Зелено дайкири
Шрифт:
— Татко, сериозно говоря. Този път какво съм направил?
Стив бръкна с лъжица в супата си. Баща му постави ръката си на рамото му и сниши глас.
— Както чух, сцепил си на две черепа на някакъв човек.
Лъжицата спря на половината път към устата на Стив.
— Нощта, в която си отвлякъл Боби — допълни Хърбърт.
— Кой ти каза?
— Джак Цинкавич. Измина целия път до Шугърлоуф. Бих добавил, че е повече от това, което собствения ми син би направил.
—
— Късно е. Ейб и Илейн Цинкавич са ме изпреварили преди трийсетина години.
— Някой го е поискал?
— Не се дръж като лайно. Ще ти се върне тъпкано.
— Добре, извинявам се на копелето. Кажи му го следващия път, когато мине да те навести.
— Не съм ли те учил винаги да познаваш противника си? Да знаеш какво пие и кого чука и най-вече, мамка му, какъв е произходът му. Миналото се лепва на човека като кал по подковани обувки.
— Ти сигурно знаеш. Защо Цинкавич е изминал целия този път…
— Какво знаеш за него, умнико?
Стив изгълта бирата си. Трябваше да играе по правилата на баща си, да отговаря на въпросите му, да преглъща обидите му.
— Амебата е до живот в „Семейни грижи“. Типичен търтей на държавна служба.
— Нищо типично няма в него. Ако си беше написал домашното, щеше да го знаеш. Щеше да знаеш, че като малко момче е живял в каравана извън Тамиами. Баща му бил жесток пияница, който пребивал майка му и възпитавал момчето с кожен каиш. Когато Джак бил на седем или осем, станал свидетел как баща му прерязва гърлото на майка му. Тя умряла в ръцете му.
— Боже! Не знаех.
— Джак прекарал една година в държавен приют. Приютът бил под управлението на „Семейни грижи“. Подхвърляли го из приемни семейства известно време, но било адски трудно да му намерят дом. Прекалено голям, прекалено озлобен, далеч от представата за сладко малко меченце. Но социалният работник от „Семейни грижи“ не се отказвал. Разбираш ли накъде бия?
— Не съм сигурен.
— Социалният работник намерил Ейб и Илейн. Какво според теб работел Ейб Цинкавич?
— Откъде да знам?
— Съдия по дела на малолетни в Лодърдейл. Оттам го познавал и социалният работник. Ейб му дал добро образование и научил момчето колко е важно да се защитават децата. Не че на Джак му трябвали инструкции. Така че човекът е всичко друго, но не и търтей. Джак е кръстоносец, истински вярващ, фанатик, който мрази насилието. А ти си отвлякъл племенника си и за малко не си убил човек за това.
— Беше при самозащита.
— Ти така казваш. Ами това, че си душил Цинкавич в съдебната палата?
— Оправях му вратовръзката и малко се поувлякох.
—
— Изпрати следователи у дома посред нощ. Изкара акъла на Боби.
— Казал си му, че „Семейни грижи“ се ръководят от глупаци, които трябва да идат в затвора.
— Не чете ли как са загубили едно малко момиченце в системата?
— Напиши докладна, но престани да навираш пръста си в очите на Джак.
— Виж, съжалявам за това, което му се е случило, но той си остава говедо.
— Сигурен съм, че може да се окаже по-голямо лайно от един тон говна, особено ако го предизвиква някой като теб.
— Не ти ли се е случвало да се натъкнеш на някого, който да те намрази мигновено?
— Не са чак толкова, колкото твоите, умнико. Но не разбра най-важното. Семейни грижи не е просто служба за Джак. Това е семейството му. Домът му. А ти си се изсрал точно на прага му. Сега те е погнал с всичко, което разполага.
— И с какво точно разполага?
— Търси мъжа, който си пребил в нощта на отвличането на Боби.
Стив усети как стомахът му се сви. Овчарят в бараката, онзи тип, който миришеше на мокро куче. Стив вярваше, че е в законна самоотбрана, когато цапардоса мъжа с тоягата. Онзи имаше нож, нали така? Но можеш да отвърнеш на удара, без да превишаваш пределите на неизбежната самоотбрана. Беше ли ги превишил? На това му викат въпрос към съдебните заседатели и Стив не държеше да чуе как съдията ги пита дали са стигнали до присъда.
— Предполагам, че си казал на Цинкавич, че нищо не знаеш.
— Казах му да ме цуне по кашерския* задник.
[* Кашер — храна според строгите религиозни изисквания на евреите. — Б.пр.]
Стив се замисли за миг.
— Нещо не разбирам. Защо Амебата допуска, че ще ме издадеш?
— Чудесен въпрос! — Хърбърт махна на барманката, която се трудеше над поднос с разноцветни питиета.
— Джинджър, каква е тази отврат, дето прилича на препарат за чистене на кенеф?
— Ябълково мартини, Хърб — тя пусна резен зелена ябълка в зеленото питие.
— Ябълково мартини е оксиморон. Джин плюс вермут е равно на мартини. Маслина става. Лук става. Плод не става.
— Татко…
— На вкус мартинито трябва да е като течна стомана.
— Татко, защо Цинкавич…
— Ами червеното какво е? — Махна към подноса Хърбърт.
— „Морски бриз“. Водка, сок от ягоди и сок от грейпфрут — Тя посочи останалите чаши. — Това е „Секс на плажа“, а във високата има студен чай „Лонг Айлънд“. Водка, джин, ром, текила, коантро и кола.
Хърбърт направи физиономия.