въпрос за объркана самоличност — намеси се Стив. — Чрез злоупотреба с животинските видове и подвеждащи предположения обвинението иска да представи фалшива улика.
Соломон запелтечи, помисли си Виктория. Уплашен е. Беше го сложила там, където тя искаше.
Кацна на собствената си бурсера.
— Госпожица Лорд използва измама, за да преметне тази невинна птица — отсече Стив. — За господин Ръфълс всички хора са еднакви.
— Тогава защо — побърза да отвърне Виктория — от всички присъстващи в съдебната зала господин Ръфълс избра именно господин Педроса? Поради една-единствена причина. Защото птицата е на господин Педроса!
Господин Ръфълс се обади:
— На господин Педроса.
— Протестирам! — повтори Стив.
— Запушете устата на тази птица — нареди съдията, после се обърна към Виктория. — Госпожице Лорд, мислите че съм падал на главата си като малък ли?
— Не, сър.
— Тогава защо изтръгвате признания от тази въшлива птица?
Почувства как паниката я прониза като нож.
„Нареждане на съдията. Наруших ли нареждането на съдията?“
До нея Пинчър си прочисти гърлото и се чу звук като от камион, който изсипва чакъл. Усещаше присъствието на Соломон, носеше се отпред пред банките, кръжеше като гладна акула.
— Господин Соломон е виновен — отвърна тя. — Планирал го е. Не знам как точно, но знам, че е така.
— Това е без значение, Ваша милост — каза Стив. — Госпожица Лорд безсрамно подлъга господин Ръфълс да инкриминира обвиняемия. Колкото и да ми е неприятно, делото трябва да бъде прекратено заради процедурна грешка.
Думите „процедурна грешка“ я накараха да изтръпне от страх. Търсеше правилния отговор, без да смее да погледне към Пинчър.
— Но Педроса е виновен! Соломон ми го каза — думите сами изскочиха. — Затова импровизира. Соломон е зъл, неуравновесен и опасен. Трябва да бъде хвърлен в затвора заедно с виновния му клиент.
Съдебната зала беше замлъкнала. Всички я гледаха. Виктория сведе очи. Беше насочила ножицата към Соломон, ръката й трепереше.
— Пристав, обезоръжете прокурора — каза съдията строго.
Елууд Рийд оправи колана си, запъти се право към прокурорската банка и взе ножиците от Виктория.
— Делото е прекратено заради процедурна грешка — обяви съдия Гридли. Той се обърна към съдебните заседатели и им благодари за услугите, като им обясни, че задължението им е приключило и не е ли чудесно да живееш в страна, където цари законност?